Хм, горният пост ме насочва към мисълта, че много зависи в каква степен на зрялост обичате да си ядете бананите; аз например обичам по-зелени, които не показват и най-малка следа от разкапване по кората си, а тия, които са вече с разкапваща се кора почти не мога да ги ям.
Иначе, доклад за резултатите от експеримента: бананът откъм "обездръжкавения" (гениален термин

) край има нещо черно, което има склонност да залепва за пръста, като се маха горната част. Трябва да се отбележи, че откъм дръжката също често лепне, но тя лепне от края, а се подсича в основата, тоест не е наложително да се изцапа човек. Т. нар. "семка" не се маха изцяло заедно с кората. Бананът наистина не е толкова узрял откъм края, но аз така го обичам. Да се държи откъм, с извинение, дръжката не е твърде неудобно.
Извод: като цяло с повече внимание бананът може да се бели и да се яде и така.
Въпрос: за какъв дявол е нужно?