Споделете пак
Moderator: Moridin
Включвам се днес чак.
Ми страшно беше. Виждала съм такова нещо и преди, но там, където му е мястото - в Куба. Хората знаят какво е тропически циклон, знаят и какво да правят с него. Знаят и къде да строят така, щото да не ги издуха следващия тропически циклон, дето може да връхлети една седмица след последния гастролиращ.
Това беше някаква Катрина, заклевам се. Започна с равни части порой - ама все едно, че някакъв гигантски варел се беше отворил, равни части мълнии и вятър. Ураганен. Още тогава отнесе няколко човека в Аспарухово. Към седем и половина вечерта това спря и всички си помислихме, че това е то, най-лошото е минало. След което обаче онова се върна, за да си подобри резултатите.
Дъждът валеше хоризонтално. Ако може да се нарече дъжд силната струя вода и ако може да се определи като "вали" изливането й все едно от гигантска водоструйка. Това съпроводено с ураганен вятър. В момента бях в болницата, имах чувството, че цялата сграда ще литне и ще се озове в Канзас. Навън нямаше алеи, нямаше улици, имаше някакво разбунено езеро. Падаха мълнии като в някакъв апокалиптичен филм...
Хора, идея си нямате. Чак не мога да повярвам, че това се случи. Един съвет: ЗАДЪЛЖИТЕЛНО застраховайте имуществото си срещу природни бедствия и пожари. Не е много, стотина лева годишно е, ужасът не може да се компенсира, но поне материалните щети могат.
Ми страшно беше. Виждала съм такова нещо и преди, но там, където му е мястото - в Куба. Хората знаят какво е тропически циклон, знаят и какво да правят с него. Знаят и къде да строят така, щото да не ги издуха следващия тропически циклон, дето може да връхлети една седмица след последния гастролиращ.
Това беше някаква Катрина, заклевам се. Започна с равни части порой - ама все едно, че някакъв гигантски варел се беше отворил, равни части мълнии и вятър. Ураганен. Още тогава отнесе няколко човека в Аспарухово. Към седем и половина вечерта това спря и всички си помислихме, че това е то, най-лошото е минало. След което обаче онова се върна, за да си подобри резултатите.
Дъждът валеше хоризонтално. Ако може да се нарече дъжд силната струя вода и ако може да се определи като "вали" изливането й все едно от гигантска водоструйка. Това съпроводено с ураганен вятър. В момента бях в болницата, имах чувството, че цялата сграда ще литне и ще се озове в Канзас. Навън нямаше алеи, нямаше улици, имаше някакво разбунено езеро. Падаха мълнии като в някакъв апокалиптичен филм...
Хора, идея си нямате. Чак не мога да повярвам, че това се случи. Един съвет: ЗАДЪЛЖИТЕЛНО застраховайте имуществото си срещу природни бедствия и пожари. Не е много, стотина лева годишно е, ужасът не може да се компенсира, но поне материалните щети могат.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Добре, че си жива и здрава
А за застраховките - стотици пъти съм го повтарял само тази година и пак не хващат от дума хората.
А за бедствието - тук паднаха 126 литра на квадрат на 30 май , от шахтите хвърчаха по 2 метра шадраванни струи, но понеже бяха очистили деретата и реките и бяха приключили канавките от водния цикъл в срок нямаше кой знае какви поражения. Трябва да се търсят виновни от цялата работа, природата не е виновна.

А за застраховките - стотици пъти съм го повтарял само тази година и пак не хващат от дума хората.
А за бедствието - тук паднаха 126 литра на квадрат на 30 май , от шахтите хвърчаха по 2 метра шадраванни струи, но понеже бяха очистили деретата и реките и бяха приключили канавките от водния цикъл в срок нямаше кой знае какви поражения. Трябва да се търсят виновни от цялата работа, природата не е виновна.
Баси колко е трудно човек да си избере кола в днешно време... (тоест нещо икономично и за офроуд - сиреч рандъм софийска уличка и до 5-6к). Голфу си навърте 20 годин и при 12-13 бензин харч е безумно да не го скрапна са. Ама 2 дена ровя из мобиле и карс и нищо почти не мога си харесам.
макар, че сузуки игнис като идея за са се върти...

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Лошо ли е, че искам да убия кучето на съседа, което лае непрестанно цяла нощ? Принципно е по-добре да умрат те де, защото явно не им пречи, което не мога да си го обясня. То е на 20 метра от мен и ме влудява, трябва да затворя цялата дограма в къщата посред лятото и пак го чувам отчетливо, а ако искам да спя на прохладен нощен въздух, мога само да си мечтая. На тях им е под прозорците и не им пречи.
Не знам защо са взели две кучета, за какво са им след като дори не пазят двор, а от години седят затворени в една клетка, като зверове.
Fuck. I hate humanity.
Не знам защо са взели две кучета, за какво са им след като дори не пазят двор, а от години седят затворени в една клетка, като зверове.

Нямаме зоополиция!
Това с лаенето лесно се оправя. Минаваш няколко пъти и споделяш загрижено, че си дочул как някои съседи са им взели мярката на кучетата и са намислили да ги отровят. Точно така направихме ние преди няколко години при подобен проблем, след като кандърмите и молитвите не помогнаха. Онези си преместиха кучето и се размина без никакви драми.
По ме притеснява дето казваш, че държаш животинките в клетка. Не знам, снимай ги, пусни във фейса и дай да раздухаме ако искаш. Пак преди години срещу нас живееше един самоед в клетка два на два. Раздухахме случая, появиха се хора и го взеха. Последно като чух за него се ширеше като цар в една къща с двор.

По ме притеснява дето казваш, че държаш животинките в клетка. Не знам, снимай ги, пусни във фейса и дай да раздухаме ако искаш. Пак преди години срещу нас живееше един самоед в клетка два на два. Раздухахме случая, появиха се хора и го взеха. Последно като чух за него се ширеше като цар в една къща с двор.
За съжаление това не е изолиран случай. На село 80% от кучетата са затворени в клетки или в някое малко ъгълче, и никога не се разхождат. Комшиите отзаде имат такова куче, от другата ни страна също, но те не лаят. Трябва всички да ги снимам и да си влошавам отношенията с тях.
Много съм тъгувал по тези животинки и за мен стопаните им са жестоки хора. А по нищо друго не им личи да са такива. На повърхността всичко е наред, а им поглеждаш в двора и виждаш кучета в клетка, които не са излизали навън през целия си живот. И се питаш защо?
Не искам да си развалям отношенията с никого, това са хора, които виждам всеки ден, с момчето се срещаме във фитнеса често. Просто когато в 2 часа сутринта ден след ден те събужда кучешки лай, започват да ти се привиждат мъртви кучета. Даже си има тертип на лаене, шибаното псе, прави по 3 кратки и силни излайвания с паузи и лае, докато се умори. Обикновено 50-60 минути нон стоп. Като си почине почва пак.
Много съм тъгувал по тези животинки и за мен стопаните им са жестоки хора. А по нищо друго не им личи да са такива. На повърхността всичко е наред, а им поглеждаш в двора и виждаш кучета в клетка, които не са излизали навън през целия си живот. И се питаш защо?
Не искам да си развалям отношенията с никого, това са хора, които виждам всеки ден, с момчето се срещаме във фитнеса често. Просто когато в 2 часа сутринта ден след ден те събужда кучешки лай, започват да ти се привиждат мъртви кучета. Даже си има тертип на лаене, шибаното псе, прави по 3 кратки и силни излайвания с паузи и лае, докато се умори. Обикновено 50-60 минути нон стоп. Като си почине почва пак.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6584
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Вчера сутринта... Отивам на работа... Не бях спал от денонощие и половина по някаква причина, освен това ме болеше корем толкова зверски, че няма на къде повече. Ако можех, щях да си взема болничен, обаче в момента звеното ми е с човек по-малко, та няма как да го направя за нещо по-леко от счупен крайник... Една колежка ме пита какво ми има, като ме вижда, че на нищо не приличам и се наливам с енергийни напитки, за да изкарам деня... "По-добре не питай", отговарям, ама тя настоява. "Не съм спал от сума ти време, а в момента ми е толкова зле, че не ми се живее", казвам, а тя: "Стига де, недей така." Хората там са ме виждали да посрещам всякакъв стрес и напрежение с усмивка. "Затова ти казах да не ме питаш", рекох...
