Май тая година ще се окаже най-плодотворната ми като читател откакто различавам а от б, доста издухах goodreads challenge goal-а, покрай другия челиндж, който подхванах, а именно да чета задължително поне 1 страница всеки ден, засега съм изпуснал не повече от седмица.
Огън и Кръв на Дж.Р.Р.Мартин - хората като казват че някой любим техен автор дори да напише телефонен указател, пак ще е книгата на годината, са имали точно тази книга предвид. Книгата е 50%/50% историческа хроника/generational фентъзи роман и 100% велика. Чак съм учуден, че не се е пръкнал нов поджанр за подобни измислени исторически хроники, но както знаем, модерните читатели нямат никакъв вкус. Сюжетът е на обичайното за Мартин високо ниво и всякакви сравнения със сериала ще завършат с победа на състезателя в хартиения ъгъл. Като единствена критика мога да кажа, че има доста повтарящи се събития и през поколенията се случват подобни или аналогични ситуации, но то не е ли така и в реалния свят, хората бързо забравят историята. Може да е фенсървиз, написан от Мартин за самия Мартин, но то и аз съм Мартин, така че ми пасва идеално.
8/10
След повече от година влачене си довърших трилогията на Зелазни/Шекли
Millennial Contest (Донеси ми главата на принца, Ако с Фауст не успееш, Просто шеметен фарс) - еми, лекинко съм разочарован. Подобно на другия известен комедиен "most ambitious crossover ever" от този период, Добри Поличби, и Contest-а е пълен с много оригинални идеи, свежо писане и други хубави работи, но като отделна творба е далече от най-добрите неща на авторите си, писани поотделно. При хилядолетния конкурс го има и усещане за постоянно спадане на качеството във всяка следваща книга, а и нека да си говорим направо, голяма поука или смисъл от цялото упражнение просто липсва, авторите просто са искали да се похвалят колко са рисърчнали края на средновековието и ранния ренесанс и да пофлексват малко с остроумие. Все пак е готина де, ревюто ми звучи малко downer но това е щото съм глезен на Пратчет и вече Шекли не ми действа толкова силно, колкото като бях малък. Сега като проверих, първата книга е излязла 1 година след добри поличби, а двойката Ази Елбуб / Бабриел са едно към едно със Азирафел / Кроули, хмм, дали тук има някаква история, или просто случайно две двойки известни автори са написали подобни coop романи с еднакви имена на главния си герой толкова близо във времето.
7/10
Хрониката на птицата с пружина - викам да се образовам малко и аз и да прочета някъф Мураками, че да мога да блестя в светски разговори. Оказа се филм на Линч в книжна форма (птиците с пружина не са това, което са). Май трябваше да ми хареса повече, предвид как сякаш е писана за моя демографик и психотип, но нещо не се впечатлих от безкрайното съновидейно разгъване на осемизмерни хидри, чиито пипала никога не стигат до някакво тяло, а.к.а писане заради самото писане. Просто за да работи на ниво световен бестселър, този роман трябваше да е написан много по-поетично и красиво, отколкото копието, което четох. Предполагам, че проблема е в превода (от японски на английски, и от английския превод на български, wtf). Иначе е силен, държи интереса през цялото време, пълен е с ефектни сцени, при които просто не можеш да оставиш книгата, докато не стигнеш до края на главата, но накрая не получаваш нищо насреща. Края е в нищото с оставени висящи сто сюжетни линии, и то не от типа че се чака продължение, а по скоро от типа, сценарист съм на 4400 и нищо няма да ви дам, дори под заплаха от водно мъчение. Кефи ме иначе Мураками, задължително ще прочета още няколко негови преди да го класифицирам, вече съм заредил Кафката на опашката.
7.5/10
, RR Мартин и телефонен указател да напише, ще е 10/10.
малко мързеливо въображние е от Мартин но пък всичко останало е топ
). Та, книгата е посредствена, но става за едно четене ако наистина нямате какво друго да четете. Ако пък ви хареса, имам добри новини. Оказва се, че поредицата е станала хитова в Русия и вече се състои от над 40 книги като автора не спира да ги бълва по няколко на година. Take that, night watch extended universe...