Ами, не съм сигурен, че и тук имам конкретни примери, просто ми се струва, че често търсим различни неща в изкуството и дори на произведенията, на които и двамата се кефим, харесваме различни аспекти. Не, че ИЗОБЩО няма покриване, но има бая разлики. С удоволствие бих пробвал да навляза малко в конкретика, но по-скоро не му е в тази тема мястото.Dr. Horrible wrote: ↑Mon Nov 18, 2019 11:25 pmТова за изкуството ми стана интересно, чисто любопитно, извън настоящето обсъждане, без да искам да се заяждам - какви според теб са разликите? Как виждаш изкуството ти и как го виждам аз? Какво е то за теб, и какво смяташ, че е за мен? Наистина не питам с лошо чувство - обичам разговорите за природата на изкуството.
Иначе, по настоящата беседа, напълно подкрепям последните постове на Жоро и Мат.
Social Justice in Speculative Fiction
Re: Social Justice in Speculative Fiction
And you can't dance with a devil on your back...
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6522
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Може ли да попитам по какво точно на "Критична точка" му личи, че е режисиран от жена? Това е филмът, който направи Киану Рийвс на екшън звезда, не за друго. С какво режисурата му е по-женствена от тази в другия голям деветдесетарски екшън с Киану Рийвс от преди "Матрицата"? "Скорост", тоест. Не питам за сюжет и сценарий, понеже и двата филма са писани от мъже.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Не съм го гледал в последните 25 години, та няма как да ти отговоря
And you can't dance with a devil on your back...
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6522
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Е, аз питах Лиц най-вече, просто докато напиша коментара, се появиха и други мнения.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Roland wrote: ↑Mon Nov 18, 2019 7:08 pmАз си прегледах моите за тази година:
От 14 книжни ревюта: 10/14 писани от жени. Сумарно 16 отделни книги.
От 19 филмови ревюта: 0/19 режисирани от жени. 1/19 с жена в сценарния екип. ЙАЙКС! Холивуд не обича жените ;_;
От 6 статии: 3/6, в които се говори за филми или книги с активно участие на жени в креативни роли.
От 6 сериални ревюта: 4/6 режисирани или писани от жена (2/3 епизода на Уочмен, за които съм писал, са режисирани от жени, 2/3 включват жена в писателския екип).
Oт 2 Dark Chronicles статии: 2/2 покриват материал с активно участие на жени писатели.
Т.е. изводът, ако съдим конкретно по моите рвюта (не, че те са меродавни за някакви общи тенденции) е, че Холивуд смуче, телевизията е МАЛКО по-добре, а книгите - понеже там има най-малък финансов залог - се справят най-добре с включването на жени в разговора.
Автоцитат, за да върна разговора в по-интересна посока, понеже и аз искам да знам. Какви са параметрите на други хора в екипа?
@Matrim @Demandred @Dr. Horrible
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Social Justice in Speculative Fiction
4/6 съм за тази година, очаквах дори да е повече, при положение, че от години в SFF чета около 85% книги на жени.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Re: Social Justice in Speculative Fiction
@tigermaster ни съм го гледала тоя филм.
На сценарно ниво, нещата личат много повече отколкото на режисурата примерно.
На сценарно ниво, нещата личат много повече отколкото на режисурата примерно.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Е какво стана, от "полът на режисьора е супер важен, личи си в хиляда неща", стигнахме до "на сценарно ниво си личи повече, отколкото при режисура примерно". Отчитам напредък!
@Roland замислих се тази сутрин сериозно за различните начини, по които възприемаме изкуството и може би точно тази тема е подходящото място за тези ми мисли.
От моя гледна точка ми се струва, че твоята визия за изкуството е доста по-стеснена, по конкретна, в нея изкуството има доста по-практическа роля. Поправи ме, ако греша, но лично аз оставам с впечатлението, че за теб изкуството е нещо, което задължително трябва да коментира наболелите политически въпроси в САЩ от днешния ден. Да говори за ЛГБТ, за малцинствата, да носи духа и идеите на демократичната партия в САЩ – това го прави ценно и важно. Дали представя силен женски пероснаж в "Америка на Тръмп", дали е гей ром-комка с широко разпространение, дали режисьорът е от женски пол, дали носи номинации за Оскар на чернокожи актьори и т.н. Много практично, много тясно, и, от моя гледна точка - твърде злободневно. И много, много американско. За мен изкуството няма толкова практична роля, то работи с емоциите и душата. Силата на една история може да бъде оценена и в съвсем друго време, и на съвсем друг континент, просто защото хората ще могат да се свържат с тази душевност. Някак си не е всичко тук и сега. Ти оценяваш дали даден филм е политически правилен за Америка в момента. Сам си казвал, че не те интересуват азиатските зрители на Ghost in the Shell, нито българските зрители на Black Panther, важно ти е как се възприема в САЩ. За филми с различен дух и естетика, като например La La Land, който вкарва някакви малко по-ретро елементи, казваш, че са tone-deaf, щото не пеят тая песен, която е модерно да се пее днес. Коментира Мери, кралицата на шотландия - исторически филм - от гледна точка на това, че има чернокожи актьори в главни роли, макар исторически да не се връзват (оцени го положително) и от гледна точка на това дали ЛГБТ героите са умрели, както е станало действително (оцени го отрицателно). Удобен ли е за САЩ в момента, толкова. Не ми е попадало в близките две-три години да коментираш по-разпалено някой филм или книга, който не е американски. Само за американски неща говориш, при това основно съвременни, от последните 10 години, като се изключи някое и друго риуотчване на стар Батман или стар Стар Уорс. И коментираш тези съвременни американски продукти от гледна точка на социалните ти разбирания за съвременното американско общество. За теб това е конкретизиращо, това прави нещата смислени.
За мен това е ограничаващо. Аз смятам, че историята понякога губи от силата си, ако спре да бъде история, ако се използва като практичен продукт. Харесва ми разбира се книгите и филмите да имат и исторически контекст, да повдигат обществени проблеми, да разбера нещо повече за миналото, културата и духа на страната, от която са - "Къщата на духовете" на Изабел Алиенде, която прочетох тази година, и "Мостът на Дрина" на Иво Андрич, която прочетох преди две години, бяха БОЖЕСТВЕНИ в това отношение. Но ми харесва да виждам и по-общочовешки ценности, неща като равноправие и законност не прост в моето общество днес, а в различни общества, в различни времена. Харесва ми да чета автори от различни култури, писали в различни епохи - не просто от малцинствените групи в САЩ. Радвам се, че имах шанса да попадна на романите на Елена Феранте, на турската семейна сага "Времето лети", на сериала Casa de Papel, радвам се, че открих Нарине Абгарян и тя дойде в София и се снимах с нея. И някак дори не мога да си представя да ги коментирам с теб, защото чувствам, че щом не са американски/съвременни, значи не те интересуват. Тази година четох неща от Джоан Харис и Елиф Шафак, които много се свързаха с моята номадска душа, толкова вътрешни и лични и прекрасни бяха и аз го оцених. За мен историите наистина имат по-особена сила, не политическа и не практическа. Разбира се, една хубава история може да спечели много, ако читателят/зрителят знае повече за контекста, в който е писана, но хубавите истории, любимите ми истории, говорят на хората от различни общества и култури, успяват да прокарат мост. На семинара в Кентърбъри тази година говорих с учители от цяла Европа и бях толкова доволен, когато обсъждахме най-различни европейски книги и филми - заглавия, които не съм обсъждал с чужденци, защото не съм знаел къде.
И, разбира се, това не пречи да имаме припокривания във вкусовете. И моята любима авторка - Робин Хоб - е съвременна и е американка. Много от моите любими филми са комиксови - съвременни и американски. Но просто призмата, през която ги гледам и оценявам е друга: не гледам практичната им полза за обществото в САЩ, а духовната мъдрост, на която са ме научили.
Доста дълго се получи. Може да прозвучи грубо, но наистина целта ми не е била да съм груб, а да си изкажа мнението, понеже съм мислил за тези неща, когато сме дискутирали разни заглавия в този форум. И така..
@Roland замислих се тази сутрин сериозно за различните начини, по които възприемаме изкуството и може би точно тази тема е подходящото място за тези ми мисли.
