
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
не беше лош превода, особено като се има предвит че издател е Бард, които се славят с немарливост при подготовката на преводите, корекциите и редакциите на техните книги
Last edited by Nameless_onee on Sat Feb 22, 2014 8:47 pm, edited 2 times in total.
Фанатизма е другата страна на ограничението
Нещо да ми предпочетете?
Колелото на времето го оставих и се чудя дали пак да се върна на него. На Хоб пробвах 4та книга от Farseer поредицата, ама отново ми стана много сълзлива и я зарязах и нея. Сега съм на Лий Чайлд, докато си намеря някое готино фентъзи.
Тук има някакви фенове на Мартин. Чел съм 30тина страници от Песен за огън и лед, мнение да дадете?(сериалът ми харесва като цяло) Или пък Сандерсън да подхвана... ?
Колелото на времето го оставих и се чудя дали пак да се върна на него. На Хоб пробвах 4та книга от Farseer поредицата, ама отново ми стана много сълзлива и я зарязах и нея. Сега съм на Лий Чайлд, докато си намеря някое готино фентъзи.
Тук има някакви фенове на Мартин. Чел съм 30тина страници от Песен за огън и лед, мнение да дадете?(сериалът ми харесва като цяло) Или пък Сандерсън да подхвана... ?
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Аз пък на обратния полюс. Не съм чел Сандерсън извън няколко страници, но мнението което съм си съставил за него от доста хора с доста различни вкусове, със сигурност е порядък по-ниско от това за Мартин.
Разбира се, ако довършването те притеснява, Песента определено не е добър избор.
Разбира се, ако довършването те притеснява, Песента определено не е добър избор.
This is it. Ground zero.
- Devoted of Slaanesh
- Paragon
- Posts: 740
- Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
- Location: Austria
Прочетох Странстващият рицар на Мартин и се ядосах. Тоя човек пише толкова добре и тооолкова бавно...
На историите случили се 150 години преди Песента и само 15 след бунта на Претендентите, май никога няма да им дойде ред...
А би ми се искало да прочета как Старките и Ланистър се справят с Железните мъже на Грейджой...
Почвам Спиращият войната на Сандерсън.
Според мен, двамата няма защо да бъдат сравнявани и книгите им ми носят огромно удоволствие. Само ако Мартин пишеше със скоростта на Сандерсън...
Ех мечти!!!
На историите случили се 150 години преди Песента и само 15 след бунта на Претендентите, май никога няма да им дойде ред...
А би ми се искало да прочета как Старките и Ланистър се справят с Железните мъже на Грейджой...
Почвам Спиращият войната на Сандерсън.
Според мен, двамата няма защо да бъдат сравнявани и книгите им ми носят огромно удоволствие. Само ако Мартин пишеше със скоростта на Сандерсън...
Ех мечти!!!

- Otets_Izhendij
- Smallfolk
- Posts: 5
- Joined: Wed Feb 19, 2014 3:54 pm
Прочетох Words of Radiance на Brandon Sanderson. Смея да твърдя, че е по-интересна от първата част. Изчетох всичко на един дъх. Както и другите книги на Сандерсън, и тази започва леко бавно, и постепенно набира скорост, като краят наистина беше страхотен.
Тук се появяват т.нар. Voidbringers, както и последният останал Herald of War. Kaladin, както винаги, е странен и праволинеен, но от него не можем да очакваме много голямо развитие. За сметка на това, пък, Shallan този път кърти и, някак незабележимо, успява да събере всички овации. Като единствен минус мога да отбележа само, че главите за Dalinar Kholin са не повече от 3, и са по-скоро като пълнеж. Въпреки всичко, той ми остава любимият герой от тази поредица. А, да, и леко схематично е загатнато какво точно е Odium.
Г-н Сандерсън и този път остава верен на кинематографичния си стил на писане, което прави поредицата доста увлекателна и грабваща. Като цяло бих дал 10/10
Тук се появяват т.нар. Voidbringers, както и последният останал Herald of War. Kaladin, както винаги, е странен и праволинеен, но от него не можем да очакваме много голямо развитие. За сметка на това, пък, Shallan този път кърти и, някак незабележимо, успява да събере всички овации. Като единствен минус мога да отбележа само, че главите за Dalinar Kholin са не повече от 3, и са по-скоро като пълнеж. Въпреки всичко, той ми остава любимият герой от тази поредица. А, да, и леко схематично е загатнато какво точно е Odium.
Г-н Сандерсън и този път остава верен на кинематографичния си стил на писане, което прави поредицата доста увлекателна и грабваща. Като цяло бих дал 10/10
В почти всички клиники по логопедия може да се намери поне един портрет на Гурбангули Бердимухамедов Маликгюргиевич.
- dido_demirov
- Merchant
- Posts: 95
- Joined: Wed Nov 09, 2011 7:07 pm
- Location: Shumen
Прочетох „Елмазеният дворец” от Стивън Диас. Историята се развива изключително динамично, но като цяло книгата не блести с нищо. Авторът не измислил нито оригинален свят, нито е изградил образите на героите си както трябва, нито сюжета е нещо особено. Въпреки това не мога да обясня защо, но бих прочел и следващите части. Може би за да разбера как се разплита интригата, тук Диас според мен се справил добре.
Марто ще мъчим. Вчера отворих Вихър от мечове. Има ли фенове тук(има разбира се) - да ми кажат от кой катун идва Даарио, че се пръснах от смях като прочетох за синята му коса и жълтите дрехи.Moridin wrote:Аз пък на обратния полюс. Не съм чел Сандерсън извън няколко страници, но мнението което съм си съставил за него от доста хора с доста различни вкусове, със сигурност е порядък по-ниско от това за Мартин.
Разбира се, ако довършването те притеснява, Песента определено не е добър избор.

Оберин къде се пръква долу-горе? Че малко не вървят събитията като в сериала, а само той ме интересува. Явно е някъде преди средата на книгата...
п.с. ще изнамеря и нещо от Сандерсън... Ей така, за всеки случай...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests