Определено е хубава книга. И това, което ме радва най много, е, че на български автор!
Има атмосфера, макар и малко разкъсана, а стилът - който е чел Елена Павлова и преди ще го познае - едновременно разговорен език, съчетан с пълнокръвни (да, колко кръв има в тази книга
)описания, които обаче бяха малко еднообразни на места, и какво ли още не. И аз се отвлякох ...Сюжетът ме изненада и през цялото време държа вниманието ми приковано. Беше ми много интересно да науча как ще се преплетат различните сюжетни линии, макар че имах някои очаквания, които в голяма степен се оправдаха.
Но според мен романът можеше да има и млако по-цялостен и завършен вид. Предполагам, че Елена Павлова го е поорязала (дали още преди писането или след това?), за да се вмести в дадения обем, но все пак.
И това, което най-вече ми развали хубавото впечатление от книгата - краят.
*СПОЙЛЪР*
Много тъпо ми се видя, когато всички умряха.
*КРАЙ НА СПОЙЛЪРА*
Ще направя едно безумно сравнение по този повод - краят на "Светлият боец" напомни ми на края на "Тютюн".
Безсмислени ми се виждат и двата, но ще се радвам да чуя и вашето мнение по въпроса. Пък и какво мислите за книгата като цяло?
В смисъл, че и по-слаб стил има - примерно на Фарланд.
Стилът е леко повреден, ма атмосферата е приятна, проблемът на книжката е, че е бая поразтеглена.
