Яки са книжките, само дето в Амазона версиите за киндъл са по-скъпи от хартиените
Ilona Andrews - Поредици
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Гадове сте вие, позарибих се и аз покрай вас.
Яки са книжките, само дето в Амазона версиите за киндъл са по-скъпи от хартиените
Яки са книжките, само дето в Амазона версиите за киндъл са по-скъпи от хартиените
Elves dig rocket launchers.
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Ами аз имам Всичко събрано на мобита, ако не ти е в бюджета щи ги шерна по изключение 
освен 3-та книга за инкиипъра която се публикува глава по глава на сайта и уви тази седмица няма ново. 
Аз подкарах курс по припомняне на Дрезден са после ще си препрочитам пак Кейт Даниелс. Точно зяпам Кесъл и си мисля Стана Катич колко добре би ми паснала ако екранизират Кейт Даниелс.
Разказа за братчеда на Саймън не е кой знае какво, ама да има.
Burn for me е добра също, не знам как успяват да зарибят с ''още от същото'' толкова добре.
Най култовия им лаф за мен е в the edge поредицата - онова за Джизъса.
освен 3-та книга за инкиипъра която се публикува глава по глава на сайта и уви тази седмица няма ново. Аз подкарах курс по припомняне на Дрезден са после ще си препрочитам пак Кейт Даниелс. Точно зяпам Кесъл и си мисля Стана Катич колко добре би ми паснала ако екранизират Кейт Даниелс.
Разказа за братчеда на Саймън не е кой знае какво, ама да има.
Burn for me е добра също, не знам как успяват да зарибят с ''още от същото'' толкова добре.
Най култовия им лаф за мен е в the edge поредицата - онова за Джизъса.
- Spoiler: show
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Благодарско, гледам да не пиратствам книги на общ принцип. Проблемът не е в бюджета, просто дразни че електронните книги са по-скъпи от хартиените. Най-вероятно ще се пречупя и щя напазаря де, ма ще е с отвращение 
Elves dig rocket launchers.
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
То за инкиипъра ги има фрии 1 и 2 на сайта й. Май издадените все пак са с повече редакция. Сега пада дебнене на 3-та като качва нова глава там... 
The Edge поредицата определено ми поизмести Кейт в любими. Особено Bayou moon ми лъхаше на блато буквално докато я четях. Имат невероятен талант да описват дисфункционални семейства и реднеци.
Двамата хулигани са ми любими.
Burn for me - си е неква по-стандартна чиклитка, ма става докато излезе 9-та за Кейт.
The Edge поредицата определено ми поизмести Кейт в любими. Особено Bayou moon ми лъхаше на блато буквално докато я четях. Имат невероятен талант да описват дисфункционални семейства и реднеци.
Двамата хулигани са ми любими.Burn for me - си е неква по-стандартна чиклитка, ма става докато излезе 9-та за Кейт.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
И на мен от The Edge Bayou Moon ми остава любима. Мисля, че буквалистичнив възглед на Уилям за човешките емоции и поведение са най-якия източник на хумор в цялата поредица. По същата причина и хлапетата са ми много любими.
Аз имам хартиената версия на първия Inkeeper и не съм хванала някаква сюжетна разлика от безплатната версия на блога. Имаше само един епилог добавен, но може би вече е качен и онлайн.
Аз имам хартиената версия на първия Inkeeper и не съм хванала някаква сюжетна разлика от безплатната версия на блога. Имаше само един епилог добавен, но може би вече е качен и онлайн.
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Трябваше ли да подхвана книгата с касите снизходителност или нивото на т.нар. ърбън фентъзи е толкова заклано в кенефа, че дори средняшко-тъпанарска книга да минава за ебаси събитието?
Не се заяждам, честно питам - прочетох Magic Bites и... и... беше "кажи-речи" в най-добрите си моменти. От доста време ми е интересно да видя за кво става дума в тва ърбън и гледам, че е почти универсално мнението, че ако искаш качествено такова хващаш неща на дуото Ilona Andrews. Ясно е, че бъкел си нямам за течението и сериозно питам - трябваше ли да имам някаква по-непретенциозна нагласа и кво ли, че да ми хареса книгата?
