Романът наистина е създаден, за да наподобява викториански като стил, но не знам защо сте с впечатлението, че множеството, несвързани сюжетни линии са характерни за викторианския роман. Това със сигурност не е съзнателно използван похват за правдоподобност, а по-скоро белег на бая по-ранни литературни форми, когато понятието роман не е било съвсем изчистено като смисъл. И както се казва в биологията, онтогенезата повтаря филогенезата, така че това си е признак за все още незрял автор, нищо, че Кларк е на почти 50 години. Често се случва авторът на дебютно произведение да иска да каже твърде много неща наведнъж и оттам идеите му да се разфокусират.
Въпреки това пак ще кажа - книгата е страхотна и всичко това са бели кахъри и известна дребнавост от моя страна. Ако Кларк продължи да пише все така, мисля, че следващите й неща предвид и опита и увереността, които ще добие, ще са наистина перфектни.
Добре бе, ТЯ казва, че не пише поредица, защо държиш да го изкарваш такова?
Щото е. Това пак го слагам като спойлър за всеки случай, не че е такъв в строгия смисъл на думата:
- Spoiler: show
- Даже погледнах края, нищо че съм все още далече от него – отворен е.