От моя гледна точка ми се струва, че твоята визия за изкуството е доста по-стеснена, по конкретна, в нея изкуството има доста по-практическа роля. Поправи ме, ако греша, но лично аз оставам с впечатлението, че за теб изкуството е нещо, което задължително трябва да коментира наболелите политически въпроси в САЩ от днешния ден. Да говори за ЛГБТ, за малцинствата, да носи духа и идеите на демократичната партия в САЩ – това го прави ценно и важно. Дали представя силен женски пероснаж в "Америка на Тръмп", дали е гей ром-комка с широко разпространение, дали режисьорът е от женски пол, дали носи номинации за Оскар на чернокожи актьори и т.н. Много практично, много тясно, и, от моя гледна точка - твърде злободневно. И много, много американско. За мен изкуството няма толкова практична роля, то работи с емоциите и душата. Силата на една история може да бъде оценена и в съвсем друго време, и на съвсем друг континент, просто защото хората ще могат да се свържат с тази душевност. Някак си не е всичко тук и сега. Ти оценяваш дали даден филм е политически правилен за Америка в момента. Сам си казвал, че не те интересуват азиатските зрители на Ghost in the Shell, нито българските зрители на Black Panther, важно ти е как се възприема в САЩ. За филми с различен дух и естетика, като например La La Land, който вкарва някакви малко по-ретро елементи, казваш, че са tone-deaf, щото не пеят тая песен, която е модерно да се пее днес. Коментира Мери, кралицата на шотландия - исторически филм - от гледна точка на това, че има чернокожи актьори в главни роли, макар исторически да не се връзват (оцени го положително) и от гледна точка на това дали ЛГБТ героите са умрели, както е станало действително (оцени го отрицателно). Удобен ли е за САЩ в момента, толкова. Не ми е попадало в близките две-три години да коментираш по-разпалено някой филм или книга, който не е американски. Само за американски неща говориш, при това основно съвременни, от последните 10 години, като се изключи някое и друго риуотчване на стар Батман или стар Стар Уорс. И коментираш тези съвременни американски продукти от гледна точка на социалните ти разбирания за съвременното американско общество. За теб това е конкретизиращо, това прави нещата смислени.
За мен това е ограничаващо. Аз смятам, че историята понякога губи от силата си, ако спре да бъде история, ако се използва като практичен продукт. Харесва ми разбира се книгите и филмите да имат и исторически контекст, да повдигат обществени проблеми, да разбера нещо повече за миналото, културата и духа на страната, от която са - "Къщата на духовете" на Изабел Алиенде, която прочетох тази година, и "Мостът на Дрина" на Иво Андрич, която прочетох преди две години, бяха БОЖЕСТВЕНИ в това отношение. Но ми харесва да виждам и по-общочовешки ценности, неща като равноправие и законност не прост в моето общество днес, а в различни общества, в различни времена. Харесва ми да чета автори от различни култури, писали в различни епохи - не просто от малцинствените групи в САЩ. Радвам се, че имах шанса да попадна на романите на Елена Феранте, на турската семейна сага "Времето лети", на сериала Casa de Papel, радвам се, че открих Нарине Абгарян и тя дойде в София и се снимах с нея. И някак дори не мога да си представя да ги коментирам с теб, защото чувствам, че щом не са американски/съвременни, значи не те интересуват. Тази година четох неща от Джоан Харис и Елиф Шафак, които много се свързаха с моята номадска душа, толкова вътрешни и лични и прекрасни бяха и аз го оцених. За мен историите наистина имат по-особена сила, не политическа и не практическа. Разбира се, една хубава история може да спечели много, ако читателят/зрителят знае повече за контекста, в който е писана, но хубавите истории, любимите ми истории, говорят на хората от различни общества и култури, успяват да прокарат мост. На семинара в Кентърбъри тази година говорих с учители от цяла Европа и бях толкова доволен, когато обсъждахме най-различни европейски книги и филми - заглавия, които не съм обсъждал с чужденци, защото не съм знаел къде.
И, разбира се, това не пречи да имаме припокривания във вкусовете. И моята любима авторка - Робин Хоб - е съвременна и е американка. Много от моите любими филми са комиксови - съвременни и американски. Но просто призмата, през която ги гледам и оценявам е друга: не гледам практичната им полза за обществото в САЩ, а духовната мъдрост, на която са ме научили.
Доста дълго се получи. Може да прозвучи грубо, но наистина целта ми не е била да съм груб, а да си изкажа мнението, понеже съм мислил за тези неща, когато сме дискутирали разни заглавия в този форум. И така..
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Social Justice in Speculative Fiction
По повод казаното от @Litz
Тук бих казала, че който и друг да беше режисирал филма, пак нямаше да изглежда така, в целия спектър от Уашовски до Уве Бол. И изглеждането така няма нищо общо с пола, нале.За съжаление няма как да знаем какво би било ако американски психар би го режиьирал мъж, но сигурно не би изглеждало така.
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Дофтора повдига много правилни въпроси, а ми дава възможност да кажа - заебаването на хамериканското кино не е толкова плачевно. Миксирано с достатъчно филми от други държави е бая обогатяващо преживяване.
С тва на ум съмнявам се някой да изпраска по-болно нещо от high life тая година, а е правено от жена. Тъпотията на триер за Джак не знам от коя година е, но това мязаше повече на комедия... или аз изперколясах напълно, знам ли. Но на джак историята е толкова трудно да се вземе насериозно, особено с тоя диалог, че зася High Life, въпреки минималното количество кръв си е сносен хардкор филмец.
С тва на ум съмнявам се някой да изпраска по-болно нещо от high life тая година, а е правено от жена. Тъпотията на триер за Джак не знам от коя година е, но това мязаше повече на комедия... или аз изперколясах напълно, знам ли. Но на джак историята е толкова трудно да се вземе насериозно, особено с тоя диалог, че зася High Life, въпреки минималното количество кръв си е сносен хардкор филмец.
Re: Social Justice in Speculative Fiction
@Dr. Horrible
Доста яко си в грешка, да, но и не напълно. Проблемът тук е, че изводите, които си вадиш, почиват на недостатъчно информация за това, което аз търся в произведенията, които гледам. Но за да спестя безкрайното скролване на хората, които не ги вълнува нашият разговор, ще сложа спойлер тагове.
Доста яко си в грешка, да, но и не напълно. Проблемът тук е, че изводите, които си вадиш, почиват на недостатъчно информация за това, което аз търся в произведенията, които гледам. Но за да спестя безкрайното скролване на хората, които не ги вълнува нашият разговор, ще сложа спойлер тагове.
- Spoiler: show
- Spoiler: show
- Spoiler: show
- Spoiler: show
And you can't dance with a devil on your back...
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19289
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Social Justice in Speculative Fiction
This is it. Ground zero.
Re: Social Justice in Speculative Fiction
And you can't dance with a devil on your back...
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: Social Justice in Speculative Fiction
Признавам, че ми се "гади" от крайната захаросаност, с която Доктора говори за Марвел, и се опитва да я вкарва при всяка възможност, но всичко друго, което излиза от клавишите му, е толкова близко до мен като усещане и възприемане, и ме кара да изпитвам постоянно желание да му стискам бузките.
The hardest battles are fought in the mind.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Social Justice in Speculative Fiction
@Roland - хубаво е, че като трето поколение творец се интересуваш истински от художествените качества на произведенията на изкуството и подхождаш към тях с човек, опознал историята на изкуството и общуващ ежедневно с хора на изкуството. Просто аз лично това отношение не го виждам в постовете ти. Като говориш за Wonder woman не разглеждаш темата за жените войни в митологичните сюжети, не споменаваш Валкирията на Вагнер, не коментираш интерпретацията на Арес и пантенона в тази версия, не говориш дали проблемите за войната са развити по начин, навяващ алюзии към "Сбогом на оръжията" на Хемингуей, а ми пишеш колко е важно в Америка на Тръмп да излезе филм с главна женска героиня. И това не е единичен случай, а тенденция, която съм забелязал. И никога не съм те виждал да говориш толкова за актьорските качества на даден актьор, колкото за личните му изказвания и как те се отнасят към политиката в Америка. Скарлет Йохансон може да играе феноменално в "Заека Джоджо" и всички да я хвалят, но ти нямаш нужда да изкоментираш това. Ама ако каже, че подкрепя Уди Алън, чувстваш нужда да го коментираш подробно в много постове. Но да оставим Скарлет, тя е особен пример. Когато Ричард Маден беше кастнат в Eternals, ти не изкоментира нищо от актьорските му качества, а почна да обясняваш какво бил казал за играенето на лгбт герои от хетеро артисти... И т.н. В смисъл, поради ред такива неща оставам с впечатлението, че грам не ти пука толкова за изкуството като такова, а само го гледаш като средство, с което демократичната партия да води важната си културна война с републиканската. Но това е твое право - ролята на тази тема не е да те осъждаме като личност. Просто ти спомена, че с теб виждаме изкуството различно, аз ти казах моите разсъждения за разликите. Ти казваш, че съм в грешка - може да съм. Но мисля, че ти стана ясно кои точно модели на поведение и коментиране на изкуство забелязвам и на каква база формирам мнението си. И за момента думите ти ми стоят само като думи. Може с времето да забележа други модели в поведението ти.
И като коментираме жени режисьори, ето нещо ново по темата: Елизабет Банкс режисира новият "Ангелите на Чарли" и се провали. Което само по себе си не е нещо осъдително - всеки творец прави чат-пат неща, които се провалят. Но тя явно е доста кисела, та се изказва с ей такива изречения: Elizabeth Banks Says ‘Wonder Woman’ & ‘Captain Marvel’ Were Hits Because They’re Part Of A ‘Male Genre’ https://heroichollywood.com/elizabeth-b ... in-marvel/
Това ме дразни неимоверно, и преди съм го казвал - превръщането на всичко в ПРЕЦЕДЕНТ. Ако филмът беше успешен, щеше да е ПЪРВИЯТ. Първият успешен филм с екшън женска героиня, по-голям прецедент от всички преди него, които са били всъщност част от мъжки наративи. Колкото и успешни филми с екшън женски героини да има, следващият пореден ще е ПЪРВИЯТ.
Иначе, пенза, мерси
И като коментираме жени режисьори, ето нещо ново по темата: Елизабет Банкс режисира новият "Ангелите на Чарли" и се провали. Което само по себе си не е нещо осъдително - всеки творец прави чат-пат неща, които се провалят. Но тя явно е доста кисела, та се изказва с ей такива изречения: Elizabeth Banks Says ‘Wonder Woman’ & ‘Captain Marvel’ Were Hits Because They’re Part Of A ‘Male Genre’ https://heroichollywood.com/elizabeth-b ... in-marvel/
Тоест ако НЕЙНИЯТ филм беше финансово успешен, само тогава щеше да се докаже, че мъжете гледат екшън героини, така ли? Щото другите филми с женски героини не се броят??? Доста яко се е ударила по главата таз Елизабет Банкс, щом е забравила, че е участвала в цели четири филма от "Игрите на глада" - доста успешна филмова поредица с женска героиня, която не е част от мъжки отборDuring an interview with the Herald Sun conducted before Charlie’s Angels debuted in theaters, Elizabeth Banks stated that she believes the film had to be a financial success or else it would reinforce the stereotype that men don’t go see action films with women as leads. While many would point to the success of Captain Marvel and Wonder Woman as proof that men will see an action movie with women in lead roles, Elizabeth Banks said that she believes male audiences will see comic book films with female primary protagonists because they are still tied to what she called a “male genre”:
“They’ll go and see a comic book movie with Wonder Woman and Captain Marvel because that’s a male genre. So even though those are movies about women, they put them in the context of feeding the larger comic book world, so it’s all about, yes, you’re watching a Wonder Woman movie but we’re setting up three other characters or we’re setting up ‘Justice League.'”
Това ме дразни неимоверно, и преди съм го казвал - превръщането на всичко в ПРЕЦЕДЕНТ. Ако филмът беше успешен, щеше да е ПЪРВИЯТ. Първият успешен филм с екшън женска героиня, по-голям прецедент от всички преди него, които са били всъщност част от мъжки наративи. Колкото и успешни филми с екшън женски героини да има, следващият пореден ще е ПЪРВИЯТ.
Иначе, пенза, мерси
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests