Разни

[Dr. Horrible]

Ако имаш голяма група актьори-секвои, които не са каствани за ролите на секвои, щеше да е същият проблем впрочем, какъвто е с това, че РОС и ЛГБТ актьорите не им се дава равен шанс ДОРИ за роли на РОС и ЛГБТ герои, а за други почти никакъв нямат.

Всички сте по-умни от тоя спор в момента

Рол, смешното е, че претендираш за обективност по тея въпроси, а никога не я постигаш. Ако Скарлет играе азиатски робот - ужас анатема, ама ако Елиото играе ... ъм, Елио, си първа писта. И всичките ти постове и писаници се изправят като дим.

И същността на изказването на Скарлет не е "Аз трябва да мога да играя дървета", макар да не се изненадвам, че 15 годишните из туитър го схващат на това ниво. Същността е "в момента определени социални процеси влияят на методите, по които се осъществяват кастигни, политическата коректност придобива все по-голямо значение и не съм сигурна, че това е правилно, защото макар да разбирам как се е стигнало до тук, смятам, че това е вид ограничение на творческата свобода". И това е фактологически вярно. Но е сложно, не е черно-бяло, а да се постват картинки на дървета е по-забавно.

Лиц, разликата в критиката към това Скарлет да играе азиатски робот и критиката, задето чернокожата девойка да играе Ариел, е на няколко нива. Първо, никой не напада лично чернокожата девойка. Когато става дума за нейният кастинг, дори най-върлите му противници не обвиняват самата актриса, не казват "Тя е лош и глупав човек", не я нападат лично. Казват "Продуцентите ни пробутват неща, които не искаме" или "Холивуд ни кара насила да сме политически коректни, а не го щем." Докато нападките на толерантните борци за "социална справедливост" към Скарлет са изцяло лични, тя е тъпата овца, която лично краде роли от бедни азиатки. Освен това усещането за собствена правота е различно, поне в коментарите, които аз съм виждал. Критиците на каста на Скарлет вярват напълно, че тяхното усещане за правилно е обективно правилно, че техните принципи на кастване са по-морални, по-човеколюбиви и т.н. А като човек си повярва, че е толкова съвършен и започне да демонизира хората с противоположно мнение, се случват грешки. И да си ги признаеш е трудно, щото е по-лесно да хейтиш наизуст и да обясняваш как другите са морални изроди, нямат емпатия и са от грешната страна на историята. Или като Рол - че щом хората са свестни, значи не вярват в противоположното мнение на твоето, защото те са добри хора, по-добри от това, не може да вярват в нещо различно.

В трети сезон на Джесика Джоунс, впрочем, имаше една транс секретарка, която я играеше транс актриса. Образът беше забавен, щото през цялото време се виждаше, че въпросната секретарка е може би свестен човек, но въпреки това в голяма част от времето тя само мрънкаше и се сърдеше колко ѝ удължават работното време и как е ощетена и гледаше надменно, все едно другите са ѝ под нивото. И в една сцена, след като станаха разни гадости, Джесика се връща съсипана в офиса и вижда секретарката да си събира нещата в кашонче. И я попита "Какво правиш?", секретарката отвърна "Това е кашон, това са нещата ми. Човек с емпатия би схванал какво се случва." И Джесика я изгледа зло и каза "Аз съм в много гаден момент и имам нужда от помощ, човек с емпатия би схванал това." И чак тогава секретарката се усети колко нагло и самодоволно е било поведението ѝ и седна да помогне. И на мен много ми хареса този момент, беше хубав и в крайна сметка наистина доведе до сближаване.

[Litz]

Метод актиннг е Даниел Дей Луис да кара екипа да го превозва в количка и да го хранят и да не спи с жена си по време на снимките. Метод актинг не е Том Холанд да не говори с Челси пош акцент.

Баси сравнението. Това, че персонажът на Питър Паркър не е толкова комплексен като този на Луис в My Left Foot не го прави по-лошо изигран. Щом в лицето на Холанд не виждам него, типично по Брехт, а Питър Паркър, това е метод актинг.

Баце идея си нямаш нито кво е метод актинг нито кво е епичен театър.

Том Холанд не говори като пош англичанче= метод актинг. Китчо говори с Нюкасълски акцент =метод актинг. Скарлет си боядисва косата червена=метод актинг. Дефакто всеки актьор без Скалата и Джон Сина е метод по твоята логика. Значи Скалата и Джон Сина са Брехтови ктьори щом виждаме тях, а не героите?

Къде точно си се образовал за тия неща не ми е много ясно.

[tigermaster]

А и това, което Луис прави за ролите си, не е метод актинг, а е нещо в пъти по-крайно като кльопането на хлебарки от страна на Ник Кейдж във Вемпайър Кис.

Метод актинг - постоянно оставане в образ, дори когато няма снимки, с произтичащите от това абсолютни безумия - примерно Даниел Дей-Луис да откаже да се лекува от пневмония със съвременна медицина, защото защото такава не е съществувала по времето, в което е живял образът му в "Бандите на Ню Йорк". Или Джим Кери да настоява да го наричат Анди, докато траят снимките на оня пробит филм за Анди Кауфман. Или Шая Лабъф да не се къпе по време на снимките на "Ярост", защото героят му не е имал достъп до баня. Или Джаред Лето да се смее маниакално на непознати хора по улицата и да изпраща мъртви прасета и използвани презервативи на колегите си, защото това отивало на Жокера. В случай, че не е станало ясно, от малкото, което знам за този начин на работа, съдя, че този начин на работа е абсолютно неприемлив, дори да носи добри резултати. Понякога си мисля, че една от причините Даниел Дей-Луис да няма повече роли са именно екстремумите, до които стига - защото го правят труден за работа, бавят снимките и водят до напрежение на снимачната площадка. Не мисля, че едно добро актьорско представяне трябва да идва с цената на откровени издевателства над останалите актьори, снимачния екип и, поне в случая на Лето, случайни хора по улиците.

[Demandred]

Това на Дей Луис е най-крайния вариант на method acting, в повечето случаи нещата далеч не са толкова екстремни и не се изисква актьорът да остава in character през целия период на снимане на филма.

[Litz]

Е разбира се, но тва на Том Холанд в Спайди не е дори близо до метод актинг.

Тва с акцентите е доста важно и няма нищо общо с метод актинг е в повечето реномирани актьорски академии е некав бейсик скил.

Защото езика е супер важна част от хората а и съответно от героите. Дори да не говорим за други езици, а само за английски се очаква шотландец от работната класа, да говори различно от музикант от Ливърпул, а той различно от някой от Джързе Шоп, а и всички те ще са различни от хипстърка работеща в Стартъп в Калифорния. И говорите на тия хора трябва да се представят адекватно. Щото актьорската игра не е само говорене на реплики.

[penzata]

Къде точно си се образовал за тия неща не ми е много ясно.

На село, къде другаде. При кравите.

В няколко поста се опитах да ти обясня цялостно за метода, ти продължаваш да вадиш от контекст нещата.

Играта на Луис не е метод актинг - тя е много отвъд това понятие. Както и тази на Кери по филма за Кауфман.

Иначе Луис няма толкова роли и се отказа от киното, защото неговият
актьорски метод адски го изтощава.

[Roland]

Рол, смешното е, че претендираш за обективност по тея въпроси, а никога не я постигаш. Ако Скарлет играе азиатски робот - ужас анатема, ама ако Елиото играе ... ъм, Елио, си първа писта. И всичките ти постове и писаници се изправят като дим.

Много ми е тъжно как не можа да преодолееш Call Me By Your Name (и в други спорове - Love, Simon) и как никога не съумяваш да намериш нещо повече от тия един-два примерa за хетеро актьори в ЛГБТ филми, които съм харесал, когато искаш да спориш с мен по тия въпроси. Минава ли ти през ум, че може би е възможно едновременно да харесам филм, И да осъзнавам, че в него има нещо проблемно, което си заслужава коментара? Или че може би точно тези няколко филма, които нон-стоп патологично развяваш като някакъв флаг на моето лицемериe, може би са ПРИЧИНАТА да съм мислил по тия въпроси и да съм стигнал до извода, че кастингът им не е добър? Или че мога да смятам един актьор за перфектен за дадена роля и ПАК да не смятам, че е редно да я играе? Или че за мен има разлика между Тимъти Шаламе, който не се изказва нон-стоп колко всички са длъжни да му дават каквито роли иска (пардон, за които е "най-добрият актьор"), и Скарлет, която се държи все едно светът й е длъжен?

Не ми отговаряй на това, няма нужда. Реторични въпроси са.

Същността е "в момента определени социални процеси влияят на методите, по които се осъществяват кастигни, политическата коректност придобива все по-голямо значение и не съм сигурна, че това е правилно, защото макар да разбирам как се е стигнало до тук, смятам, че това е вид ограничение на творческата свобода". И това е фактологически вярно. Но е сложно, не е черно-бяло, а да се постват картинки на дървета е по-забавно.

Колкото и да не ги кефи разни хора, които ги вълнува само ескейпизъм, киното е изкуство, а изкуството е винаги политическо. "Творческата свобода" в случая е код за "творческата ми свобода да играя каквото си искам", и entitlement елементът не става по-малко силен само защото някои хора го смятат за статукво.

Първо, никой не напада лично чернокожата девойка. Когато става дума за нейният кастинг, дори най-върлите му противници не обвиняват самата актриса, не казват "Тя е лош и глупав човек", не я нападат лично. Казват "Продуцентите ни пробутват неща, които не искаме" или "Холивуд ни кара насила да сме политически коректни, а не го щем." Докато нападките на толерантните борци за "социална справедливост" към Скарлет са изцяло лични, тя е тъпата овца, която лично краде роли от бедни азиатки. Освен това усещането за собствена правота е различно, поне в коментарите, които аз съм виждал. Критиците на каста на Скарлет вярват напълно, че тяхното усещане за правилно е обективно правилно, че техните принципи на кастване са по-морални, по-човеколюбиви и т.н. А като човек си повярва, че е толкова съвършен и започне да демонизира хората с противоположно мнение, се случват грешки. И да си ги признаеш е трудно, щото е по-лесно да хейтиш наизуст и да обясняваш как другите са морални изроди, нямат емпатия и са от грешната страна на историята. Или като Рол - че щом хората са свестни, значи не вярват в противоположното мнение на твоето, защото те са добри хора, по-добри от това, не може да вярват в нещо различно.

Ох, ПСИХОЛОГ бе! Невероятни съждения просто, само с тънкия проблем, че са пълна ЛЪЖА. Един куп грозни расистки коментари има из интернет за визията на актрисата, за таланта й (включително в този форум), за какво ли не. И да, FUCKING DUH, че хората атакуват характера на Скарлет, когато тя го демонстрира нагледно нон-стоп в малоумни изказвания и интервюта като това, дето сам си постнал. НИКОЙ не я кара да се бута в тия разговори, има един куп начини дипломатично да отбие въпросите, които биха я въвели в тях. Но тя видимо иска да се бори за правото си да играя всякакви роли, като най-смехотворното е, че има куража само по отношения на тия, които все още не са напълно недопустими, при все, че разликата между това да играеш транс жена и чернокожа жена е ТОЧНО никаква на ниво малцинствена принадлежност.

И понеже ти реши да направиш нещата лични, нека само уточня, че за мен не е чудно, че свестни хора подкрепят мнения, които намирам за грешни. Чудно е - и това беше очевидно за всеки, включително и теб, което прави тоя ти коментар силно некоректен - че хора смятат, че няма разлика в това да играеш ДЪРВО и това да играеш човек от малцинство, което има репрезентация в актьорската професия. Ще си рече човек, че за пръв път го водим тоя тъп спор, та трябва нон-стоп да се повтарям.


...И защо ли не съм изненадан, че те е изкефил моментът, където ЛГБТ човек е представен като нечувствителен гъз, чиито проблеми са маловажни за сметка на драмите на великата главна героиня...

[Roland]

Ако имаш голяма група актьори-секвои, които не са каствани за ролите на секвои, щеше да е същият проблем впрочем, какъвто е с това, че РОС и ЛГБТ актьорите не им се дава равен шанс ДОРИ за роли на РОС и ЛГБТ герои, а за други почти никакъв нямат.

Ти също си по-умен от спора, затова може би ще е по-добре да не се изхвърляш така.

Това не е изхвърляне, просто изтъкване на фалшиво сравнение.

[penzata]

Колкото и да не ги кефи разни хора, които ги вълнува само ескейпизъм, киното е изкуство, а изкуството е винаги политическо.

Нужно ли е от подобни глупави обобщения.

[Dr. Horrible]

Използвам често примерите с Елио и Саймън, просто защото никога досега не си ми отговарял реално на тях. И отговор „Да, съзнавам, че и в тях има нередни неща, но точно заради тях се замислих и заради тях реших години наред да поствам миймчета за Скарлет“ не е това, което очаквах, но го приемам. И считам въпроса за приключен, няма да ги намесвам повече

И ако човек прочете ТОВА нейно интервю, където толкова интелигентно, премерено и с отворено съзнание се говори за тенденциите в Холивуд и свободата на изкуството, и извади единствено идеята „Хора се сравняват с дървета, ужас!“ значи наистина го чете с готово мнение и не иска да вникне в дълбочина.
Иначе аз имам един сборник с български разкази, където има феноменални описания на дървета и точно на една секвоя е посветен един от най-великите и психологически текстове, които съм чел. Мога да го потърся и да постна.

Аз в този форум не съм виждал някой да коментира характера и личността на актрисата, поела ролята на Ариел. Ако вие сте виждали такива неща другаде по света – окей.

И, ЕСТЕСТВЕНО, че не е вярно, че изкуството е винаги политическо. Това е, в най-добрия случай, крайно преувеличение. Политиката и обществения живот са централни теми в човешкото битие, така че е нормално много произведения на изкуството да ги засягат като въпроси, но не всяко изкуство е политическо. Един художник може да нарисува тъмнокоса жена с мистериозна полуусмивка, друг може да нарисува слънчогледи във ваза и това могат да станат най-уважаваните произведения на изкуството, без изобщо да са политически. И още - дори ЛГБТ изкуството не е задължително политическо. Един ЛГБТ човек може да напише поема как сърцето му е разбито, след като се е разделил с любовта на живота си, да опише страданието, мъката и т.н., да разкаже метафорично за черната яма в душата си и това ще е изкуство и няма да е политическо. И за да не говоря с абстрактни примери, нека вземем… Малката русалка Ханс Кристиан Андерсен е бил влюбен в свой близък приятел. И когато приятелят се сгодява, Андерсен решава да му разкрие чувствата си, казва му, че го обича истински, както жена обича мъж, и купнее за него. Онзи отговаря, че е поласкан, но си обича годеницата и иска да си е с нея. И така Андерсен написва приказката за Малката русалка и му я изпраща - едно от най-нежните гей любовни писма, писани някога. Там се разказва за една свободна и добра русалка, която иска да получи безсмъртна душа – хората имат безсмъртни души, но русалките – не, те се превръщат в морска пяна. Русалката отива при една подводна вещица, която ѝ казва, че ако иска безсмъртна душа, трябва да спечели любовта на човек. Дава ѝ кара, взима ѝ гласа и ѝ казва, че ако не успее, ще умре. И малката русалка се влюбва в принца, живее в замъка му, грижи се за него. Но в един момент той ѝ казва, че я обича като сестра и че е сгоден за друга принцеса. Когато другата принцеса пристига при принца за сватбата, при русалката идват трите ѝ сестри – те са продали косите си, за да купят кама. Ако русалката пропободе с тази кама принца и принцесата, тя ще се спаси от смърт. И русалката влиза в стаята им, но когато ги вижда – спящи, прегърнати, обичащи се – осъзнава, че обича и двамата и не може да ги нарани. Хвърля се във водата, очаквайки да се превърне в морска паня. Но при нея се повяват морски духове, които ѝ казват, че нейната доброта и саможертва я издигат и че има и друг начин да получи безсмъртна душа – не чрез любовта на някой друг, а чрез триста години добри дела. И така русалката полетява като вятър из света да прави добри дела…
И това е красиво изкуство, това е приказка за несподелената любов, самотата и пътят на душата, това е една мнго силна ЛГБТ метафора, но далеч не бих казал, че е политическа. Говори за душевните терзания на автора, но не за политически въпроси като хомосексуалните бракове и произтичащите от тях данъчни облекчения за хомосексуални двойки.

Не казвам, че изкуството никога НЕ ТРЯБВА да е политическо. Напротив, има страхотни примери на политическо изкуство. Някои творци се чувстват най-свободни именно когато създават неща по политически теми и това е красиво. Но когато насадиш политически теми върху нещо, което ги няма, това е ограничаване. И Скарлет това казва – че когато за един филм стане толкова важно процесът на избора на актьорите да е политически коректен, това затваря мисленето в кутии, набутва нещата в категории и в крайна сметка не помага на творческата свобода. И Елиф Шафак това е казвала – че когато ѝ кажат „Книгата ти е хубава, ама в нея няма главни герои жени мюсюлманки“ това не е творческа свобода, а и поставя огранечения. Не знам защо е толкова трудно за разбиране, защо тази концепция звучи толкова неморално и „ентайтълт“.

