Моя далтонизъм е толкова лек, че докато не отидох за първи път на военна комисия дори не знаех че го имам. Нито аз, нито родителите ми или някой около мен беше разбрал че не "виждам" цветовете както е "прието". Чак като станах на 18 воените ми казаха "момче, ти си далтонист".
Бе да са живи и здрави.
Значи дори и с лека форма на далтонизъм отпадаш. Стига на най-първата ти военна комисия да е записано, че си такъв - нямаш грижи.
И с диоптрите има някакъв въртел, за съжаление забравих колко беше границата, но и тя беше смъкната яко.
Записан ли си във военния ти картон като такъв - отърваваш казармата - ще черпиш.
Като стана дума за черпене, няма ли някакво събитие на хоризонта, зациклих с тоя ВоВ вече, не се трае. И Малазана почти прочетох, мъката е голяма
