Какво слушате сега?

[трубадур]

Почвам да слушам новия на епика, някой да каже на симфо метъл бандите да дропнат тъпите филмови интрота.

пп. детски хорове... защо?

чух го целия - мноо добар

[Matrim]

Хубаво правиш, само не виждам какво не те кефи детския хор, Rivers е една от най-яките песни в албума.

[трубадур]

В ривърс работи на другите места се дъни (the skeleton key спокойно можеше да държи само възрастния хор), въобще в тоз албум можех да мина без дечурлигата и екстремните вокали (пичът е много по-добър композитор и китарист, отколкото крещящ вокалист). Но си е солиден епика материал, много слушаем, бомбастичен, разпознаваем от километри, симоне блести както обикновено, рифовете са режещи и здрави, въобще на моменти групата си позволява дори музикален онанизъм, демонстрирайки абсолютно майсторство над инструментите, без обаче да чупи песните, ми да вкарва дълбочина. Много съм доволен. Даже и аз се изненадвам, че два от по-впечатляващите албуми за началото на годината са толкова достъпни. Този и Imperial на Soen.

Освен това евала, че е епичен пауър симфоничен албум с женски вокали и няма балади до rivers. А са само хитови песни без обаче да страдат от синдром на еднаквост, темпото е навсякъде и прави иначе изключително дълъг албум да звучи под 40 минути. Въобще не изморява, такъв страхотен пейсинг на песни не се появява всеки ден. За пореден път епика демонстрират класа и доставят качество, което ги прави сигурно най-стабилната група в симфо метъла. Няма лабаво при тях досега.

[Matrim]

Не е като да съм забелязал въобще детски ли е хорът или не в другите песни, то и в Rivers нямаше да забележа, ако не бях гледал някои от Behind the music влоговете. Иначе и аз много се радвам на новия албум, само Kingdom of Heaven Prt. 3 лекичко ме разочарова, защото другите две част вдигнаха летвата твърде високо и засега поне тази ми се вижда малко по-слаба, но това си е бял кахър.

[трубадур]

Мен Kingdom of Heaven Prt. 3 ми бърка в центровката, че влиза след 6 смазващи песни. Бтв, ебаси солото в Seal of Solomon, толкова много яки неща се случват из песните, че някак не му обърнах внимание. То просто идва след двугласовите хармонни и включване на женски хор под Симоне и то допълнително наслоено над крещене и здрави китари. И някак ми се изплъзна. Та Kingdom of Heaven Prt. 3 мисля че трябваше да затвори албума. Макар Омега да върши страхотна работа или просто веднъж в живота си тази група да се беше научила да ползва ножицата. Песента няма нужда да е чак 13 минути. И то особено след Freedom. Това е единствеото място в албума, където темпото малко се бъгва, по време на самата песновка е яко, де и след нея албумът продължава в много силната си втора половина.

[Matrim]

Омега има хубава кратичка акустична версия, if that's your thing.

Засега най-много ми харесва Synergize - Manic Manifest от песните, които не бяха пуснати преди излизането на целия албум.

[Yan]

Още ме е яд как Джон съсипа 30+ години музикална кариера с глупостите си, но това ми накара да се посмея добре

[coldie]

Коя е тази мацка?

[трубадур]

Коя е тази мацка?

братляс, буквално има линк към инстаграма й в описанието

✖ Model / Anapyrna:
☛ https://bit.ly/3djSNbA

https://www.instagram.com/anapyrna/

[coldie]

май е някаква индийка, но на мен ми мяза на мексиканка

[трубадур]

май е някаква индийка, но на мен ми мяза на мексиканка

[coldie]

Еми името и е такова пура.

[Martix]

Ей тоя сладур

[Xellos]

Нийл Геймън на младини
Много сгодно клипче тва горното.

[трубадур]

SEPULCROS - Vazio



Фюнеръл дуум, ама само 37 минути, освен това висша форма на такъв и то от дебютна банда. Та ако някой някога е искал да пробва жанра, но средната продължитешност на албум, която кара режисьорските версии на питър джаксън да изглеждат консверавитни откъм времетраене е стояла на пътя за тест - тия пичове идват на помощ.

Освен това сигурно едно от най-красивите нечетливи лога от доста време насам.

Malist - Karst Relict



Атмосферичен блек метъл соло проект от русия. И е страхотен. Да не повярваш. На моменти бие като саундтракът от метро игрите в по-метализиран вариант, в което няма нищо лошо. Музиката е чудесна, отива на интересни места, една песен не повтаря друга, но звучи като стабилно цяло. Много доволство.


Miasmata – Unlight: Songs of Earth and Atrophy

Премиерата му предстои:


Но в спотифай и бандгамп е на линия.
Отново дебют и солов проект, вярно на басиста на Sojourner, ама пак, толкова зрял и е баси здравия, полиран джангър. Албумът е епичен, бърз блек метъл с много мелодия. Вътре ще се чуяат повече мелодични пасажи и режещи рифове, отколкото нормалното човешко тяло може да понесе, носи си влиянията без да го ебе, хеви и траш метъл шамари се сипят между цялата каша и въобще е толкова ударен и моментален албумът, че въобще не може да се игнорира или пък да спра да го слушам.