На референдума се предлага мажоритарно гласуване в два тура да се въведе и за парламентарния вот, както е в момента за местните и президентските избори. Ето тук има описание, на английски ще намериш и по-добри:
http://www.wreview.eu/s/izbiratelni-sys ... atyci.html
Накратко, страната се разделя на 240 едномандатни района, и във всеки има кандидати. Ако някой на първи тур вземе 50% + 1, той става депутат от този район. В противен случай двамата (или Х на брой, това подлежи на модификация и не е уточнено от референдума, но вероятно ще са двама, по традицията от местните избори) с най-висок процент отиват на балотаж.
Стандартно, това води до отрязване на малките партии, но не винаги, например в някой район, където те имат много силно присъствие, биха могли да вкарат депутат, друг е въпросът доколко един депутат е нещо смислено в Парламента. В общия случай критиките са, че местните дерибеи имат достатъчно влияние върху населението в района си, особено в провинцията, че да го търгуват на партиите и съответно богатите партии продължават да са на върха -и остават зависими от мафиоти, подобно на САЩ през 19 век и не само.
При сегашната система малките партии имат шанс да правят кампания поне в големите градове и високото процентно население там им дава възможност да намажат достатъчно видимост, че да минат процентната бариера.
Така или иначе, именно както казваш, основният проблем на мажоритарната система е непредставителността.
За държавната субсидия - тезата е, че е неоправдано висока. В момента е мисля 11 лв на глас. Но защо се смята, че 1 лв на глас е по-добра оценка, не съм чел да е защитено или анализирано някъде. Доста е популистко. Като цяло смисълът на субсидията е партиите да не са зависими от бизнеси и да могат да правят по-ефективни политики и кампании. Но е факт, че в БГ субсидиите са в такъв размер, че реално за някой с достатъчно капитал е напълно работещ бизнес модел да купи достатъчно гласове за да вземе 1% и субсидията да избие и надхвърли вложението.
This is it. Ground zero.