
Споделете пак
Moderator: Moridin
Надали много хора ще разберат смътния дискомфорт, когато човек си разпарчетоса диска на партишъни и кръсти една от частите с B
.

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Горд собственик да
знаех си че ще ми влезеш в положението 


„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
nebivalia kef da izlezesh ot basejna da se pliosnesh na shezlonga i da posmuknesh ot frapeto 

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Дам цяла седмица на сандвичи и пици, са за баланс ме обзе мания да готвя и понеже от лакомия направих пилешко и бульон цяла 5л тенджера са ги ползвам за още 2-3 манджи на тема пилуе, оризи грах и тн и да е пълна оргията метнах и малки хлебчета във форма за мъфини, тия преплетените дет ги има из билла и тн из фурната да червенеят.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Съквартиранта ми си купува апартамент и се изнася. Имаше шанс да живея с един от най-добрите ми приятели, но го скъсаха на държавния и няма да може да кандидатства в УНСС, защото поправката му е септември. Чувствам мега, мега, мега преебан от този факт, защото изпускам най-страхотната квартира и мястото, което чувствам като свой дом и ако не си намеря някой познат да живее с мен (малко вероятно) сигурно ще се наложи да се преместя в най-голямата дупка на света - Студентски град. По-скоро бих живял на улицата пред нас, отколкото в Студентски град. Идва ми да се метна от някъде.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Някои хора стигат доста далече в глезенето на децата си.
Влиза в магазина жена с дете. В магазина още 4 човека. След точно 1 минута чакане лапето почва да реве, ама РЕВЕ все едно някой го убива. Наложи ми се да я помоля да излезе, за първи път ми се случва. Отиде, остави го в колата. Върна се в магазина. Дойде нейния ред, отнемаше точно 1 минута нейната работа, но не се сдържа, детето плачело, отиде и пак го взе да реве в магазина. Wtf parents...
Влиза в магазина жена с дете. В магазина още 4 човека. След точно 1 минута чакане лапето почва да реве, ама РЕВЕ все едно някой го убива. Наложи ми се да я помоля да излезе, за първи път ми се случва. Отиде, остави го в колата. Върна се в магазина. Дойде нейния ред, отнемаше точно 1 минута нейната работа, но не се сдържа, детето плачело, отиде и пак го взе да реве в магазина. Wtf parents...
По повод размислите на Амели относно образованието в Канада, една интересна статия по темата, на която попаднах.
Успях да оправя виста с инсталирани нортън и аваст, която рестартваше при зареждането и в сейф мода не му работеше систем ристора. Не знам как, и кому беше нужно... ама ей на.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Понякога в забързаното ми ежедневие игнорирам хора, които заслужават да получат вниманието ми. Става неволно и в следствие на ежедневната ми комуникация с най-различни примати. Минути след това осъзнавам несправедливостта, изскачам навън, но никъде не мога да видя въпросния човек. И сега, като всеки друг път, това ще ме влудява дълго време, докато отшуми или не открия въпросния човек, за да му се реванширам.
Това са може би единствените моменти, в които вътрешно си се примолвам на божествените сили, в които уж не вярвам, просто да получа втора възможност и да дам шанс на някой, който може би заслужава подкрепата ми.
Като цяло ще е хубаво мисловната ми дейност да не е на автопилот по цял ден, деба и проклетия ми шибан мозък.
Това са може би единствените моменти, в които вътрешно си се примолвам на божествените сили, в които уж не вярвам, просто да получа втора възможност и да дам шанс на някой, който може би заслужава подкрепата ми.
Като цяло ще е хубаво мисловната ми дейност да не е на автопилот по цял ден, деба и проклетия ми шибан мозък.
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests