Ами аз ги прочетох всичките примерно, макар и малко на диагонал. Иначе постът на Амос се набива на очи, заради смайлито

Та ще го видят. Друг е въпросът дали ще му обърнат внимание щото е безинтересен
Сега да си кажа и аз мнението - харесах филмите по Властелина, особено първата част. Нея съм я гледала няколко пъти във всичките и степени на екстенднатост, най-вече заради Шон Бийн в ролята на Боромир (просто жестоко го изигра, ако и да не приличаше на черна мечка, както го описват в книгата). Единственият проблем, който имах, беше с престъпните out-of-character проявления на Фарамир, който беше представен като третия злодей в Средната земя след Саурон и Саруман ( ВТФ?

). А да, акробатичните антифизични изпълнения на Леголас и маниерът с който Денетор набиваше доматки - също. Но като цяло съм доста доволна. Може би щото никога не съм живяла с илюзията, че тази книга може да бъде филмирана 1:1.
Емо вече е казал моето мнение с няколко дълги и изчерпателни поста, така че няма да го повтарям. Искам обаче да споделя някои разсъждения относно "пълнокръвните и многопластови" герои на Толкин. Точно по колко трансцендентални пласта и мисловни оси се движат те, според вас?
Шегата настрана - за мен героите на Толкин в книгата са всичко друго, но не и пълнокръвни и многопластови. Те са просто леко ъпгрейднати минувачи в света, който е създал. Щото това е Толкин за мен - земята с историята, народите и езиците. Откъм керъктър дивелъпмънт е супер наивен и смуче яко. Дори като бях малка смятах така. Та по отношение на персонажите, филмите ми бяха по-истински. По-човешки някак. Щото примерно за образа на Денетор, за който толкова се разправяте, вместо да имам поредното бяло, покварено от черното, аз имам СИВО, о чудеса! Имам човешко същество с комплексно поведение, което не се обяснява с някаква елементарна причина, като палантира.
Сега си представете ситуацията - семейството на пича управлява граничния град от няколко поколения, като изпълнява всичките функции на началство, без обаче да има съответната титла - постоянно напомняне, че той не е продукт на семето Арагорново и следователно никога няма да е истински крал. Това си насажда комплекс за малоценност откъдето и да го погледнете, който става още по-гнухярски (Рольо, това е от Гоблин шамана и толкова ми хареса, че смятам да го вкарам в речта си от тук нататък), щото все пак людете са възпитани да почитат йерархията. На всичкото отгоре, те са хората, които живеят на границата със Злото. Те са тези, които се борят и умират докато Арагорн ходи като гламав насам-натам и забива елфически принцеси. Те се грижат за проклетия град - естествено че ще придобият:
а) съвсем оправдано усещане, че в крайна сметка са си ЗАСЛУЖИЛИ владетелското място с ДЕЙСТВИЯ, а не с това че мама и тати са знаели кого да изчукат
б) любов към властта, която, както е ясно на всички, пристрастява.
Прибавете към това гордостта и достойнството на едно истинско аристократично семейство с дълга история от велики бойни подвизи, плюс постоянния стрес от контакта със заплахата, щото я гледат по цял ден във всичкия й бляс...ъъъ всичката й тъмнина и могат да ви разкажат в цифри колко се влошава ситуацията и колко обречено почва да изглежда всичко, за разлика от роханците, например, които на фона на Гондор са си направо щастливо безхаберни. Така не ви ли става по-ясно защо Боромир посегна на пръстена в опита си да намери решение? Защо изрече онова "Gondor has no king. Gondor needs no king."?
А Боромир и Денетор мислят еднакво. Боромир е любимият син, точно щото е копие на баща си. И изведнъж този любим син го няма вече. Войната е станала още по-истинска и отчаяна и света още по-обречен, защото вече си дал най-свидната възможна жертва. И накрая за капак на всичко пристига някъф оръфляк да си иска трона...
Ми и аз щях да откача като Денетор при това положение. Това на самоцелно и ирационално злодейство ли ви прилича наистина??? По-ирационално ли е от онова, че Злото с Окото му е промило мозъка???
Друг пример - Фродо и Сам. Не обичам особено Илайджа Ууд, но не може да му се отрече, че с тези големи сини зъркели наистина докарваше трогателно изтормозен вид. В книгата така и не можах да се разчувствам от страданията на Фродо обаче, още повече че винаги съм имала подсъзнателния страх, че на следващата страница Сам най-сетне ще го изпецка. Ми във филма взаимоотношенията им ми бяха по-истински някак. Просто си личеше, че Сам му е боготворящия слуга на оня, а не е просто обсесивно настроен малък психопат. То и като цяло хобитите, които никога не съм харесвала особено, тук вече успявах някак да ги възприема с целия им комик рилийф дебилизъм. Особено Пипин. С тези английски мутри и акценти направо ми пълнеха душата. А защо Пипин се врича във вярност към Денетор - ми щото Боромир умря защитавайки ги. Ти Морви да не предпочиташ книжния вариант където нашичкият е Сразен и Прелъстен От Благородната Осанка на Владетеля? Бтв това е типичен епик-фентъзи шит похват, според мен.
Последен пример - Ам-Гъл. В книгата ми лазеше по нервите, а във филма направо сърцето ме болеше като го гледах колко е жалък. Начи филмът успя да свърши нещо, което книгата не можеше. Това Е Добро.
И други примери мога да дам, но ми се пикае, което ми напомня с къв зор издържах 3+ часа в киното за втората серия. Ако бяха 4+ щях да умра.
Така че спирам сега и се целеустремявам към кенефа. Бай-бай!
