Post
by JaimeLannister » Sat Nov 11, 2006 10:06 pm
Ем...
То нали знаеш, че не е хубаво да се правят планове щото винаги работата може да се преебе...
Ама аз за момента се каня догодина да отида да си пека задника из америката пак... Сиреч- мисля да стоя в лудницата 4-5 месеца да науча каквото има да се учи и да изчезна. А какво ще стане на фона на плановете ми, това вече не знам. Все пак в момента съм в ролята на нещо като заместник на колежката която замина да си доучва...
А и аз имам да доучвам. Като цяло винаги съм искал да се занимавам с клинична психология. Една от основните причини да напиша този пост е, че се оказва по- тежко отколкото мислех...
А нещата за които нищо не казвам едва ли са нещо ново за България. Недоумици всякакви- прехвърляне на пациенти насам натам, хора, които държим при положение, че бихме могли да ги изпишем просто защото няма къде да отидат (между другото никой не мога да изписвам, аз съм прост психолог), липса на отопление и... без малко да ни умре един пациент от хипотермия ебаси...
Такива неща. Нищо ново.
Но едно е да го гледаш по телевизията или дори да го видиш, когато си отишъл на гости на колегите, а съвсем друго, когато работиш там и се очаква от теб да полагаш грижи за хората и когато се чувстваш отговорен...
И... Ако някой ми беше казал, че ще ми се доплаче, не бих му повярвал. Просто има много тъжни гледки, много съсипани животи. А най- тъжното е, когато виждаш, че с малко повече пари или някой роднина, който да положи усилия и да се погрижи за психично болния близък, вместо да се покрие някъде (както повечето всъщност правят), нещата биха могли да бъдат толкова различни....
Но не. Сякаш светът е гаден... По- гаден отколкото бях забелязал...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