Но ми харесва как междувременно в темата се води тотално различен спор за това какво е метод актинг, в който не участвам А прословутият ужасяващ руски на Скарлет, използван всичко на всичко в две кратки изречения в един от осемте филма, в които играе тя Наташа, не ми пречи особено да се насладя на персонажа ѝ.

[Moridin]

Както обикновено, прелестен @Dr. Horrible
Иначе, за да затворя участието си в поредните итерации по темата:

@Litz - преувеличаваш ролята на акцента, но по-важно (което се каза и от мен, и от доктора) - предполагаш неспособността на Скарлет да говори руски от недостатъчни факти. Не се сипвай като светата истина

@Roland - отново да натъртя на разликата между справедливост (= всеки има право да играе каквото иска и да бъде избиран да играе каквото избиращият иска) и добра практика (= всеки има право да играе каквото иска и да бъде избиран да играе каквото избиращият иска, НО би било добре за всички ни в перспектива да се поощрява играенето на малцинствени роли от представители на малцинствени групи, защото едикаквоси). И "ентайтълмънт", между другото, е именно претенцията, че второто е равнозначно на първото.

Загубата на този нюанс в изразяването е един грандиозен, огромен, световен, вселенски проблем на съвремието, причина за целия този все по-радикализиран конфликт между четенето на света като "борба за по-добро общество" и четенето на света като "затъване в розов фашизъм".

[Amelia]

Оф, Скарлетката няма, няма и изсере нещо в ефира. Няма ли си ПР хора тая да я научат как да не се излага постоянно?

Подозирам между другото, че ако актьорските ѝ таланти бяха като на Даниел Дей Луис, щяхме да вземем по-сериозно приказките ѝ за актьорското изкуство и дърветата, ама за съжаление тя е посредствена актриса, с неподплатено самочувствие, и от всяка нейна сричка лъха на нагъл ентайтълмънт. Та основно може да породи неприязън, честно казано. Иначе това, което казва е нещо, с което бих била склонна да се съглася, доколкото в моя идеален свят просто наистина искам да се назначават визуално най-подходящите и добри актьори за дадена роля, а не ги подбират по персонални черти така че да "играят себе си". Но то в моя идеален свят Скарлетката ще е делегирана до третостепенните роли, които ѝ подхождат на таланта, и няма да се налага да я гледаме много на големия екран.

За черната Ариел и аз четох гадости из нета, а детето всъщност ми изглежда с много подходящо излъчване точно за лайняната Дисниева интерпретация на малката русалка. Изобщо ху гивз а шит за поредната там безсмислена Дисниева мъниграбка?

[Roland]

@Moridin Двамата с теб разбираме думата "справедливост" по различен начин. Без равен старт няма справедливост за мен. За теб явно има

[Moridin]

Така е, понятието за справедливост не е еднозначно определено и цял клон на човешкото познание е посветен на изследването на тази концепция, така че е напълно в реда на нещата различни хора да имат различно разбиране за справедливост на база на комбинацията си от абсолютни ценности.

Проблемът идва за мен, когато човек изгради за себе си някакво разбиране за справедливост, от което да се ръководи в действията си и в политическите си търсения, но след това започне да го прилага избирателно, без да вижда неконсистентност. А смятам, че точно това се случва, и то масово, в културните войни.

Иначе в моите очи, "равен старт" предполага млад бял ученолюбив студент от Небраска, който е помагал двайсет години на техните в царевицата и е теглил заем, за да осъществи мечтата си да следва актьорско майсторсво, да има шанса да играе транс роля, без да става жертва на това, че транс хората не получават роли от продуцентите, за което той няма никаква вина. Политика или култура, която би му отнела този шанс, не мога да нарека равен старт.

[Roland]

Той има много по-добър старт от транс актьорите обаче, за тази роля. И това, че някой друг прави кастинга, не значи, че не заемаш излишно място като се кандидатираш за тая роля...

Не знам защо не те тревожи повече това, че транс актьорите не им се дава почти нищо да играят, от някаква абстрактна твоя си концепция за “справедливост”.