Тия дни си зяпам арка с Чопър (мамин сладък).
Яд ме е, че въпреки опита за обща вселена с Торико, въпросното е тотално клиширана тъпня, а можеше да е яко готварско деа мама им деа...
One Piece - сапунките могат да са добри
Мания си е аз си е, аз и бая от Арабаста попрескачам, като зяпам стари епизоди. Иначе Water7/Енейс лоби сигурно 5 пъти съм го гледал вече...
Тия дни си зяпам арка с Чопър (мамин сладък).
Яд ме е, че въпреки опита за обща вселена с Торико, въпросното е тотално клиширана тъпня, а можеше да е яко готварско деа мама им деа...
Тия дни си зяпам арка с Чопър (мамин сладък).
Яд ме е, че въпреки опита за обща вселена с Торико, въпросното е тотално клиширана тъпня, а можеше да е яко готварско деа мама им деа...
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Пилотния им беше с ОП некъф микс, иначе некви други светове забиха май, ама е съм си правил труда да видя точно, така или иначе не си заслужава времето... язък за яката идея с храните.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
196-206 бтв е Навароне и въпреки, че се води филър е мега яко. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
До 27-ми.
Watching anime is so much pain!
Държат ме играта на сеютата, спорадичния хумор и някои от музикалните теми.
Watching anime is so much pain!
Държат ме играта на сеютата, спорадичния хумор и някои от музикалните теми.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
От години се навивам да изгледам някое от "големите". Просто интерес към патологията на отаку съзнанието.Закво сам се правиш да страдаш
И определено няма да почна нито Bleach, нито Naruto.
Фенсървисът и meoblob-ът ги разбирам, шоненските състезания по красноречие - не.
Не бих казал, че се приближих към разбирането, обаче в момента имам обяснение за поведението на някои аниме фенове.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
И си знаех, че Минго няма да мре толкоз лесно, грр! Лоу какво се прави на идиот и той, все едно някой ще му се върже Конкретен пример май в момента нямам.Осветли ни, плз. За поведението на аниме феновете.
Едното от нещата - когато нещо 13 серийно свърши нормално и логично се почват някакви полемики "Защо не се случи това?", "Защо не се случи онова?", "Какъв клиширан финал!" (от човек който е пожелал клиширано разтягане на локуми в още 13 серии) и "Ама в толкова малко серии не може да се каже нищо!".
Имам чувството, че тези хора като пуснат момента в автомата за кафе, не очакват да излезе димяща чаша, а от тавана върху тях да се стовари цяло печено прасе.
Друго - кратките истории и аркове сякаш никога не са се случвали.
Примерно знаеш ли коя е най-разпространената критика към Cowboy Bebop? Твърде много пълнежни епизоди имало!
Само 3-4 били по основния плот, останалите били тъпи комедийни отклонения. Подозирах, че гледането на дълги-предълги и супер-разводнени поредици може да ти създаде зрителски навици, които тотално прецакват гледането на по-кратки форми...обаче друго е да го преживяваш лично.
Те хората са настроени тача, че щом епизодът тръгне в странична посока да не му обръщат внимание, а при кулминационна битка очакват поне 10 неочаквани обрата (ако са само 3 - пфффф) и накрая да не може да познаеш географията на местността.
Това вече съм го преживявал с Dragon Ball (тогава наистина нямаше нищо друго по RTL 2 освен Pokemon и Monster Rauncher), но го бях позабравил.
Тук и гледам повече епизоди наведнъж, което ми дава по-добра представа за методите за манипулиране на публиката и фалшивото нагнетяване на напрежение.
Веднъж свикналият зрител, очаква всяко заглавие да се отнася така с него и когато не се случи - отбелязва го за недостатък.
Наскоро едни любители на сапунки ми наплюха Ghost Hunt-а. Нямало напрежение и конфликт, каквито се очаквало от история с привидения. Скучно било - значи дроп.
Това от хора, които могат да изтърпят 10-20 серии, където някакви хлапета се надприказват вместо да се бият, а после да я похвалят арката колко епична била.
Watching battle shounen soap opera is mind altering experience.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
алшу - бе това с екшън обратите го има и в кратките форми (включително игрални филми) и аз го отдавам по-скоро на десензитизация на човечеството. В 21 век, особено след развитието на СиДжи технологиите, вече не е никак лесно да задоволиш зрителя с няква екшън сцена - видяли сме почти всичките екшън простотии, които могат да му хрумнат на човек и след като не може да се направи кой знае какво по отношение на качеството на една бойна сцена, май остава само да ни зариват с количества. Но да, има нещо... пуканково в манталитета на нашето поколение и тези след нашето. Ние сме децата на фаст фууд културата и изискваме да бъдем задоволени ей сега веднага и ако не ни войдисат на капризите, почва мрънкането.
Иначе, като човек, който гледа и дълги и къси анимета, трябва да ти кажа, че напоследък търпението ми е намаляло драстично и намирам и доста от 13-епизодните сериали за прекалено дълги.
На прима виста се сещам за Servant X Service, което беше много приятно сериалче, но се изтърка в рамките на 10-ина епизода и почна да рециклира гегове.
А развлачените боища в шонен сапунките почвам да ги понасям все по-малко. Там се наслагват и други ефекти - изкуственото разтягане на битката с филър елементи (малоумни диалози, тежко дишане, близки кадри на лица и т.н.) и/или това, че имаме един квардилиард герои и трябва да видим всяка една битка поотделно като в походова стратегия. В ОП, където екипажът се разду до 9 човека, от няколко арка насам гледаме диаграмки с обяснение кой къде е на картата, щото иначе е трудно да ги следи човек като се разбягат по терена. Успява да ми досади и на мен.
Но аз мисля, че ти по-скоро не харесваш патоса в шонен сапунките. Щото ако тоя тип патетика те трогваше, нямаше да се вглъбяваш толкова в проблемите им и вероятно щеше да се кефиш и на спортни анимета. То всъщност част от т.нар. проблеми на жанра са направени с цел анимето да стане по-патетично и са всъщност търсен ефект.
Иначе, като човек, който гледа и дълги и къси анимета, трябва да ти кажа, че напоследък търпението ми е намаляло драстично и намирам и доста от 13-епизодните сериали за прекалено дълги.
На прима виста се сещам за Servant X Service, което беше много приятно сериалче, но се изтърка в рамките на 10-ина епизода и почна да рециклира гегове.
А развлачените боища в шонен сапунките почвам да ги понасям все по-малко. Там се наслагват и други ефекти - изкуственото разтягане на битката с филър елементи (малоумни диалози, тежко дишане, близки кадри на лица и т.н.) и/или това, че имаме един квардилиард герои и трябва да видим всяка една битка поотделно като в походова стратегия. В ОП, където екипажът се разду до 9 човека, от няколко арка насам гледаме диаграмки с обяснение кой къде е на картата, щото иначе е трудно да ги следи човек като се разбягат по терена. Успява да ми досади и на мен.
Но аз мисля, че ти по-скоро не харесваш патоса в шонен сапунките. Щото ако тоя тип патетика те трогваше, нямаше да се вглъбяваш толкова в проблемите им и вероятно щеше да се кефиш и на спортни анимета. То всъщност част от т.нар. проблеми на жанра са направени с цел анимето да стане по-патетично и са всъщност търсен ефект.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 10 guests