Споделете пак

[Amelia]

Днес участвах като доброволец в една community outreach програма, която имаме в университета. В общи линии, идеята е да покажем на разни деца идващи от гимназии и прогимназии колко абсолютно прекрасен е света на науката. Днес ни докараха две групи по 20 хлапета на по 11 годинки от някви класове за надарени, а темата на упражнението беше "Полимерите в нашия живот". Та една мацка им чете надъхана интерактивна лекция с много картинки и игра на въпроси и отговори за полимерите, направихме им демонстрация как се синтезира найлон, а после ги дундуркахме докато те самите си синтезират един полимер, на който му викат slime и който представлява вериги от поливинилов алкохол омрежени с боракс. Турихме му и различни багрила, за да е шарено и яко. После сравняваха slime-a с оня полимер дето се намира в памперсите и дамските превръзки и дето абсорбира много вода.

Ебаси, колко прекрасни бяха тея деца!
Боже, дали и ние сме били такива някога, когато тепърва сме откривали света си? С ей това съвършено и непокварено любопитство и с ей тоя абсолютен и неподправен искрен възторг? Вероятно не сме, щото никой не се е занимавал по тоя начин с нас...
Гора от ръце, канонада от въпроси и възклицания. Чувствах се по-жива отвсякога и се забавлявах безкрайно. Това беше най-благодарното и изумително преживяване, което съм имала с ученици някога. Всяко едно такова човече е една цяла вселена...

По някаква причина, 6-7 години по-късно тея деца идват при нас добре оформени в някакъв стереотип, вяли, незаинтересовани и просто пребиваващи в лабораторията докато прагматично извлачват поредния курс, който трябва да вземат с еди каква си оценка, за да се дипломират като еди какви си и да си намерят еди каква си работа с еди каква си заплата. И сред малкото въпроси, които им хрумва да ми зададат фигурират разни като "ма аз искам да ставам инженер, що тряя да уча химия?". Къде отиват нерафинираното любопитство и неутолимата жажда за знание? Какво точно ги анихилира по този ужасен начин? И защо само единици оцеляват и продължават да искат да научават и знаят? Тъжно е някво...

[Claymore]

То не е само в Канада. Явно е естествен процес. Честно казано и аз бих живял по - спокойно без да уча химия. Ако не вляза сега медицина, най -вероятно ще е заради изпитите по химия и сухите, гадни теми от неорганичната химия. Реално ми е интересна, но като нещо странично, да си намирам и чета информация сам. Както физиката, впрочем. Всички екзотични частици, астрофизиката и прочие са супер интересни, но в момента в който трябва да помня формули и да решавам задачи, изключвам. Друг е въпросът, че наистина почти никъде у нас не се показват такива интересни неща и не се правят опити поради бюджетен дефицит. За 3 години химия в училище сме направили два-три опита, и то от типа NaOH + CaCl2 = CaCO3 + NaCl и да видим че се образува бяла утайка. Малкото останала материална база се пази за класиралите се за национален кръг на олимпиада по химия.

[Trip]

Проблемът във формулите и задачите не е в тях самите, а в това, че са брутално отъждествени с оценки, червено по листа и вечното "Дай да ти видя бележника" вкъщи.

С голям кеф си припомних малко средношколска физика покрай ония спорове за мечовете в темата за Троновете - така че не смятам, че принципът е само "кефят ме сай-фай частите от науката и опитите, но формулите са гадни!"

С което искам да кажа, че пак нещо образователната система бърка, на практика.

[Claymore]

И това е вярно за изпитите по химия. Аз трудно запаметявам такъв обем суха информация и еднообразни и точни термини, друг въпрос е че изискванията във ВУЗ-овете за изпити са странни. В Плевен имаш две теми (органична и неорганична) и четири задачи, пак по две от всеки тип. Само че в Плевен тези 4 задачи, без обяснения по тях, тъй като не ги изискват ти осигуряват тройка вярно решени. В София пък има една неорганична тема и четири задачи, като всяка задача и темата ти осигуряват 20% от оценката, само че трябва да се пише обяснение на всяко уравнение в задачата за типа реакция, условия на протичане, структура на съединенията и т.н. Освен това в София и Варна трябва да се пишат неща, които не са зададени в условието на самата задача и това са прави за да ходят хората на уроци при тях или някъде другаде.
Амелия, какво беше боракс? Минерал или англиксо име за съединение?

