
И не, Жоро, регистрите на английския не могат да бъдат предадени на български с латински думи, щото латинизираният речник ама хич не е и на тоя етап не би могъл да бъде част от широкодостъпния български, пък латинският е такъв в английския. Да не говорим, че латинизмите, дето значат нещо на български са буквално около 100 пъти по-малко от тия в английския.
Гибли, всеки, който се е опитвал да преведе хубава българска, руска, японска и пр. дума/израз може би просто не е знаел достатъчно английски, от ежедневния разговорен тип, за да го направи.
Освен това фактът, че може да се оправиш с 300 думи не прави английския прост в никакъв случай, прави го универсално популярен. Ако руският беше световен език, всеки втори щеше да се оправя с 300 руски думи, просто щото щяха да бъдат най-популярните 300 думи в света. Тия, дето се оправят с 300 думи на чужд за тях език и бездруго не му владеят граматиката (от опит ти го казвам, сигурен съм, че и ти си го забелязала), независимо дали е английски или латински. Просто не им трябва. Пък ако слушаш българчетата от 16 години надолу как говорят, би трябвало да си направиш извода, че българският е ебати смотания недоклатен език.
Но така или иначе, естествено, че всякакви такива спорове са излишни - твърде много езици са качествено различни, за да се правят съпоставки. Но темата все пак тръгна оттам, че на трубадура, който чете много на английски, английският му нямал вид на език, който позволява изящна литература. Аз го питах на основата на какви познания преценява кое и дали струва или не струва на английски и му казах, че ще е жалко да не вземе да го оценява. Все пак е езикът, на който е написана ОГРОМНА част от най-добрата литература в историята.
Което, между другото, е безспорен факт и кратко сравнение на произведенията написани от началото на 16 век до сега го потвърждава. И като количество, и като качество. Други езици имат ли еквивалентите на Милтън, Марлоу и Шекспир? Нямат. А колко от тях имат еквивалентите на Кийтс, Колридж, Уърдзуърт, Шели, Дикенс, Харди, Остин и пр. и пр. Ами доста малко, меко казано.
Това ми беше цялата теза. При положение, че английският е позволил на такива творци да се вихрят както си искат в границите му, значи все пак е доста високо в класацията.
А целият етимологичен спор, от моя страна поне, беше с цел не да възвеличавам английския, а да отбележа, че нито по възраст, нито по сложност или степен на еволюция отстъпва на останалите що-годе съвременни европейски езици.
А Илиадата всякак е голяма литература, но проблемът в случая е, че за всяко нещо писано по-рано от, да речем 18-ти век, си е нужно и стабилно вникване в периода, за да се оцени и за да се извлекат "универсалните" и "дълбоко докосващи" (дори за съвременния 20-25 годишен псевдоинтелигентен циник) неща от същността му. А това, че те са там, е безспорно.