Брой 52 Ревюта
КНИГА НА БРОЯ
 |
Чупливи неща Автор: Нийл Геймън Издател: ИК Бард Цена: 10.99 лв. Ревю: Роланд, Гаро, The Dragon |
Оценка: 11/10 Роланд, 8/10 Гаро, 8/10 The Dragon
 |
Мигновечност Автор: Атанас П. Славов Издател: ИК Аргус Цена: 8 лв. Ревю: Роланд, Трип |
Оценка: 7/10 Роланд, 7/10 Трип
 |
Ангели Пазители Автор: Николай Теллалов Издател: ИК Аргус Цена: 9 лв. Ревю: Моридин |
След доста силния си роман 10-9 по-рано миналата година, Николай Теллалов успя да ни зарадва и с нова книга около Коледните празници. Всъщност използвам "зарадва" малко общо. Радостно е при всички случаи събитието, а на самата книга е трудно да се даде толкова еднозначна оценка, понеже Ангели Пазители е сборник разкази, при това доста разнообразни като съдържание и стил.
Започвам директно с финалната "присъда", а после ще навляза в детайли по разказите – книгата е по-слаба от предната, но все пак добро четиво. От една страна причината трябва да търсим в късата форма. На срещата за представянето на Ангели Пазители пред софийския клуб за фантастика "Ефремов", самият автор потвърди мнението, което си бях изградил след прочитането на романа – този начин на писане просто не е идеалният за него. Разликата е ясна – човек не може да развие подробно идеите си, не може да ги обясни. А Ники Теллалов е точно такъв тип автор – който обича да обяснява. Изискванията на разказа, които налагат пестеливо описание на идеи, съсредоточаване по-скоро върху дадена сцена или кратък сюжетен мотив, просто не се връзват добре с неговите силните страни. С което не искам да кажа, че всички разкази не са се получили, даже напротив – няколко се оказаха доста качествени попадения.
От друга страна Нано беше книга, направо писана за мен, и ми хареса повече, отколкото обективно би трябвало да я оценя. Ето защо не е съвсем честно да ги сравнявам толкова директно и ще се опитам да представя нещата по-неутрално, пък вие решавайте.
И така, какво може да ни предложи Ангели Пазители?
Титулният "роман", или по-правилно повест, ни занимава с трактовката на автора за псиборгите. В текста, това са роботи, немислещи програмирани създания, ала създадени не от материя, а от духовна енергия – от душа. Най-грубо казано, псиборгите са "оръжията" на развитите раси във Вселената, чрез които те играят сложни игри за надмощие над развиващите се планети. Идеята не е нещо съвсем оригинално, въпреки противното твърдение на автора в интервюто на края на книгата, но е развита добре и подробно обяснена в един диалог между двама от главните герои. Тук именно отново ми прави впечатление добрата логическа обосновка на идеите на автора – не толкова нашироко и от всички посоки защитени, както при Нано, ала достатъчно за целите на повестта. "В спора се ражда истината" и Теллалов наистина успява да представи нещата като спор, чрез който да защити концепцията си.
Въпреки приличната си идея обаче, текстът е доста муден и сюжетът е по-скоро постен. Шоуто е съсредоточено в последната петина, при това с леко претупан и неизненадващ финал и напълно абсурден епилог (той най-вече допринесе за охладняването ми към Ангели Пазители – повестта). И преди да решите, че търся екшъна в книгите, ще се оправдая, че освен въпросния диалог, останалото просто наистина е разтеглено – което води и до неприятния момент, че на един етап става предвидимо. Хубаво пък от друга страна е представянето на псиборга, чиято силно логическа гледна точка добре контрастира с по-емоционалните епизоди на хората.
Или за да обобщя – добра идея, няколко пикови момента, но бавно развитие и спорни литературни достойнства.
Следва разказът Гривната, който също може да бъде окачествен като мини-повест. В него се разказва за марсиански колонист, дошъл на Земята, за да посети родината на дедите си. Още в началото обаче едно случайно откритие го завлича в поредица от странни събития, които едва не му отнемат всичко.
Може би един от най-силните разкази в романа, Гривната си има всичко – стегнат и добър сюжет, интересна идея, която не се разбира още в началото, добре изградено бъдеще. Не се сещам за слаби страни, наистина доста ми хареса. За някои минус би бил българският сетинг, но знаете, че Теллалов държи на тези неща, и точно тук това честно казано прави само положително впечатление.
Последният по-дълъг разказ е към края на книгата и се казва Страшен съд за всеки. Сюжетът му като цяло е апокалиптичен – идва краят на света, но никой не знае как точно, защо точно и дали всъщност. В разплитащото се от напрежение и дрязги по този повод общество, двама решени да оцелеят мъже се затварят със семействата си в добре укрепен дом и се приготвят да чакат края. Разказът започва много силно, повествованието е стегнато и интересно, градацията постепенно се покачва, после стига плато за натрупване на напрежението – абе всичко си е както трябва… и следва финалът, който аз поне просто не мога да приема и ми седи нелогично и досега. На срещата Теллалов сподели, че този разказ е бил пленен на хартията сън (доразвит, естествено), което донякъде обяснява странния финал, но от това разказът не печели сам по себе си.
Останалите произведения са значително по-късички. Някои са по-скоро импресии, като например Контакт, който завършва с един адски забавен почти социалистически ведър патос, други са съсредоточени около някаква готина идея, като например Всичко коз!, в който някакъв случаен софиянец открива, че може лесно да изнамери формулата на пътуването през хиперпространството. Както вече казах, не всички са се получили много добре. Последният разказ (Последен ден в неведение) е може би най-ценният от тях, както с идея, така и с изпълнение, но финалът му отново е малко претупан.
Плюсове:
+ Стегнатият, леко технически, но все пак емоционален, когато е нужно стил. Инженерното, наситеното, твърдото фантастично мислене на Теллалов просто много ми допада.
+ Разказът Гривната е наистина образец.
+ Сборникът предлага доста разнообразни и интересни идеи.
+/– …и следователно не е подчинен на обща тема.
Минуси:
– …а и идеите на повечето места не са достатъчно развити.
– По-дългите произведения страдат от известна доза мудност в сюжета.
– Завършващите фази на почти всички разкази успяват да претупат нещата и да развалят доброто впечатление от предшестващата част, сякаш авторът не е имал търпение да приключи по-внимателно произведението, или пък някой му е седял с брояча на символи над главата.
Все пак препоръчвам книгата и мисля, че ще се хареса. Още повече, че Теллалов е един от по-сериозните ни творци и според мен определено заслужава интереса на българските читатели на фантастика.
Оценка: 6.5/10 Моридин (на 10-9 понастоящем бих дал поне 8.5/10)
 |
Орфеус слиза в Ада Автор: Георги Малинов Издател: ИК Ернор Цена: 5 лв. Ревю: Рандъм |
Тера Фантастика за мен лично е вече доказала се поредица. Нищо, че Орфеус слиза в Ада е едва третата книга от нея. И Хакери на човешките души, и Операция риба са произведения, които ме накараха да се почувствам горд, че говоря български, и които са събития за българската фантастика. Настоящата книга на Георги Малинов не стои по-долу от предшествениците си и е поредната приятна изненада на бг фантастичния фронт. Жалко само, че Тера Фантастика е толкова спорадична в изявите си. Ако изкарвахме по 3-4 такива книги на година, определено щяхме да присъстваме на фантастичната карта...
Орфеус слиза в Ада е една алтернативна история за друга реалност, в която България някак е съкрушила Византия, устояла е на нашествениците от изтока и е подчинила познатия свят под властта на едно златно царство, управлявано от смелите, умни и далновидни български управници. Свят, в който християнството се крепи здраво в цяла Европа, търговията и изкуствата процъфтяват повсеместно, всички пътища тръгват от бляскавата Плиска, а в Рим и Барселона царуват деспотите Кънчо и Мирчо... И преди да сте се възмутили и обявили книгата на Жоро Малинов за някаква плиткоумна измислица, която се бие по корема и превъзнася българското по типично нашенски маниер, почакайте и не си вадете прибързани и първосигнални изводи. Орфеус слиза в Ада създава една съвсем издържана и възможна визия за могъща средновековна България, която е надмогнала превратностите на времето и благодарение на здравата, енергична и практична аристокрация е разпростряла военната и администраторската си мощ на няколко континента. Описанията на дворците, кварталите и църквите в Плиска, на Скрития град и Крумовия дворец, на Пловдив и приказния му панаир са толкова истински и живи, че човек неизменно се замисля: "Ами ако..."
Но не в това е цялата работа. Авторът явно не е написал книга, за да величае българите и гения им, а за да ни поведе на едно пътешествие именно надолу към Ада. И преди края му да отговори на въпроса – какво в крайна сметка представлява подземният свят. Орфеус слиза в Ада е именно пътешествие, по време на което да изострим сетивата си, да погледнем по малко по-различен начин на нещата, да се полюбуваме на сътворената от писателя реалност. Тук лежи и едно от очевидните й достойнства – сюжетът. Да, странно, но факт. В Орфеус слиза в Ада има много сюжет и именно върху него е изградена книгата, за разлика от доста бг-фантастики, които се давят в безмоторни и доста често изтъркани размисли.
Главният герой, Орфеус, е царски колобър на директна служба при княза на царството. На него принцът възлага задачата да разследва странните и обезпокоителни случаи на смърт в забутано селце до крепостта Чала в Родопите. Нашият човек, който си пада малко магьосник, благодарение на колобърските си умения (повечето от които са съвсем възможни и обосновими, а дори най-екстремните не излизат по-далече от полето на езотериката), потегля от Плиска на юг, но не преди да събере достойна юнашка дружина. Когато към него, сякаш по волята на съдбата, се присъединиха воинът Смилец и шпионинът Хито, направо си помислих, че остава само един поп или друид, за да е завършена РПГ-групата. Е, случаят естествено не е свързан с D&D, тук си имаме качествена история в един много приятен и цветен алтернативен свят, в основата на която е заложена солидна жилка философия. Приятно е обаче да видиш как един български автор не се свени да си служи със западните модели, без да ги отбягва и анатемосва презрително. Книгата си има и екшън, и мистерия, че даже и елементи на куест. От един момент нататък пък се превръща в истински средновековно разследване и може би само фактът, че авторовата цел все пак е била друга, пречи на книгата да се реализира като страхотно атмосферично произведение, пропито от мистерия.
Е, Орфеус слиза в Ада си има и недостатъци, трябва да се отбележи. Героите, макар и интересни, далеч не са от най-дълбоките и по-скоро служат като сюжетодвижещи инструменти на автора. На моменти леко дразнещо снасят късове информация за света и нравите на народите, или пък за религията, философията и митологията. Но няма как иначе, едно изпипано и лъснато отвсякъде произведение би било поне два пъти по-едро от този вариант на книгата, а добре знаем, че в България почти без изключение писането е просто хоби. Като други недостатъци отчитам малко ненадейния и прибързан финал, който е свързан доста мъгливо с цялостната тема на книгата. А централната идея зад Ада на Жоро Малинов е прекрасна, само развитието й е недостатъчно, поне според собствените ми усещания и очаквания. Именно крайната част на книгата, която трябва да послужи като мост към стряскащия финал, като че ли е слабото звено. Вместо тежка средновековна атмосфера на загадки и сенки, плътни и силни герои, чиято мотивация и характери да придаде тежест на събитията и да ги накара да оживеят и да лъхнат с раздвоените си езици в тила на читателя, ставаме свидетели на твърде много авторови разсъждения, поставени в устата на героите, и прибързана кулминация. Но както вече казах, Георги Малинов се е справил страхотно в желанието си да разкаже една увлекателна история и да подхвърли няколко силни идеи в съзнанието на четящия.
Плюсове:
+ На първо място удоволствието от четенето на оригинален български текст. Отдавна не бях изпитвал толкова искрена наслада от литературен български език, покрай все по-намаляващите като бройка преводни книги, които чета. А пък дори и качественият превод пак си остава не съвсем български текст, така че прекрасната на места проза на Жоро Малинов ми достави голямо удоволствие.
+ Силна история, разказана чрез здрави сюжетни похвати. Можеше да е доста по-добре развита, но и така изпъква.