[Alexis]

Mда, успокояващото е, че напоследък медицина се влиза с все по-ниски оценки (особено по химия), та не си го слагай на сърце.

А боракс - https://en.wikipedia.org/wiki/Borax - при това той има и медицинско приложение и се продава във вид на пречистен прах по аптеките.

[RRSunknown]

Готино е да учиш химия

[Claymore]

Сигурно, ако правиш опити. От чистата теория една малка част ми е била интересна.
Алексис, права си, но пък аз нямам пълен бал от дипломата и съм зле с описанието на задачите по органична химия за София и Варна извън обясненията за изомерия и една - два реакции. Бе поживем, увидем. Представете си че отгоре има умлаути.

[Amelia]

Не знам как им преподават тук в гимназията, ама съм убедена, че се стараят да направят учебния процес по-забавен от тоя в България. И въпреки това, нещо се бъгва по трасето и накрая от системата излиза малко консуматорче, което има като основна цел в битието си да консумира. Не мисля, че е въпрос само на образователна система - проблем на обществото като цяло е. Хората, които обичат да знаят и научават не са особено популярни още в училище - ние им викаме зубъри, тея тук си имат думата nerd за целта. Май сексуалното съзряване ебава майката на ландшафта, щото тогава става важно да си хубав и атлетичен и мажоретките и футболистите в даскало се превръщат в местните звезди, а зубърите и грозноватите деца стават някви подигравани ауткасти. За порасналите пък е важно да имат пари и власт, а научните работници като цяло не разполагат с нито едно от двете и съответно кариерата им не е кой знае колко привлекателна, щото пък на всичкото отгоре изисква и години системно умствено блъскане, което не е по вкуса на всеки. И т.н.

Клеймор, аз почнах с биология и с идеята да ставам лекар. В 8ми клас ме сполетя г-н Асенов, мир на праха му. Беше човек, който наистина обичаше предмета си и това да преподава и въпреки, че ни беше страх от него (а той някак успяваше да вдъхне страх и респект с титаничните си 150 санта височина - още се опитвам да схвана как), го обожавахме. Щото усещахме, че прави нещата с любов. В 12ти клас, когато трябваше да кандидатствам за някъв ВУЗ, вече обичах химията повече от биологията. Като цяло химията е по-логична, има по-малко неща за зазубряне от биологията и затова и си я избрах нея. Трябва да научиш няколко важни концепции и оттам насетне можеш да си обясниш сам по пътя на логиката най-разни неща. Така че не знам защо хората намират проблем с нея, честно. Но определено, зрелищните експерименти са задължителни, ако искаш да запазиш очарованието на младото поколение към веществения свят. Ама в Бг няма как...

[Claymore]

Ми аз гледам да не зубря толкова по биология, даже като пиша/разказвам го удрям на свободно съчинение, само че с правилни термини и в рамките на зададения въпрос, разбира се, но иначе просто по - ме кефи биологията и как всичко в живата природа е свързано. Разбира се, това се забелязва и като учиш химия, аналогично физика, съответно и математика... Изобщо цялата наука е страшно интересна, дори и математиката (която не разбирам), просто си има степени. И хуманитарните работи, също, колкото и да им се присмиват "твърдите" учени, къде на ебавка, къде - не. По - едно време бях много запален по историята и в 10 клас не ми стигна една точка да мина на национална олимпиада... И сега ми е интересна де, просто не толкова че да уча цели учебници. Докато спамя, ако някой може да препоръча хубави книги за военна история, обяснени като за лаици, ще съм благодарен.

[Melancholic]

Не знам как им преподават тук в гимназията, ама съм убедена, че се стараят да направят учебния процес по-забавен от тоя в България. И въпреки това, нещо се бъгва по трасето и накрая от системата излиза малко консуматорче, което има като основна цел в битието си да консумира. Не мисля, че е въпрос само на образователна система - проблем на обществото като цяло е. Хората, които обичат да знаят и научават не са особено популярни още в училище - ние им викаме зубъри, тея тук си имат думата nerd за целта. Май сексуалното съзряване ебава майката на ландшафта, щото тогава става важно да си хубав и атлетичен и мажоретките и футболистите в даскало се превръщат в местните звезди, а зубърите и грозноватите деца стават някви подигравани ауткасти. За порасналите пък е важно да имат пари и власт, а научните работници като цяло не разполагат с нито едно от двете и съответно кариерата им не е кой знае колко привлекателна, щото пък на всичкото отгоре изисква и години системно умствено блъскане, което не е по вкуса на всеки. И т.н.

За жалост това е тъжната, отвратителна и горчива истина... Хората с някакви интереси извън обичайните коли/пари/отсрещния пол/дрехи се взимат на прицел, подиграват ги, надсмиват им се. Само не съм съгласен с това за "грозничките". Има една популярна поговорка - beauty is in the eye of the beholder. А и аз съм забелязвал огромно количество хора, които по общоприетия стандарт не са твърде привлекателни, дето си имат много приятели/харесват ги/справят се добре като цяло...Защото са уверени в себе си и нямат вътрешни съмнения и комплекси. По-скоро когато малко по-странния външен вид (например комбинацията очила+акне+немодни дрехи) се набие на очи, такива епитети започват да се използват. Тези зубъри, на които сега им се присмиват, по-късно, ако са достатъчно целенасочени, могат да постигнат много неща...Това са хора, които имат ясна цел и я следват с твърд и нестихващ устрем.

Друг проблем, който съм забелязал сред моите връстници, (аз съм ученик все още) е, че, видиш ли, оценката е била най-важна, по-важна от науката, по-важна от самото знание. Зубрят си профанчетата, изкарват 6-ци, а имат по-нисък от нулев интерес по дадения предмет и не знаят нищо извън учебния материал. Което е изключително глупаво и самонадеяно. И това ги кара да се мислят за "умни". Даже съм забелязвал, че често такива хора са баш от този "атлетичен, популярен" тип, сякаш за тях е достатъчно да са доволни мама и тате, да си имаш парички и момичетата да ти се лепят заради незаслужено скъпата кола, марковите дрехи от мола в съседния град, оскубаните веждички и псевдомъжкарските маниери. И това в...елитните провинциални училища. Гнусотия...стига толкова мизантропия.

[Amelia]

Е, аз не казвам, че т.нар. непривлекателни хора не могат да си намерят приятели или да се справят с живота. Просто не са толкова популярни колкото привлекателните и никой не се стреми да прилича на тях, въпреки че понякога имат какво повече да предложат.

За оценките и зубренето - неприятно е и трябва учебната система някак да се моделира така че да стимулира мисленето, а не зазубрянето. Ама това по-скоро си е проблем на начина на оценяване, а не на това че има оценки изобщо. Не знам за останалите, ама за мен е безкрайно лесно да разбера дали студента, чийто лаб рипорт чета или с когото се препитваме устно, си е научил и разбрал материала или просто ми го възпроизвежда като някъв биоробот насреща. Адекватно оценяване в такъв случай е постижимо, мисля. Примерно, тук дават на студентите наготово по време на изпит един лист формат А4 (или по-скоро letter, нали сме в Северна Америка) с напечатани формули по него. Отделно на студентите понякога им позволяват да си донесат и те един cheat-sheet, на който са написали каквото си поискат от материала. Оттам им се дават задачи за решаване, които изискват да седнеш и да помислиш как да ги решиш. В изпита им има 3 вида задачи - едните са мултипъл чойс - т.е. само трябва да заградят верния отговор и не ни интересува как са стигнали до него. Втория вид са къс отговор - където имат оставено празно място, в което да напишат нещо. Третият вид са дългите отговори, където трябва да си покажат цялата работа по решаването на задачата. Ако се подберат правилно въпросите, можеш и с целия учебник да ги пуснеш на изпита и пак няма да ги решат ако не си знаят и разбират материала. Ей това за мен е адекватен изпит.

В България в химическия фак на СУ пък ни изпитваха устно и пак ни разбираха кво сме научили и разбрали в рамките на няколко минути. Там обаче трябваше да зубрим и формули, дето после ги забравяхме със скоростта на светлината, та нямаше много смисъл.

Т.е. начини има и те не са невъзможни за приложение. Са остава даскалите да почнат да ги прилагат по-масово и да изискват мисъл от учениците си, а не зазубрена фактология. То не може хептен и без зазубрена фактология, естествено, ама не е нужно всичко да се зубри - има си приоритети в тея неща. Аз като оценявам лаб рипорт или дълъг въпрос на изпит, гледам смисъла на написаното от ученика, а не очаквам да видя някви конкретни фразови формулировки ТОЧНО както сме им ги казали на лекции и упражнения или както ги пише в еди кой си учебник. Както за съжаление стоят нещата с разните литературни писмени работи в Бг или с входящите изпити по биология в МУ. В НПМГ обаче ни учеха да мислим и да преразказваме нещата със свои думи в общи линии - в другите училища не знам как е.

[Amikae]

Абе не е точно така. Хората, които се вземат на прицел обикновено са тези, които не се съпротивляват и не са се научили на агресия. Аз от първи до шести клас тормозех всички около себе си. След което не знам какво стана, просто спря да ми харесва и се чувствах гузен, и съответно отидох в другата свръхпасивна крайност и тормозеха мен.

В средното беше балансирана работа, имало е бъзикни, но хората знаеха, че просто не ми пука.

В крайна сметка за себе си съм преценил, че предпочитам да се развивам балансирано. Нямах желание да посветя първите си 25 години от живота в зубрене, за да мога следващите 25 да зубря още и да стана професор до към 50-те. Прекалено много ми се живее, ценя си свободното време.

Според мен всеки трябва да си направи тези сметки. Има хора, които са способни да посветят много от себе си на науката, аз просто не съм от тези хора.

[Xellos]

Бахти колко много липи има наоколо направо адвам се диша по улицата, колкото и да ми харесва аромата. Валне един дъжд направо чайче ще тече.

[AlDim]

На една колежка в службата й намериха ебати огромните камъни в жлъчката, след като от половин година й разправят, че "сигурно е с някакъв грип", когато драйфа до побъркване. Все пак по нейно настояване се бяха минали да й направят тест - една бърза кръвна картина, която показала, че всичко е наред. И все пак преди два дена в спешното, след като смятали пак да я изпишат да си ходи по живо по здраво, най-накрая се навили да й направят ултразвук и зяпнали като й видяли жлъчката. Та жената ще трябва да бъде оперирана. Тук обаче идва най-забавния момент. Казали са й, че тъй като в момента не умира достатъчно, ще трябва да почака още преди да я оперират. Освен ако не тръгне пак да умира, тогава веднага ще мине под ножа!

Ееех, Канада... Тук има само два вида медицинска помощ. Ако ти е гадно, те пращат в къщи с антибиотик, стероид или някакво болкоуспокояващо. Ако умираш, веднага те вкарват в спешното. Всичко по средата, както и превантивна медицина просто се правят, че не съществува.

[Alexis]

Ок, съжалявам, но холелитиазата е елементарна диагноза за поставяне. А едно ехо не е като да е ебати сложният тест. Описанието ти за медицината там ме вкарва в някакъв дълбок потрес. Още по-безумното е, че жлъчка е препоръчително да се оперира, когато не е възпалена или раздразнена, тоест, именно когато не е спешна, стига това да е приложимо. Те чакат за период, когато релативния оперативен риск, който принципно е нисък за подобна операция, е все пак по-висок от средното. Умонепостижимо!