Amelia wrote:Християнското мото има доста много общо с Балканджи Йово.
1. Цялата драма е, обвързана с вярата - даваш ли Яна на турска вяра. Имаме явно противопоставяне между вярата на Йово и Яна и турската вяра. Говорим именно за вяра - като най-важен компонент на националността и културата в оня момент.
Амелия, струва ми се че доста по модерному разчленяваш нещата. Вяра, етнос, география, бит, култура - това за хората от онова време си е било едно синкретично нещо. Най-простото, най-основното, най-определящото деление е било винаги "ние" и "те". "Ние" очевидно сме обединени от това че говорим нашия език и вяра, живеем тук в това село и прочие, а "те" са ни толкова чужди точно защото не се доближават до нито едно от "нашите" неща. В интерес на истината, сюжетът на Йово всъщност намеква за брачен ритуал - да!, колкото и да е шокиращо. Турците дето искат Яна на турцка вера са пратени като сватове да уговорят брат и да я даде за невеста - демек, законна съпруга. (Ако просто я искаха за няколко пъти и после печалба, песента щеше да споменава три синджира роби и никакви пазарлъци). Йово съответно се оказва в ролята на старши сват, защото е най-близкият роднина-мъж и той трябва да даде разрешението си за този брак. Очевидно Йово не е човек, който е чак толкова загрижен за християнската агиология - за него просто "даването на Яна на турцка вера" е равносилно на това Яна да стане "чужда", да престане да е от "нашите" и да се претопи в нещо, което е толкова далечно и заплашително, колкото е Пришълецът за нас. Така че тази песен по-скоро отразява ужасът от разпада на "нашата общност" (членовете на която са избивани, или отвличани, или прикотквани от чуждите и съответно от-чуждавани от нас), който разпад се е преживявал изключително драматично. Зер, ако цял живот си живял в една долина като Елинденя, примерно, в която има всичко на всичко три села, и ако и трите села ги сполети едно и също, ще ти се струва че е дошъл краят на дните.
П.С. И да, Йово очевидно е безсилен пред турците. Трябва ли това да го накара да се съгласи да даде Яна на Пришълеца? Упорството му е по-скоро тъжно и трагично, защото хем знае, че няма как да предпази Яна да я опришълят, хем знае, че след рязането на първия чарк едва ли ще последват черпене и шоколади, хем въпреки всичко не може да се съгласи. Съгласието би било равнозначно на това да си отрежеш сам парче месо и да го дадеш на пришълеца да закуси.