Илюзионистът

DELgado · Post by **DELgado** » Mon Feb 19, 2007 12:07 pm

Spoiler: show: На мен също като на Жоро ми хареса финала. Това че полицаят видя нещата по този начин съвсем не ме накара да си мисля, че са станали така. Той си падаше по фокусите и мистичното и това че реши да повярва в един приказен фокус като завършек на историята съвсем не ни задължава да мислим като него. Аз лично предпочитам да си мисля, че нещата не са станали така както той си ги представя.

Post by **Moridin** » Mon Feb 19, 2007 12:10 pm

Радвам се, че някой е съгласен

)

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Feb 19, 2007 12:15 pm

Рол, една история не трябва непременно да е основана на справедливост, за да е хубава.

Ланис, отговорно заявявам, че не може да има хубава история, която не следва принципите на справедливостта. Точно заради тези принципи хората неотменно търсят убежище в историите, защото истинският свят им е твърде алогичен, грозен и жесток. (Религията е на същия принцип.)

Историята на "Илюзионистът" можеше да просъществува само по два начина. Първият:

Spoiler: show: Ако "лошият" беше наистина лош. Това, обръщам се към сценариста-идиот, не се прави с едно-две подхвърляния от страна на незначителни образи, дори не и с това, което "злодея" казва, макар че в случая нямахме дори това. Единственото, което може да инкриминира човек, са делата му. Влюбените трябваше да се опитат просто да избягат, а Леополд - да ги спре на всяка цена. Едва когато нищо друго не помогне и едва след като принцът е престъпил границата, причинявайки им истинско зло, Айзенхайм би имал право да отвърне - и то пак не по изключително подляшкия начин, на който се насладихме. Леополд трябваше да извърши подлост, за да заслужи такава съдба.

Това беше филмът, който всички мислехме, че ще гледаме отначало. И щеше да е прекрасен филм. В момента, в който конят отнесе момичето (преди средата на историята!), за мен филмът свърши. Не можех да повярвам, че са направили такава идиотщина. Оттам-нататък само гледах с тих ужас как всичко отива към ужасния финал, където едва не повърнах.

Spoiler: show: Помислете само за сцените, в които Нортън трябваше да хаби таланта си, за да се преструва в ролята на Айзи на подивял от скръб. Как докосваше едвам ръката на духа на момичето с пълни с лудост очи. Виждали ли сте по гадна сцена през живота си? Айзенхайм беше вманиачен, гнусен убиец, който подложи на страдания и унижение дори момичето, само за да приведе в изпълнение болния си план. А как Джиамати се хилеше неадекватно, осъзнавайки, че е принудил приятеля си да пръсне мозъка си по ръцете му преди малко по волята на същия тоя убиец?

Вторият:

Spoiler: show: Ако принцът беше страшна заплаха за империята или беше причинил нещо ужасно на Айзенхайм и семейството му навремето. Тогава щеше да се върже Айзенхайм да жертва любовта си и всичко човешко в себе си - да се превърне в чудовище, за да спре чудовището. Отмъщението е нещо отвратително, но разбираемо, и да покажеш цената му е достойна задача за една история.

Въпросът е, че кирливият селянин направи всичко това без никаква причина, освен обща омраза към благородниците, защото той не е такъв. Колко благородно е това?

П.П.: Мор и Дел, какво тогава е станало?

Post by **Roland** » Mon Feb 19, 2007 12:21 pm

Spoiler: show: Ми без да симпатизирам на Принца, пак повтарям, че нямаше никаква нужда да го топят за убийството. Можеха просто да инсцинират същото и да си ходят по живо, по здраво. Само дето, както каза някой, тогава нямаше да има филм.

Lannis · Post by **Lannis** » Mon Feb 19, 2007 2:13 pm

shayhiri, на мен явно ми остава безотговорно да повторя, че не справедливостта прави една история хубава. Изкуството дава различни отражения на живота. Няма да влизам във философски спорове за справедливостта на живота. Но историите в него биват най-различни и това конкретно отражение ми хареса - като филм... като разказ... като визия. Радвам се, че за разлика от теб, нито една сцена не предизвика желание за връщане на последното ядене. Филмът беше удоволствие. Беше магичен, а това, че го представиха като реалност, всъщност го направи още по-вълшебен. Представянето на последните сцени през мислите на полицая също бе плюс. Една история има много гледни точки. Цялата тази дискусия показва, че сме избрали различни, а наличето на такава възможност за мен прави филма още по-стойностен:).

Spoiler: show: Принцът-заплаха за империята, принцът-убиец, спасяването на "девицата" от чудовището и прочее неща са си клишета. За мен филмът не страда от липсата им

Demandred · Post by **Demandred** » Mon Feb 19, 2007 2:46 pm

Четейки тази тема, взех да се радвам, че рядко се съгласявам с shayhiri и Роланд на тема филми.

Тоест все още има голям шанс да ми хареса Илюзионистът.

BaYa · Post by **BaYa** » Mon Feb 19, 2007 3:11 pm

Миии, и аз го гледах! Хареса ми доста! Съгласна съм с Ланис, Мор и Никито!!

Или поне, моето мнение е по на тяхна страна!!!

Spoiler: show: Ииии Шайхири, разбирам че си голям почитател/разбирател от кино и прочие, ама става втръсващо вече да си говорите за онова което харесвало, не харесвало, влечало или пр. хората, оти и аз се броя между тях и ммного пъти не съвпадам с нито един от анализите ви; както и много други предполагам!
По принцип ми е много весело да чета как 3ма или 4ма се дръгнат със страници за един детайл от филм или книга (сигурно много скучая )! Но претоварва! Филмите и книгите обикновенно се ползават за удоволствие, не за да се надкарваш със други!! А още по-малко, догматично да ги учиш те какво искат, или виждат, или усещат с това произведение (филми, музика, книги и пр.)!

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Feb 19, 2007 3:31 pm

Ланис, просто дадох пример за правилно използване на клишета. "Илюзионистът" не печели от липсата им, защото е замислен като клише. Това, че режисьорчето не може да използва правилно клишетата, с които работи, не означава, че ги няма.

В хубавите истории клишетата работят. В калпавите седят насилено (ако авторът е неумел или елементарен) или сбъркано (ако ги изкривява неуместно).

Филмът може да си е бил колкото иска магичен (Дем, визията и актьорите биват), но историята му я няма. Всичко, което имаме в този му вид е

Spoiler: show: Филм на ужасите или антиутопична драма, в която главният герой се оказва злодей.

Това ли смятате е била целта на режисьора-сценарист?

Или просто се кефите, че

Spoiler: show: "нашият" е намазал принцесата, а "лошият" е с пръснат мозък

и не ви се мисли отвъд това.

БаЙа, права си. Две необходими уточнения.
Първо, ако бях просто зрител, щях да кажа: кефи ме/не ме кефи, толкоз. Всичко отвъд това наистина е излишно. Само че на мен това ми е работата. Да правя истории. И като видя хубава, да се уча от нея. А като видя лоша, да не повтарям грешките й.
Второ, намерих за нужно да се обоснова, само защото иначе щяхте да ме обвините в сляпо отрицание на филма. Това си е моята обосновка, нищо повече. Вие си го харесвайте колкото искате, нямам нищо против и дори напълно ви разбирам, както се вижда абзац по-горе.

BaYa · Post by **BaYa** » Mon Feb 19, 2007 3:50 pm

BTW Май да ходя за цайси нещо, но ¿защо виждам две теми за "Илюзиониста"??

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Feb 19, 2007 3:57 pm

Да, объркващо е така.

На мен филмът ми хареса, въпреки всичките недостатъци. Ланис добре го е казала

А и не съм съгласна, че Едуард Нортън е играл зле - в смисъл, след като се изключи личното впечатление, трябва да се запитаме дали това въобще е възможно :Р

Demandred · Post by **Demandred** » Mon Feb 19, 2007 4:10 pm

Успокои ме, тъкмо вече си мислех, че идва края на света, щом дори Ед Нортън е почнал да играе зле.

zhivik · Post by **zhivik** » Mon Feb 19, 2007 4:20 pm

Аз май ще се повторя, но не чувствам че специално за този филм трябва да се търси някакво дълбоко морално послание, или някакви особено елегантни поврати в сюжета. За мен историята си остава нито повече, нито по-малко от една (сравнително) съвременна приказка. А все пак, в приказките светът обикновено е разделен на черен и бял, и добрите герои няма нужда да доказват защо те са прави. Така е според мен и в "Илюзионистът". Наистина, доста е наивно, даже несправедливо от нашата гледна точка. Но не мисля, че това е пречка филмът да прави добро впечатление. Разбира се, това е строго индивидуално, и не очаквам на всички да им допадне, както очевидно не е станало на shayhiri.

За мен, филмът си е непретенциозен, и може би точно затова ми хареса. Аз лично не почувствах някаква нужда да анализирам безкрайно дупките в сюжета, или неизяснената мотивация на героите, тъй като не смятам, че това е най-важното. Но както се казва, разни хора, разни идеали.

Post by **Moridin** » Mon Feb 19, 2007 4:22 pm

Demandred wrote:Успокои ме, тъкмо вече си мислех, че идва края на света, щом дори Ед Нортън е почнал да играе зле.

Пълен провал е мене ако питаш, поне малце по-дебел глас трябваше за тази роля, а и с тая брада наистина е нелеп. Измъченият вид горе-долу го докарваше, ама дотам.

Ghibli · Post by **Ghibli** » Mon Feb 19, 2007 4:27 pm

Според мен си беше супер

Между другото, една малко смахната алтернативна теория :Р

Spoiler: show: Някъде в началото на филма заподозрях, че той самият се е превърнал в нещо като привидение и затова е толкова добър магьосник. На външен вид го докарваше идеално с тази бледост и освен това не го видяхме да яде, въпреки че поне веднъж го каниха Знам, че не е много вероятно, но ми изглежда привлекателна идеята той да не е напълно истински. Представям си, че в някакъв момент от странстванията си е намерил каквото е търсел...

В такъв случай е възможно да се доизмисли историята много по-интересно Например херцогинята е наистина убита от престолонаследника и Айзенхайм наистина се опитва да я върне, но за целта трябва виновникът да си получи заслуженото, да речем заради някакви закони на кармата :Р

Xellos · Post by **Xellos** » Mon Feb 19, 2007 10:21 pm

Абе якото ... такова де горещата сцена някак опровергава това

Илюзионистът

Who is online