Аз бях прочел малко от Пътят на Кралете и отиде на рафта, но от уважение към Брандън реших да я прочета. 3 ултра дълги сядания, последното от които до 3:30 сутринта. Интересът ми към историята и персонажите нарастваше лавинообразно с всяка следваща глава. Повечето фентъзита, които съм чел достигат до добро темпо в някоя от сюжетните арки, но в друга нещата се влачат. Ще се върна към Песента на Мартин, защото по-рано направих сравнение пак с него. Там точно това се случва. Има глави, които просто ти се иска да свършват по-бързо. Това напълно отсъства в Пътят на Кралете.
В Пътят на Кралете всички сюжетни нишки стават все по-силни и интересни и това не спира в нито един момент, с изключение на може би няколко кратки глави. Цялата книга е много силна, краят също е безупречен. Харесва ми колко добре Сандерсън завършва книгите си. Няма някакви люти клифхенгъри, които да те карат да си блъскаш главата в годините, до излизането на следващия том. Ненавиждам такива куци похвати. Харесва ми, че получих отговор на някои от многото въпроси, които имах.
Айде да пускат тъпото Колело и да издава втората книга. Този път си я вземам директно на английски, че от тия Вълшебни брони ме заболя главата. Как изобщо може да се преведе Shardplate?

Преводът беше добър, ако трябва да бъда честен, макар на моменти да ми се струваше, че прекалено буквално се е превеждало.