Елементарен стил на писане, повторение на фрази, вкарани изгъзени виждания и митове за тва кво е да си воин, които чуваш единствено от изкарани от форма дебили в ю-туб, за разлика от, знаеш, истински войници, фактът че и общото тегло на писателите надхвърял 3 тона спомага за тази им неосведоменост и че описват тези аспекти колко да не заспат, добави тежкарски, пичовски лавчета, дето да ти докарат запек. И изключително квартален размах. И откъде се взе тази мания да завършваш абзаците с някакво заключение? Хубаво, от първо лице си ама няма нужда след като споделиш "напинях се у кенефа с часове, докато накрая мазната маса се изплъзна и пльокна с такава мощ, че ми окъпа ушите с лайняна вода" да натресеш за финал "баси гадното, човес!".
Не знам другите книги как са, ама това нещо грам атмосфера на успя да изгради. Нямах чувството, че става въпрос за голям град, а за недовършен строеж в края на някво гето, където са набутани всички герои и постройки, показани в книгата, въпреки разликата на платежоспособност. Твърде нискобюджетна беше цялата работа. Самата история беше слаба работа и разбирам, че основно показваха герои и свят (и двете доста плоски), ама в тъпите епизоди на supernatural се напъваха повече. Първата книга добре пасва за сериален пилот, на който да заспиш на 2-та минута и да го пъхнеш между повторенията на дневниците на вампира. Щото, зими толкова блондини и красиви хора, и напънати от мускули тениски и на едно място, занимаващи се с глупости.
Въобще този ситен размах кара светът да изглежда като декор. Не ламтя за безкрайна описателност, ама неква никаквица, каквато показват главната в началото, без да се напиня и да минава през ебем ти и бариерите да си лафи с най-високите в дадени йерархии идва нанагорно. Ясно е, че загатват, че не е баш обикновена сльокавица, и предполагам в следващите книги показват, че е неква ултимативната, освен ако нарочно не те карат да мислиш така и накрая да се окаже, че през цялото време си е била просто поредната бита карта. Ама се съмнявам. Но дори и така да е - айде бъди произволен палячо и иди да се репчиш на кмета. Заеби кмета, опитай с шефа на кварталното ти РПУ.
Чете се бързо, да, ама то това важи за доста булевардни писания, и как да не се чете бързо, като не се затормозява да гради свят и атмосфера. От убийствено многото клишета за ренегат боеца, като че са през очите на жена не ги прави по-малко досадни, боли. Все пак успях да хвана достатъчно кадърна самоирония, реално Кейт да ми стане симпатична. Освен нея Ник като че ли се оказа ценно попълнение. Лъво-чевекът обаче е голямото, стаено, изригващо за секунда, но владеещо се, бързо, силно, страшно, но лоялно нещо, за което се надявах хората да спрат да пишат, след като минат 14 годинки.
Не знам, макар да наплюх могъщо книгата, не мога да отрека колко добра беше последната глава, както и епилогът. Като епизод на живите мъртви направо. 40 минути мъка, за двете минути качество, дето те връщат за следващата доза. И мисля да продължа все пак с поредицата. Първа книга е, не е пълното дъно, на ниво ми е приличните книжи за игрите на Близард, наистина я прочетох безсрамно бързо, въпреки всичко Кейт е достатъчно харизматична, за да държи интереса, плюс че изглежда е типът история, дето нещо и да се е зародило в на макя си у дирника в Бангладеш пак някак си ще има връзка с нея. Което Е досадно до немай къде, но ми е интересно да видя дали авторите ще успеят да надскочат това. Най-малкото се надявам. Защото ако поредицата държи същото ниво на първата книга, ще е срамно нещо толкова повърхностно да е толкова възхвалявано.
Ни мъ бийти...
Не се заяждам, честно питам - прочетох Magic Bites и... и... беше "кажи-речи" в най-добрите си моменти. От доста време ми е интересно да видя за кво става дума в тва ърбън и гледам, че е почти универсално мнението, че ако искаш качествено такова хващаш неща на дуото Ilona Andrews. Ясно е, че бъкел си нямам за течението и сериозно питам - трябваше ли да имам някаква по-непретенциозна нагласа и кво ли, че да ми хареса книгата?
Елементарен стил на писане, повторение на фрази, вкарани изгъзени виждания и митове за тва кво е да си воин, които чуваш единствено от изкарани от форма дебили в ю-туб, за разлика от, знаеш, истински войници, фактът че и общото тегло на писателите надхвърял 3 тона спомага за тази им неосведоменост и че описват тези аспекти колко да не заспат, добави тежкарски, пичовски лавчета, дето да ти докарат запек. И изключително квартален размах. И откъде се взе тази мания да завършваш абзаците с някакво заключение? Хубаво, от първо лице си ама няма нужда след като споделиш "напинях се у кенефа с часове, докато накрая мазната маса се изплъзна и пльокна с такава мощ, че ми окъпа ушите с лайняна вода" да натресеш за финал "баси гадното, човес!".
Не знам другите книги как са, ама това нещо грам атмосфера на успя да изгради. Нямах чувството, че става въпрос за голям град, а за недовършен строеж в края на някво гето, където са набутани всички герои и постройки, показани в книгата, въпреки разликата на платежоспособност. Твърде нискобюджетна беше цялата работа. Самата история беше слаба работа и разбирам, че основно показваха герои и свят (и двете доста плоски), ама в тъпите епизоди на supernatural се напъваха повече. Първата книга добре пасва за сериален пилот, на който да заспиш на 2-та минута и да го пъхнеш между повторенията на дневниците на вампира. Щото, зими толкова блондини и красиви хора, и напънати от мускули тениски и на едно място, занимаващи се с глупости.
Въобще този ситен размах кара светът да изглежда като декор. Не ламтя за безкрайна описателност, ама неква никаквица, каквато показват главната в началото, без да се напиня и да минава през ебем ти и бариерите да си лафи с най-високите в дадени йерархии идва нанагорно. Ясно е, че загатват, че не е баш обикновена сльокавица, и предполагам в следващите книги показват, че е неква ултимативната, освен ако нарочно не те карат да мислиш така и накрая да се окаже, че през цялото време си е била просто поредната бита карта. Ама се съмнявам. Но дори и така да е - айде бъди произволен палячо и иди да се репчиш на кмета. Заеби кмета, опитай с шефа на кварталното ти РПУ.
Чете се бързо, да, ама то това важи за доста булевардни писания, и как да не се чете бързо, като не се затормозява да гради свят и атмосфера. От убийствено многото клишета за ренегат боеца, като че са през очите на жена не ги прави по-малко досадни, боли. Все пак успях да хвана достатъчно кадърна самоирония, реално Кейт да ми стане симпатична. Освен нея Ник като че ли се оказа ценно попълнение. Лъво-чевекът обаче е голямото, стаено, изригващо за секунда, но владеещо се, бързо, силно, страшно, но лоялно нещо, за което се надявах хората да спрат да пишат, след като минат 14 годинки.
Не знам, макар да наплюх могъщо книгата, не мога да отрека колко добра беше последната глава, както и епилогът. Като епизод на живите мъртви направо. 40 минути мъка, за двете минути качество, дето те връщат за следващата доза. И мисля да продължа все пак с поредицата. Първа книга е, не е пълното дъно, на ниво ми е приличните книжи за игрите на Близард, наистина я прочетох безсрамно бързо, въпреки всичко Кейт е достатъчно харизматична, за да държи интереса, плюс че изглежда е типът история, дето нещо и да се е зародило в на макя си у дирника в Бангладеш пак някак си ще има връзка с нея. Което Е досадно до немай къде, но ми е интересно да видя дали авторите ще успеят да надскочат това. Най-малкото се надявам. Защото ако поредицата държи същото ниво на първата книга, ще е срамно нещо толкова повърхностно да е толкова възхвалявано.
Ни мъ бийти...
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Ммм, ърбан фентъзито никога не е имало претенциите да е нещо по-различно от фентъзи дъвка, така че явно си подходил с тотално грешна нагласа.
Ако търсиш добра литература в това течение посоката е по-скоро към Чарлз Де Линт.
Иначе моето мнение за жанра съм го писал тук.
П.П. От мейнстрийм нещата - Хари Дрезден. От не толкова мейнстрийм Сандмен Слим.
Ако търсиш добра литература в това течение посоката е по-скоро към Чарлз Де Линт.
Иначе моето мнение за жанра съм го писал тук.
П.П. От мейнстрийм нещата - Хари Дрезден. От не толкова мейнстрийм Сандмен Слим.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Само не разбрах каква връзка има теглото на писателите в случая. И това за манталитета на воините от личен опит ли го казваш? Доколкото знам единият от авторите е служил в американската армия, дали е влизал в сражение нямам идея, но то не е като някой от нас да има опит с битки като описваните във фентъзи жанра, така че тази критика ми се вижда малце странна...Елементарен стил на писане, повторение на фрази, вкарани изгъзени виждания и митове за тва кво е да си воин, които чуваш единствено от изкарани от форма дебили в ю-туб, за разлика от, знаеш, истински войници, фактът че и общото тегло на писателите надхвърял 3 тона спомага за тази им неосведоменост и че описват тези аспекти колко да не заспат,
Ясно е, че загатват, че не е баш обикновена сльокавица, и предполагам в следващите книги показват, че е неква ултимативната, освен ако нарочно не те карат да мислиш така и накрая да се окаже, че през цялото време си е била просто поредната бита карта. Ама се съмнявам. Но дори и така да е - айде бъди произволен палячо и иди да се репчиш на кмета. Заеби кмета, опитай с шефа на кварталното ти РПУ.
Tropes Are Not BadЛъво-чевекът обаче е голямото, стаено, изригващо за секунда, но владеещо се, бързо, силно, страшно, но лоялно нещо, за което се надявах хората да спрат да пишат, след като минат 14 годинки.
Стига да иска човек може да редуцира всяка книга до куп клишета и тропи, това само по себе си нищо не значи. И да, първата част е най-слабата, но ако толкова не ти е харесала недей да се главоболиш с останалите. Също така ми е интересно кои са ти любимите произведения във фентъзи жанра, щом това ти се вижда "OMG so below me1!!!".
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Матрим, както и всяко клише може да бъде защитено с "ми то работи, бе". Което не го прави по-малко клише или по-малко дразнещо. С др. думи и това нищо не значи. Предполагам осъзнаваш, че всеки има някакъв праг на търпимост за тия работи и приемането им много зависи как са му поднесени. На мен тук начинът на сервиране не ми е по вкуса, оттам не ме кефят просто.
Както казах - книгата не е баш дъното, но това ми е първият сблъсък с ърбън (явно такива като Пратчет и Миевил не ги броим) и ме разочарова, без и да очаквам кой знае какво, но ми се щеше по-осезаема атмосфера, и плътен свят, дето да мяза на такова, в което все пак живеят хора. И ако само критерият е "то се чете бързо", то на мен не ми е достатъчно. Щото и Дан Браун може (наблягам на може, щото аз не мога, ама други могат) да се чете бързо в крайна сметка, а той дори ми се струва, че е прекарал повече време, ръгайки из зле написани и проучени статии в уикипедия, отколкото тия двамата. Но все пак признавам на книгата, че не ме отчая с нескопосаност, Кейт и Ник (ако въобще се появява повече) са достатъчно привлекателни като герои, за които да четеш, плюс финалът е достатъчно интригуващ, за да ми възбуди любопитството.
И подобните
Пък и аз мога да те питам, кои са ти любимите произведения, че да смяташ тва за епохалността, до там да кажеш, че Кейт (ся ти видях ревюто) е сред най-интересните фентъзи герои фоопще!!!11! Дебре бе.
Надявам се виждаш как от подобни глупости хората почват да се дърлят без да печели никой от това. Тъй като аз все още съм отворен към поредицата, както и към цялата ърбън обстановка. Даже почнах с втора книга, и не минаха 5 страници преди най-големият ми проблем да се появи.
Както казах - книгата не е баш дъното, но това ми е първият сблъсък с ърбън (явно такива като Пратчет и Миевил не ги броим) и ме разочарова, без и да очаквам кой знае какво, но ми се щеше по-осезаема атмосфера, и плътен свят, дето да мяза на такова, в което все пак живеят хора. И ако само критерият е "то се чете бързо", то на мен не ми е достатъчно. Щото и Дан Браун може (наблягам на може, щото аз не мога, ама други могат) да се чете бързо в крайна сметка, а той дори ми се струва, че е прекарал повече време, ръгайки из зле написани и проучени статии в уикипедия, отколкото тия двамата. Но все пак признавам на книгата, че не ме отчая с нескопосаност, Кейт и Ник (ако въобще се появява повече) са достатъчно привлекателни като герои, за които да четеш, плюс финалът е достатъчно интригуващ, за да ми възбуди любопитството.
И подобните
можеш да си ги спестиш. Детинско е. Освен това има разлика между любимо и най-добро. Щото като нищо може да имам любима книга, която да осъзнавам, че не е най-добрата, ама какво да се прави. Ако влиза правилно, без лубрикант и не пищиш много, се оставяш да те поемат юнашката.Също така ми е интересно кои са ти любимите произведения във фентъзи жанра, щом това ти се вижда "OMG so below me1!!!".
Пък и аз мога да те питам, кои са ти любимите произведения, че да смяташ тва за епохалността, до там да кажеш, че Кейт (ся ти видях ревюто) е сред най-интересните фентъзи герои фоопще!!!11! Дебре бе.
Надявам се виждаш как от подобни глупости хората почват да се дърлят без да печели никой от това. Тъй като аз все още съм отворен към поредицата, както и към цялата ърбън обстановка. Даже почнах с втора книга, и не минаха 5 страници преди най-големият ми проблем да се появи.
Това е ужасно, дано спре... И за мое щастие само в първа глава има около още 300 такива примера. Дейба. Ше видим натам.The office greeted me with its plethora of vivid color: a long hallway with gray carpet, gray walls, and gray light fixtures. Ugh.
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Питай, ако понамалиш и елитизма от типа "аз такива неща по принцип не чета" (да се разбира, че четящите ги са малко прости) може и да взема да ти отговоря. Да не говорим, че ревюто ми не е само на първи том, все пак.Пък и аз мога да те питам, кои са ти любимите произведения, че да смяташ тва за епохалността, до там да кажеш, че Кейт (ся ти видях ревюто) е сред най-интересните фентъзи герои фоопще!!!11! Дебре бе.
Добре, признавам си, че явно не разбирам от извисен стил, но не виждам какво му е чак толкова ужасното на цитата? Не го казвам, за да се заяждам, Илона Андрюс никога няма да спечели награди за стил, за това не споря, но може ли някой да ми обясни като на малоумен какъв е проблемът в случая? Ugh накрая? Твърде насилената ирония?Това е ужасно, дано спре...
Осъзнавам, разбира се, аз тъкмо затова ти постнах линка, защото взе да ме гложди съмнението, че може да си като един печално известен постър тук, който само оригиналността признаваше за писателско умение.Предполагам осъзнаваш, че всеки има някакъв праг на търпимост за тия работи и приемането им много зависи как са му поднесени.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Абсолютно всички отговори на това ги има в първото ми включване 
Това пък никъде го няма, даже е обратното. Аз се опитвам да навляза в ърбъна, макар май да ударих на дърво с първата книга, дето избрах, въпреки това още не се отказвам от поредицата. Въобще не ми е било за цел да изглежда елитарно, пък и никъде не казах "не чета такива глупости", а казах, даже два пъти, че не съм чел, ама имам интерес да чета и да видя дали тук няма да открия ново течение, от което да извличам полза.Питай, ако понамалиш и елитизма от типа "аз такива неща по принцип не чета" (да се разбира, че четящите ги са малко прости)
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Еееми пробвай Дрезден Файлс, както каза Ян в този жанр (има и сравнително приятно сериалче по него няколко епизода), щом тия не ти влизат добре. Ако търсиш нещо по сериозно из ърбан-а ще видиш зор.
Един въпрос към феновете чели четвъртия Edge и началото на инкиипъра -
Арта за инкиипъра най-сетне е нещо неподлежащо на подигравка дори от феновете
Един въпрос към феновете чели четвъртия Edge и началото на инкиипъра -
- Spoiler: show
Арта за инкиипъра най-сетне е нещо неподлежащо на подигравка дори от феновете
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Първият том на поредицата определено е най-слабия, ако и вторият те дразни толкова, по-добре я зарязвай овреме.
Иначе определението за "ърбън фентъзи" е толкова мъгляво, че е трудно да се каже кое точно попада в жанра в огромен брой от случаите. Но ето ти няколко романа, които ги броят за твърдо жанра и са ме впечатлили като стил:
Of Blood and Honey и And Blue Skies from Pain - Stina Leicht
The Siobhan Quinn trilogy и Low Red Moon - Caitlin R. Kiernan
The House of Shattered Wings - Аliette de Bodard
Иначе определението за "ърбън фентъзи" е толкова мъгляво, че е трудно да се каже кое точно попада в жанра в огромен брой от случаите. Но ето ти няколко романа, които ги броят за твърдо жанра и са ме впечатлили като стил:
Of Blood and Honey и And Blue Skies from Pain - Stina Leicht
The Siobhan Quinn trilogy и Low Red Moon - Caitlin R. Kiernan
The House of Shattered Wings - Аliette de Bodard
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Силно подкрепям за Of Blood and Honey. Прочетох я на случаен принцип преди 3 години когато Найтшейд пуснаха някакви безплатни електронни книги, а се оказа страхотна.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Re: Ilona Andrews - Поредицата за Kate Daniels и Kitty.
Представяне на Илона Андрюс от Ксел!
Следващата седмица чакаме The Edge значи!
Ахаха, сега гледам дискусията с трубадура, проспала съм я нещо. Какво стана, пребори ли повече книжки или дропна? @трубадур (наистина работи това с тагването
)
Следващата седмица чакаме The Edge значи!
Ахаха, сега гледам дискусията с трубадура, проспала съм я нещо. Какво стана, пребори ли повече книжки или дропна? @трубадур (наистина работи това с тагването
)shadow dance nikoga ne luje
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests