@ Жоро - мхъм

Явно до субективно усещане опират нещата. Иначе и аз си падам по Първичната Мъжка сила, но както си казах в мнението, в повечето случаи не я усетих добре поради липсата на правилен контекст. Липсваше ми buildup-а, който да ми вкара буцата в гърлото по време на кулминационните сцени.
Ако бяха направили филма с половин час по-дълъг или ако бяха резнали леко спартанската сюжетна линия и на нейно място бяха сложили малко повече взаимодействие между пичагите, мисля че всички щяхме да сме много по-доволни. Хем щях да имам тая съпричастност с героите, дето мрънкам за нея, хем щеше да има повече gratuitious плочки и баджаци.
Колкото до продуктите на интелектуалния труд - всъщност и филмите, и книгите са истории, не по-различни в същността си от тия, дето пещерняците са си ги разказвали около огъня. А доста от тия истории, сигурен съм, са имали за цел да вдигнат адреналина на слушащите и да ги държат в напрежение. Това че литературата и киното предлагат много възможности отвъд тази не значи, че тя трябва да бъде пренебрегвана. Да направиш нещо силно въздействащо върху емоциите, независимо кои, не е лесна работа, а по коментарите на Жоро и Хриси, създателите на 300 явно са успели в някаква степен. Тъй че лошо няма.
Аз лично, след първото гледане, останах с впечатлението, че Зак Снайдър не е успял да напипа баланса във внушението, попрестарал се е и не е изпълнил потенциала, който филма можеше да има.