Моите деца в една от групите ми ми подариха пакетче шоколадови бонбони Lindt защото съм била толкова прекрасна ТА. И едно от тях ми каза, че съм от най-добрите ТА-и, които е виждал и неговия приятел, който е в друга група също мисли, че съм от най-добрите ТА-и, които е виждал. Искаха да знаят кога ще могат да попълнят evaluations за мен и дали ще получа паричен бонус ако ме похвалят супер много. Като казах, че Академията не работи на тоя принцип, бяха разочаровани.
Това ми осмисля съществуването. В момента съм в екзистенциална криза, защото искам да преподавам, но намирането на лекторско място в университетите е сложна политическа еквилибристика и се случва с връзки, както навсякъде. Като резултат, оставам без работа сега като свърши семестъра и не се знае дали ще ми дадат нещо за пролетния семестър (и по-късно - за есенния). Парите, които взимам са смешни. А вероятно ще ми се наложи да ходя да бачкам някъде като касиерка навръхта на цялото си PhD по квантова химия. Това щото не желая да се занимавам с рисърч или лайняната петролна индустрия тука - обичам да преподавам и искам да съм преподавател. Освен това, очевидно ме бива за тая работа - получавам доказателства за това от години. Обмислям да изкарам двугодишния квалификационен курс и да стана гимназиален учител. Трябват ни повече образовани в твърдите науки хора - светът ще е много по-хубав по тоя начин. А когато децата ми дойдат в университета вече е твърде късно - не могат да мислят критически, щото явно никой не си е дал труда да ги научи как. Това трябва да се промени. Не можем да продължаваме така.