После научих, че още един колега напуска - което означава, че ако до края на следващата седмица не се назначи поне един нов, и аз ще си подам оставката, понеже това означава да не видя отпуск за неопределено време напред, а след два месеца ще ми трябва, и то много.
Егати тъпотията. От известно време насам ме товарят с все повече отговорности, които не би трябвало да са мои, и все повече хора се опитват да си мислят, че съм тяхна собственост - заради което са ставали бая скандали и именно заради това отношение напусна единият от колегите. Сега като останем в хептен намален състав, няма никакъв шанс да работим нормално и се надявам the powers that be да го разберат, преди да е станало твърде късно.
После научих, че още един колега напуска - което означава, че ако до края на следващата седмица не се назначи поне един нов, и аз ще си подам оставката, понеже това означава да не видя отпуск за неопределено време напред, а след два месеца ще ми трябва, и то много.
Егати тъпотията. От известно време насам ме товарят с все повече отговорности, които не би трябвало да са мои, и все повече хора се опитват да си мислят, че съм тяхна собственост - заради което са ставали бая скандали и именно заради това отношение напусна единият от колегите. Сега като останем в хептен намален състав, няма никакъв шанс да работим нормално и се надявам the powers that be да го разберат, преди да е станало твърде късно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Стъпваш върху тънък лед. Аз скоро напуснах моята работа. В крайна сметка реших, че каквато и сума да ми предлагат, здравето ми е по-важно и след като въпреки всичките ми предупреждения нещата не само не се промениха, но и продължиха да се влошават, месец предизвестие и чао. По средата на сезона, бам. Ще си гоня паричните цели по друг начин.tigermaster wrote:Вчера сутринта... Отивам на работа... Не бях спал от денонощие и половина по някаква причина, освен това ме болеше корем толкова зверски, че няма на къде повече. Ако можех, щях да си взема болничен, обаче в момента звеното ми е с човек по-малко, та няма как да го направя за нещо по-леко от счупен крайник... Една колежка ме пита какво ми има, като ме вижда, че на нищо не приличам и се наливам с енергийни напитки, за да изкарам деня... "По-добре не питай", отговарям, ама тя настоява. "Не съм спал от сума ти време, а в момента ми е толкова зле, че не ми се живее", казвам, а тя: "Стига де, недей така." Хората там са ме виждали да посрещам всякакъв стрес и напрежение с усмивка. "Затова ти казах да не ме питаш", рекох...
После научих, че още един колега напуска - което означава, че ако до края на следващата седмица не се назначи поне един нов, и аз ще си подам оставката, понеже това означава да не видя отпуск за неопределено време напред, а след два месеца ще ми трябва, и то много.
Егати тъпотията. От известно време насам ме товарят с все повече отговорности, които не би трябвало да са мои, и все повече хора се опитват да си мислят, че съм тяхна собственост - заради което са ставали бая скандали и именно заради това отношение напусна единият от колегите. Сега като останем в хептен намален състав, няма никакъв шанс да работим нормално и се надявам the powers that be да го разберат, преди да е станало твърде късно.
Казвам ти това с най-добри чувства, защото физическите вреди, които безкрайния стрес и товар могат да ти нанесат, може да се окажат неизлечими. Не се оставяй да те пързалят, да си мислиш, че за всички е еднакво, ти сам можеш да прецениш кой колко работи и какви неща му се стоварват на главата. Аз когато работих, кой какво прави, всичко се стоварваше на моята глава, и когато свикнаха, че така може, започна да става всеки ден. Нали? За какво им е персонал, като един човек може да ги върши и сам нещата?
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests