Tengen Toppa Gurren Lagan
Току що го изгледах... И оставам с впечатлението, че под името на това аниме, са събрани не едно, ами три анимета, с основни общи черти, заключаваюо се героите и страхотния арт. До 8 епизод е приятна шонен мека комедия с як главен герой, на който взе, че му се случи едно нещо и стана ясно, че главен герой той не е...
В тоя момент се чудех дали да продължавам да гледам. Ама пък колкото и да не ми хареса това, дето се случи с Камина, все пак ми хареса разчупването на клишето, а и че не се разчиташе на него като персонаж да изнесе историята на гърба си.
Епизодите от 9-ти до 17-ти бяха от някаква скучновата мека с до известна степен повърхностни и дори дразнещи герои (Ния!). Много бавно ми вървяха тия епизоди. Изгледах ги, колкото да продължа нататък. Единствено ми хареса битката в 14-ти епизод: приятно зрелищна.
После обаче дойде 18-ти епизод и оттам нататък очите ми бяха като на кучето от "Огнивото" - чаени чаши. Прекрасен подход към героите, тотално излизане от клишето на този е добър, този - лош, айде, вървете да се биете, че добрия да победи. Колкото и да не харесвам Рошиу от по-ранните епизоди, характерът му беше много хубаво развит след 18-ти епизод. Е, не че започнах да го харесвам, де... Същото се отнася и за Кинон, когото намирах за дразнещ в началото, а в последствие като че ли ми напомняше на Камина дори повече, отколкото Шимон.
Изненада ме
А последните три епизода ме залепиха за екрана. Финалът беше много, много хубав.
Само дето през цялото време се чудех защо на тия спирални пичове силата им иде от въпроса: "Кои, по дяволите, си мислите че сме?"
В тоя момент се чудех дали да продължавам да гледам. Ама пък колкото и да не ми хареса това, дето се случи с Камина, все пак ми хареса разчупването на клишето, а и че не се разчиташе на него като персонаж да изнесе историята на гърба си.
Епизодите от 9-ти до 17-ти бяха от някаква скучновата мека с до известна степен повърхностни и дори дразнещи герои (Ния!). Много бавно ми вървяха тия епизоди. Изгледах ги, колкото да продължа нататък. Единствено ми хареса битката в 14-ти епизод: приятно зрелищна.
После обаче дойде 18-ти епизод и оттам нататък очите ми бяха като на кучето от "Огнивото" - чаени чаши. Прекрасен подход към героите, тотално излизане от клишето на този е добър, този - лош, айде, вървете да се биете, че добрия да победи. Колкото и да не харесвам Рошиу от по-ранните епизоди, характерът му беше много хубаво развит след 18-ти епизод. Е, не че започнах да го харесвам, де... Същото се отнася и за Кинон, когото намирах за дразнещ в началото, а в последствие като че ли ми напомняше на Камина дори повече, отколкото Шимон.
Изненада ме
- Spoiler: show
- Spoiler: show
А последните три епизода ме залепиха за екрана. Финалът беше много, много хубав.
Само дето през цялото време се чудех защо на тия спирални пичове силата им иде от въпроса: "Кои, по дяволите, си мислите че сме?"
За предисторията на Лорд Геном може да се разбере в един от сегментите на Tengen Toppa Gurren Lagann Parallel Works.
Същият сегмент е сложен и в началото на първия TTGL филм (не че съм гледал целия филм). Според мен той може да се разбере напълно само след изглеждане на TTGL.
Е, точно в този сегмент донякъде има обяснение защо се държи така
Същият сегмент е сложен и в началото на първия TTGL филм (не че съм гледал целия филм). Според мен той може да се разбере напълно само след изглеждане на TTGL.
Е, точно в този сегмент донякъде има обяснение защо се държи така
- Spoiler: show
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах го за ненам кой си път и сега ми хареса една идея по-малко от преди (явно търпимостта ми към цици фенсървис съвсем е заминала), но екшънът продължава да е все така надъхващ и бесния позитивизъм, който блика от него, продължава да ме зарежда неимоверно. Искам да живея в главата на Хироюки Имаиши. 
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest