А когато въведем и понятието "опасност", вече става твърде сложно.
Морви даде много добър пример с депресията. Ето едно състояние, което не се вписва в общоприетия вид на лудостта. При депресия, човек е опасен предимно за себе си поради високия риск от самоубийство. Но, човек с тежка депресия потенциално би могъл да бъде опасен и за околните. Описани са случаи на дългогодишна депресия, при която пациентът е стигал до опити за убийство на близките си "за да ги избави от това мрачно и нещастно съществуване", налудно въобразявайки си, че изпитваното от него се споделя и от всички останали.
"Обратното" на депресията се нарича мания. Тя вече си изглежда като "лудост". А пациентите в състояние на мания са опасни до толкова, че могат да похарчат цялото си имущество буквално за една вечер и да оставят семейството си на улицата. И, между другото се чувстват напълно щастливи.
При биполярното разстройство има редуване на депресия и мания, сиреч, на две състояния, едното от които минава за "лудост", а другото - не.
Ето защо, с Ланис си позволяваме да генерализираме. За толкова ни стигат данните. Забивайки се в излишен детаил само показва, колко относително е всичко.
. Друг мой гъст приятел е шизофреник (предполага се че доразвит от тежка автомобилна катастрофа).
че почти година ходих с психопат (не като Лектър, а просто човек без съчувствие към другите).
