Симеоне, нито браня превода със зъби и нокти, нито, пак ще кажа, отричам силата и размаха на Ериксън - би било нелепо да го правя, нали. Нещо повече, бях един от хората, които горещо настояха да се издава, след първото прочитане на първа книга. При второто, бавното четене, обаче, се появиха неща в езика му -
отделни неща, които на мен лично не ми допадат много, но други ги приемате за стилистична окраска, нека да е така. А те са:
- това непрекъснато повтаряне на then... then и as... as;
- трупането на прекалено много (според мен излишно) синоними в рамките на едно изречение;
- многократното повторение на една и съща фраза в рамките на 1 с.;
- честата употреба на изречения от типа: "Silence. Then:";
такива неща... но мнението ми е субективно, може и да греша.
Помня, че подобни тегоби имах и с Фийст, у Джордан и Мартин не съм го забелязал в такава степен. От всички автори, които са минали през главата ми, може би най ме е радвал езикът на Стивън Бруст, въпреки че той не стана толкова популярен. Както и на Мартин, разбира се.
Извинявам се, че досадих

PS а, и тези безглаголни изречения - много са бе
