

Връщането към Калгари беше нещо такова:

Moderator: Moridin
Виж сега, по принцип си права, но на практика си е грехота на такъв път с такава кола да не си направи човек малко кефа.Amelia wrote:Пернишка магистрала и Албъртски планински път.
Сашко спази ограничението на скоростта, но се лигавотеше и дрифтваше колата в чакъла още преди да стане белята. То се почна още отдалече, когато нашия пропусна мястото, на което искахме да идем и обърна с ръчната спирачка завъртайки колата в средата на чакъла. Детска радост - шарени бонбонки. После продължи да я плъзга, докато карахме към къщи, включително в близост до няква пропаст. Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам". И оттам се почна якото поднасяне към мантинелата и после в насрещното, където идваше друга кола. Въобще, изобщо, ако караше като нормален човек със скоростта, която шибаната настилка изисква, независимо от пътния знак (в случая според мен трябваше да се движим с под 50 км/ч и то без да се правят забавни акробатики с пързаляне насам-натам), можеше и да не спукаме първата гума в завоя и оттам и втората.
Между другото този коментар дойде точно когато колата вече беше извън контрол и се опитвах да я овладея. Просто при началното дръпване наляво, докато завивах ти още не беше усетила, че вече сме закъсали с гумата...Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам"
Амиии, шефа така каза, но имам подозрение, че ще трябва да живеем на фотосинтеза докъм февруари-март... иначе да, правилно си разбрал.Devoted of Slaanesh wrote:Да разбирам, че до края на годината ще работите и няма да ви плащат?moonlight wrote:Шефа на фирмата току-що ни зарадва с новината, че до края на годината (може би) няма да има заплати... чувствам се депресирана.
Amikae wrote:Виж сега, по принцип си права, но на практика си е грехота на такъв път с такава кола да не си направи човек малко кефа.Amelia wrote:Пернишка магистрала и Албъртски планински път.
Сашко спази ограничението на скоростта, но се лигавотеше и дрифтваше колата в чакъла още преди да стане белята. То се почна още отдалече, когато нашия пропусна мястото, на което искахме да идем и обърна с ръчната спирачка завъртайки колата в средата на чакъла. Детска радост - шарени бонбонки. После продължи да я плъзга, докато карахме към къщи, включително в близост до няква пропаст. Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам". И оттам се почна якото поднасяне към мантинелата и после в насрещното, където идваше друга кола. Въобще, изобщо, ако караше като нормален човек със скоростта, която шибаната настилка изисква, независимо от пътния знак (в случая според мен трябваше да се движим с под 50 км/ч и то без да се правят забавни акробатики с пързаляне насам-натам), можеше и да не спукаме първата гума в завоя и оттам и втората.Just saying.
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests