Кой какво чете, part IV

[Claymore]

Seveneves я имам даже с твърде корици, ама не съм стигнал дотам все още.

[Matrim]

Аз съм супер запален фен на Стивънсън, но Seveneves хич не ме грабва. Вече месец и половина не мога да прочета и една четвърт от книгата. Твърде много ужасяващо подробни описания на разни врътки в космическата станция и твърде малко емоционална реакция от героите. В смисъл, цялото човечество ще измре, а половината герои реагираха все едно им казаха, че са се сблъскали с някакъв неособено значим проблем. Знам, че Стивънсън е фен номер едно на Shown Their Work похвата, ама обикновено смесва дългите обяснения и описания със забавни сцени и диалог, който засега поне в тази книга липсва.

Тия дни подхванах и петата част на The Expanse на James S.A. Corey. Четвъртата ме поразочарова доста, но петата засега върви добре, отделните с'жетни линии взеха да водят към интригуващ завръзка. Пък Боби се завърна, за моя голяма радост.

[Ghibli]

За мен предишният роман на Стивънсън (Reamde) беше голямо разочарование откъм сюжет и стоящи зад него идеи, затова ще са ми интересни всякакви мнения за този.

Какво не ми хареса в Reamde, спойлери за сюжета:

Spoiler: show

Накратко, гийкщината, заявена на корицата, изчезва към първата 1/3 на книгата и бива заменена от "лошите терористи нападат Америка, но Родината е спасена от семейство реднеци с домашен арсенал". Не, няма майтап, това е сюжетът. Малко след времето, когато я четох, се случи онази стрелба в Нютаун, при която умряха 20 дечица, и на нейния фон цялата апология на оръжията звучеше още по-безумно.

[Matrim]

Най-странното в Reamde беше, че бяха отделени в началото куп страници за войната между две фракции в MMORPG-то, която война нямаше абсолютно никакво значение в крайна сметка. И да, нравоученията колко би било яко всички да сме въоръжени до зъби, идват малко в повече.

[Yan]

След две прочетени книги съм на мнение, че Джон Грийн е Никълъс Спаркс за тийнейджъри - пише прехвалени, кухи книги.
Уил Грейсън, Уил Грейсън - беше по-добрата от двете, може би щото е писана в съавторство и всъщност имаше и някакви по-сериозни въпроси засегнати.
Хартиени градове - куха книга с двуизмерни, хартиени герои. Девойкат с веждите е добре подбрана за главната роля, медийните й изяви са точно толкова плоски колкото действията на Марго Рот Шпигелман. Вероятно ще влиза добре, ако си на 16 и си сърдит на света щото мама и тате не те разбират...

[ProxyFantasy]

На мен хартиените градове ми харесаха, четох я на английски. Не беше кой знае какво, но тогава не ми се четеше нещо сериозно, а идеята да заеба всичко и да тръгна, където ми видят очите, ме блазнеше. Много е под въпрос обаче навика на John Green да пише с цитати. От части ми харесва от друга напълно ме отказват с плоската си страна. 50/50.

Спечелих си audio копие на The Empire of Bones на Terry Mixon, познат ми от The Dead Robots Society подкаста. Приятна история, не е нещо, по което да се прехласна твърде много, но нещата започват да се развиват доста запленяващо. Проблемът ми е, че книгата се чете от жена и тя докарва гласове на Капитани и Императори, все едно са на 14 и им мотира гласа. Направо ми разваля кефа от слушането. Остават ми повече от 3 часа, така че се надявам да съм свикнал с гласовете.

[Devoted of Slaanesh]

Тези дни се зачетох в няколко български романа на историческа тематика и ги препоръчвам горещо! Цончо Родев - Сливенска трилогия (Тътени, Бурята, И стана ден), сборника му с разкази Една торба с ключове и Балкански грешник от Димитър Кирков.

[Martix]

Боря се с Амбър. Започна силно, но до 4-тата книга взе да губи инерция. Всичко става все по-засукано и обяснително и все повече заприличва на бордова игра тип намери убиеца.
Друг минус е, че засега липсват каквито и да било готини персонажи.

Моля не ме банвайте от форума

[Yan]

Моля не ме банвайте от форума

Всеки има право на лош вкус

Няма.

[Matrim]

Споко, аз и първия Амбър не можах да изтрая, а още не са ме баннали.

Иначе последно прочетох Magic Shifts (Kate Daniels #8). Тази поредица продължава да кърти мивки и да лeпи плочки. Да не говорим, че споменаването на efreet sultans ме върна в добрите стари времена на Heroes 3.

[tigermaster]

Пък аз прочетох "Linda, as in the Linda Murder" на Лейф Першон. Мисля, че това е най-реалистичният криминален роман, който съм чел до момента. Авторът е, както се оказва, най-известният скандинавски криминолог и фактът, че познава работата на шведската полиция в подробности, се усеща през цялото време. Това, на което ставаме свидетели, е доста повече къртовски труд, отколкото брилянтни детективски прозрения, а историята далеч не приключва със залавянето на убиеца.
Разбира се, понеже това се води първа част от комедийната трилогия за Еверт Бекстрьом, има и хумор. Само дето не е чак толкова много.
На теория, сериалът "Бакстром" е базиран на тези книги. На практика единственото общо е името на един главен герой. Това, с което сериалът ме спечели, беше най-вече екипната работа и фактът, че всички през цялото време се подкрепят. В книгата ситуацията е съвсем различна. Еверт Бекстрьом е злобно човече, което си присвоява чужди заслуги, държи се обидно с всички около себе си, не уважава никого и, съответно, си сътворява доста проблеми именно заради това. При Евърет Бакстром злобата и обидното поведение са маска, с която се прикрива доста невинна душа... И така нататък.

[stealth]

Бакстром го бях мярнал по телевизията, но нещо не успя да ме грабне. Но може да пробвам оригинала. Сега гледам, че има две издадени книжки тук - „Убийството на Линда“ и „Онзи, който убие дракона“ - и вероятно ще ги взема при следващото пазаруване
П.П. Шведите трябваше да си направят сериала като Bron/Broen (The Bridge) - много ми допадна това.

[tigermaster]

"Създания от светлина и мрак"...
Имам чувството, че Зелазни я е писал под въздействието на халюциногенни гъби.
Поне в началото е твърде странно преживяване.

[Dante]

Аз я прочетох преди 2 седмици. Асоциацията ми е абсолютно същата. И си вайкам от 10 дена как ще му напиша на това ревю и какво ще кажа - нищо не схванах
Сега чета "Светлината, която не виждаме". Поредното прехвалено нещо. Кратки, драматични, ужасно тромави изречения, които не носят нищо на повествованието. Скучни герои. Досадна история. Бавно действие. Клише, клише от всякъде. Не мога да я дочета. Как така е спечелила "Пулицър" - мистерия е за мен.

[LFbg]

Аз я прочетох преди 2 седмици. Асоциацията ми е абсолютно същата. И си вайкам от 10 дена как ще му напиша на това ревю и какво ще кажа - нищо не схванах
Сега чета "Светлината, която не виждаме". Поредното прехвалено нещо. Кратки, драматични, ужасно тромави изречения, които не носят нищо на повествованието. Скучни герои. Досадна история. Бавно действие. Клише, клише от всякъде. Не мога да я дочета. Как така е спечелила "Пулицър" - мистерия е за мен.

Пулицър е по-скоро политическа награда...
Иначе споделям мнението за Зелазни. Още първият Амбър ми беше съвсем достатъчен, макар че пък съм се смял доста с тая книга... Наскоро прочетох 1-2 разказа от него и сигурно ще ми държат влажно за още година напред, докато ги забравя.