+ Съвсем издържана алтернативна реалност, чието съществуване поставя и основните идейни линии в книгата.
+ Колобърските магии на Орфеус, величието на българското царство, пъстрата величиствена Плиска, красивите Родопи... все образи, които правят романа нещо по-различно и запомнящо се.
+ Идейната наситеност на края...
Минуси:
– ... който е доста увиснал и недотам добре обоснован, за съжаление.
– На героите им липсва дълбочината, нужна на един донякъде психологически в основата си роман (или поне такъв трябва да бъде, бидейки мистерия).
– Усещането за голямо количество пропилян потенциал.
– Апокрифният начин на разпространение. Ако се заинтересувате, потърсете по масите за фантастика на Славейков, но най-добре попитайте тук.
Силна, добре написана и красива българска фантастика. С немалко кусури, но не такива, които съсипват книгата, а по-скоро от онези, които не й позволяват да изпъкне в целия си блясък.
Оценка: 7.5/10 Рандъм
 |
Окото на голема Автор: Джонатан Страуд Издател: ИК ИнфоДар Цена: 17 лв Ревю: The Dragon |
Ами втора книга от трилогията за Бартимеус. За жалост отстъпва малко на първата.
Джон Махдрейк вече е пораснал и започва да гради кариера в структурите на магическата олигархия, завзела властта в Британската империя. Но още в първата му задача – да открие и унищожи съпротивата – пътищата му се пресичат със заговор, водещ до Прага – един от другите големи центрове на магия. Нуждаейки се от помощници, е принуден отново да призове циничния джин Бартимеус. Без тоник.
Плюсове:
+ Книга не е типичната втора свързваща част – обособена си е и има достатъчно задоволителен завършек.
+ По-мрачна е от преди – навлиза в детайли в организацията на магьосниците и презрителното и безразлично отношение към обикновените.
+ Запознава със света и историята му по-подробно.
+ Лека е и лесно се чете.
+ Бартимеус си е същият кретен както и в първата част.
+ Британската империя е преминала връхната си точка и започва упадъкът й – което е най-подходящото място за разполагане на такава история.
Минуси:
– Историята се разказва от три гледни точки и на джина е отредено прекалено малко място – а точно частите с него са най-качествените от книгата.
– ОК – имаме диктатура. И защо трябва да я покажем само с клишета – стъкмен съдебен процес, сервилни родители, които учат децата си да се примиряват и т.н.?
– Кати, третата главна героиня, е тъпо и дразнещо парче.
– Хумористичните бележки под линия са значително по-малко от преди.
– Трябваше ли да я бавят почти година от ИнфоДар?
Надявам се третата част да е добър завършек на поредицата.
Оценка: 7/10 The Dragon
 |
Време на огън и мрак Автор: Кевин Дж.Андерсън Издател: ИК Бард Цена: 13 лв. Ревю: The Dragon |
Поредна година, поредна книга от Сагата за Седемте Слънца. Вече слънцата са само шест но на кой му пука. Не и на мен очевидно. Е поне имаме раздвижване – случват се достатъчно неща, че да оправдаят написването й – очевидно се е стреснал авторът, като разбрал, че му остават само три книги и решил да сложи сюжет.
Председателя Базил си крои плановете да убие Питър, хидрогите събират сили и съюзници за финален удар срещу Земята, Маг императора се опитва да защити империята си и между другото да намери Нира, Бойните компита изколват всичко, което могат, а Скитниците се опитват да възстановят операциите си и да помагат на колониите.
Плюсове:
+ Има развитие на действието
+ Все още единствената космическа (сапунена) опера, издаваща се в момента в БГ.
Минуси:
– Поредицата винаги е страдала от прекомерно наличие на сюжетни линии – и на всички е отредено малко време. А някои от малкото, които са интересни, липсват – като Дейвлин Лотце например.
– Специално този том страда от прекомерно използване на Deus Ex Machina. И от двете страни на конфликта.
– На Андерсън му харесва да отделя няколко странички на герой, преди да мине на следващия – което създава чудесно усещане за накъсаност при четенето.
 |
Търговецът на оръжие Автор: Хю Лори Издател: ИК Intense Цена: 14 лв. Ревю: Амелия |
Не знам доколко това ревю има място в списанието – все пак книгата не е нито фентъзи, нито сай-фай. Колегите обаче казаха да ревюирам и ето, аз ревюирам...
Няколко думи за автора – английският комик, актьор, музикант, а напоследък и писател, Хю Лори, вероятно вече ви е познат като гениалния мизантроп д-р Хаус от едноименния сериал (на който между другото е посветена цяла статия в настоящия брой). Очевидно лицето е от ония надарени творчески индивиди, които ги бие вдъхновението и които няма да мирясат, докато не покорят всички възможни хоризонти на изкуството. В един такъв порив се ражда и Търговецът на оръжие – книга, която бих могла да определя най-точно като... саркастично криминале.
Историята е следната: Томас Ланг е 36-годишен бивш член на шотландската гвардия, който освен със силни принципи, разполага и с доста прилично либидо. Разбира се, на подобен човек му е нужна само една неустоимо красива "damsel in distress", за да се вкара до шия в белята. Такава не закъснява да се появи, при това придружена от баща си и няколкото хиляди малки и големи неприятности, които никнат като гъби навсякъде, където става дума за търговия с оръжие и (следователно) много пари. Заформя се пълна каша, в която британското министерство на отбраната, американското разузнаване и разни други знайни и незнайни организации се опитват да се надцакат, а Томас Ланг – да излезе сух от водата. Пък накрая се оказва, че икономът е убиецът.
Плюсове:
+ Разкошен английски сарказъм в почти всяко изречение. Книгата все едно е писана от Уудхаус и това не е странно, тъй като самият Хю Лори му е голям фен.
+ Добре развит сюжет с всичките там зашеметяващи разкрития и обрати, които едно криминале се предполага да притежава.
+ Интересна, реалистично представена идея. Не разбирам много от търговията с оръжия и международното положение, но това тук изглежда доста автентично.
+/– Разнообразни и симпатични персонажи. Липсва описание на мимики и жестове, всичко е оставено на действията и думите им, а те пък са обрисувани с вездесъщия сарказъм. Този подход е малко объркващ, защото така не ги виждаме ясно в дълбочина и това може да подразни някои хора. На мен ми хареса. Донякъде.
+ Оформлението на книгата. Отпред виждаме Хю Лори с една от типичните му Хаус физиономии. Заради това, а и заради снимката му с мотора на задната корица, през цялото време си представях Томас Ланг като него. Те май доста си приличат.
Минуси:
– Логореята. Личи си, че на места Хю Лори се опива от собственото си остроумие и изпада в някакви досадни лирични отклонения. От време на време и сарказмът се поразваля.
– Така и не разбрах какво му е толкова специалното на Томас Ланг, че изведнъж целият свят да се втренчи в него. Пропуснал е да се похвали с някакви постижения в гвардията или извън нея. Малко е странно така.
– Преводът общо взето не е лош, но забелязах някои дразнещи малки печатни грешчици.
Като цяло, книжката е добра и я препоръчвам без угризения. А ако сте фенове на английския хумор, криминалетата или Хю Лори, си е направо a must see.
Оценка: 8/10 Амелия
 |
Halo: Призраците на Оникс Автор: Ерик Нюланд Издател: ИК ИнфоДар Цена: 10 лв. Ревю: Ян |
"Стрррроооой се! Миррррррррррно! За пооочест! Вие сте СПАРТАНЦИ! Безмилостни убийци! Ужасът за Съглашението! Смърт! Кръв! Залееееееееегни!" Мдам, бате Ерик дид ит ъгейн. Поредната книга за вселената на Хейло, за щастие писана от по-кадърния автор, за нещастие част от планирана трилогия.
След унищожението на Хейло нещата са леко смарангясани за нашите хора. Затова те решават да си направят нова програма СПАРТАНЕЦ-3. Главния, който беше Командир, а всъщност може би е Готвач, си е взел отпуска (демек не е важен за сюжета) и мистър Нюланд представя нова група герои, до един от скучни по-скучни и от безлични по-безлични. Имаме си и надпревара за нови технологии от първопроходниците, които са подобно на совите от Туин Пийкс (т.е не са това, което са, ами са онова, което не са, технологиите това). Имаме си и нов преводач (четвърти поред и при това най-добрият до момента, па макар и със сгрешено име в началото на книгата). Нямаме си интересна история, при все готината митология на света, но пък екшънът е добре описан. Друг е въпросът, че през цялото време човек се чувства все едно играе компютърна игра, но без опция за сейв и презареждане.
Плюсове:
+ Нюланд умее да пише за Хейло.
+ Яко екшън и трупове, включае и от нашите.
+ Най-добрият превод до момента. Евала, Рандъм!
Минуси:
– Няма го Главния.
– Новите герои са скучни и безлични.
– Практически почти нищо важно не се случи, цялата книга е подготовка за следващата.
– ИнфоДАР, колко точно жалко изпълнение е да объркаш името на преводача баш в дебютния му превод? Отговор – МНОГО.
Обобщение: Все пак, ако сте се преборили с първите три части, надали е нужно да ви агитирам повече. Ерик Нюланд задържа нивото и макар да не добавя нищо ново, това сигурно ще ви е достатъчно.
Оценка: 6/10 Ян
 |
Омагьосано време Автор: Волфганг Холбайн Издател: ИК ИнфоДар Цена: 14 лв. Ревю: Морвен |
Омагьосано време според надписа на корицата е "колекция страховити разкази от немските майстори на фентъзито и хоръра". Аз бих казала, че е по-скоро колекция страховити коледни истории. Съдържа 12 разказа, като най-дългият от тях, написан от самия съставител Волфганг Холбайн, дори носи името Коледна история. Малко е трудно да се говори за книгата като цяло, тъй като разказите в нея са много различни. От една страна това е хубаво, тъй като на едно място могат да се прочетат множество отделни истории, всяка от които завършена, с различен стил и похвати, някои дори в различен жанр. От друга страна някои от разказите са твърде разнородни. Преди да прочета последния разказ (гореспоменатият Коледна история на Холбайн), бях твърдо убедена, че книгата е за деца в начална училищна възраст. Коледна история обаче, за разлика от всички останали, няма за главни герои деца, а има тук-там споменавания на теми, доста неподходящи за тази възраст – наркотици, алкохол, реплики тип "забремени ме и си тръгна, говедото му с говедо" (макар че, да, знам за днешното младо поколение, което не било като нашето). Освен това има някои гротескни аналогии с легендата за Исус от Витлеем, които също не са много детски. Не искам да бъда разбирана погрешно, разказът не е 18+ със сцени на секс и насилие, просто за разлика от всички други не изглежда писан за деца и не е подходящ за малки деца.
Другите два разказа, които може да се каже, че са по-малко детски, са Криса на Флориан Вендланд (може би единственият класически хорър разказ в сборника) и Ножът на Зоран Дрвенкар (който пък е един от малкото разкази, които разчитат повече на психологията, отколкото на свръхестествените явления), в които и героите са тийнейджъри. На другия полюс са Нощите на троловете на Моника Фелтен и Бетаньор на Катя Брандис, които са доста детски и трудно могат да се нарекат "страховити" за някой, навършил 9.
Плюсове:
+ Сборник с разкази. Дори един да не ви хареса, все някой друг ще компенсира.
+ Оформлението на книгата. За разлика от множество издания на ИнфоДАР, Омагьосано време наистина е нещо, което изглежда добре, и си личи, че е положен труд за това.
+ На места се срещат интересни идеи, макар и доста неразвити.
Минуси:
– Имам чувството, че Холбайн е написал своята история, след което е сложил за пълнеж разкази с коледна тематика и фентъзи елементи на случаен принцип. Разказите се различават като таргет аудитория, като атмосфера и като идеология дори.
– Някои от разказите са препълнени с фентъзи/хорър клишета.
– Все пак главната аудитория на книгата си остава детската.
С две думи, книгата не впечатлява твърде нито с лошо, нито с добро, но е подходящо четиво най-вече за прохождащи в жанра или за маниаци на тема всичко, що е фентъзи ориентирано.
Оценка: 6.5/10 Морвен
съдържание