Избори в Абсурдистан:)

[The Dragon]

Добре, де. Виж сега - ще ти обясня нещо. Аз съм десняк - тоест вярвам в ниските данъци и държавна роля състояща се от само от грижа правилата да се спазват. Не искам да давам пари за социални програми, медицински грижи и каквото и да е друго - аз не ги ползвам. Единственото за което държавата трябва да отделя пари е образованието - зашото това е инвестиция в бъдещето. Не обичам намеса в бизнеса и вярвам, че всеки трябва да се оправя както може. Но макар и анархистичната жилка да е доста дебела при мен, то не съм нихилист. Не мога да отрека и посиженията на предишния режим. Самият факт, че когато правим упражнения в ТУ използваме техника закупена преди 1989 година и че единствените нови неща са а) Дарения б) Компютрите в кабинетите на преподавателите, показва достатъчно ясно колко в момента БГ инвестира в своето бъдеще, защото след 10 години ще го има парадокса - едновременно ще имаме висока безработица и недостиг на работна ръка. Истина е, че под управлението на БКП имаше големи зверства, но не можеш да отречеш и огромната инфраструктура която беше изградена за този период. Както и факта, че намалиха ролята на църквата, за което имат вечната ми благодарност. Истината е в атеизма.

И дано наистина да съм доказателство за това колко зле е българското образование: IQ - 166, завършил съм НПМГ със успех от 5.92, на 15 години почнах работа като програмист, на ден чета около 300-400 страници литература от най-различен вид, като художествената е минорна част, работя на две места и някак си успявам да бутам висшето си образовиние и да отделям време на девойката която засега е решила да бъде с мен.

[Drizzt Do`Urden]

показва достатъчно ясно колко в момента БГ инвестира в своето бъдеще

..oсвен това във кажи-речи всички училища във Варна бяха закупени нови компютри, в много от у-тата сложиха алуминиева дограма и все ако не се лъжа със средства от министерството на образованието..

[Marfa]

Aха, и раздават мляко и кифлички!

[Drizzt Do`Urden]

Така ли? Е, мамудеба, пак съм се прецакал ;(

[The Dragon]

А както всички знаем млякото и кифлата само спомагат за по-доброто запаметяване.

Дризт - и кога точно се сдобиха с тези аксесоари? В предизборната година ли? То и в техническия си построихме фонтан за 200000 лева, което не променя факта, че постановките издишат и са на по 20 години.

[Drizzt Do`Urden]

амии някъде.. пф, де да помня.. в много гимназии от край време има алуминиева дограма, а РС-тата ги докараха в повечето у-а края на миналата/началото на тази учебна година. А в някои преди 2 месеца :Р

Пък млякото и кифличките ги раздават от край време, нали, ако си платиш )

[The Dragon]

Честно казано тази идея на Симеон съм го обявил за най-дебилното нещо на мандата му. А това наименование - дразни ме малко повече от "за тебе е" на БТК, което е значително постижение:)

[Morwen]

Аз съм десняк - тоест вярвам в ниските данъци и държавна роля състояща се от само от грижа правилата да се спазват. Не искам да давам пари за социални програми, медицински грижи и каквото и да е друго - аз не ги ползвам. Единственото за което държавата трябва да отделя пари е образованието - зашото това е инвестиция в бъдещето.

Не съм съгласна. Грижата за здравето също е инвестиция в бъдещето. Или дори в настоящето, ако щеш. В смисъл, ако една държава не отделя пари за здравеопазване и респективно оставя поданниците си да мрат от някакви смешни за 21 век болести, пиши я бегала.
Бтв, за нашия район един от водещите листата на ДПС е агент Тенев. Ма не, тези защо се опитват непременно да не хванат никакви гласове?

[Marfa]

Щото за сметка на това си имат райони, в които ако ще и Волен Сидеров да е номиниран от ДСП задължително ще влезе.

[Morgana]

Здравейте отново на всички

Колко много сте писали (или аз съм отсъствала прекалено дълго от форума), но толкова четене имаше този път. За съжаление, повечето писания са на тема политика, а на мен това не ми е силната страна. Та съвсем накратко, като пълен лаик в този "жанр" - партията за която със сигурност няма да гласувам е БСП. Просто не им вярвам най-много в сравнение с всички останали, а пък за Станишев дори не ми се говори - станал е адски арогантен напоследък с пълната убеденост, че той ще е следващия министър-председател. Държи се сякаш казва "Гласувайте си вие както искате, но БСП така или иначе ще спечели и аз съм този, който ще реди новото правителство". Ако има хора, които искрено да мразя, това са точно арогантните, надменни и държащи се нависоко - явен признак на snob. ДПС е другата партия за която със сигурност няма да гласувам - повече от ясно е защо - това е етническа партия на турците и по всички правила на политиката тази партия дори не би трябвало да съществува. Доколко добър политик е Доган, не мога да преценя, но че е въжеиграч - това, да. Бей стана той, султан, но политик - едва ли. За Евророма да споменавам ли изобщо? Азис?? Как пък не.
След като прочетох всички ваши постове по темата, а така също и в другата, която се е изродила пак на тема политика, ще направя някои преоценки на вижданията си. Признавам, че някои мнения ме накараха да погледна под друг ъгъл на някои ... неща, да речем.

[neEd'Le]

И дано наистина да съм доказателство за това колко зле е българското образование: IQ - 166, завършил съм НПМГ със успех от 5.92, на 15 години почнах работа като програмист, на ден чета около 300-400 страници литература от най-различен вид, като художествената е минорна част, работя на две места и някак си успявам да бутам висшето си образовиние и да отделям време на девойката която засега е решила да бъде с мен.

аха,и българското образование е дъ бест,щото имаш айкю 166?


добре измислено,айнщайн

[Marfa]

Не, просто интелигентността не е задължително пряка функция от образованието. Което не променя факта, че той все пак наистина е твърде добре образован и има много богата обща, че и също така и тясно специализирана култура. Тоест наистина би било твърде добре той да е доказателството за това колко зле ни е образованието, но за съжаление обаче просто би било невъзможно точно той да се приеме за еталон.

И наистина, ако може все пак по-кротко, а?

[Roland]

Искам да ви предложа една статийка от форума на GW, ОСТРО тенденциозна и доста едностренчива е, но въпреки това има доста ценни неща в нея, над които си струва може би човек да се замисли...

Tова е водещата статия на в. Капитал от този петък - смятам ще е интересна на много хора, особено предвид политическите настроения напоследък


10 леви мита за икономиката

... или защо left is not right


„Макроикономически демокрацията в България работи добре. Управляващите рационално правят горе-долу това, което хората са поискали - на избори или в публичното пространство. Ако резултатът не ни харесва, вместо да обвиняваме политиците, трябва да се замислим какво точно искаме.“

Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Йордан МАТЕЕВ

Липсата на икономически познания у хората може да бъде опасна. Опасна не само за икономическите лаици, но и за всички останали поради непреодолимия недостатък на демокрацията да налага над малцинството решенията на мнозинството. Проблемите настъпват тогава, когато хората подкрепят и искат нещо, което смятат за правилно, без да подозират, че то вреди и на тях самите. Не е срамно например лекар да не разбира от икономика, както не е срамно икономист да не разбира от медицина. И както икономистите не избират сами как да се лекуват, така лекарите, и въобще всички неикономисти, би било по-отговорно да се вслушат в поясненията на икономистите, когато трябва да направят избор между различни икономически алтернативи. Независимите от партии икономически анализатори от цял свят отдавна доказват, че лявата икономическа политика работи срещу интересите на хората. И го доказват не просто на теория, а с примери от практиката. Тази истина не е стигнала до всички хора единствено поради факта, че лявата икономическа идеология е родила митове, които са лесни за разбиране от неикономисти и на пръв поглед звучат вярно, хуманно и привлекателно.

МИТ 1
Лявата икономическа политика е социална и защитава хората, а дясната е антисоциална и защитава бизнеса

Този мит е дълбоко заложен у хората и нанася огромни щети на икономиките по целия свят. Истината е точно обратната. Нарушавайки пазарното равновесие чрез своите намеси и ограничаването на икономическата свобода, лявата идея пречи на бизнеса и така самата тя създава безработни и бедни хора. Осигурявайки благоприятни условия за бизнес, дясната идея защитава хората, защото бизнесът е този, който създава блага и заетост. Бизнесът плаща пряко или косвено данъци на държавата. Всеки човек има право да започне бизнес. Всеки, който смята, че бизнесът е облагодетелстван при дясно управление, може да се възползва от това, като наеме хора, произвежда блага и плаща данъци. А правата на наетите са гарантирани от самия пазар, защото различните бизнеси се конкурират и на пазара на труда, което е най-добрата защита за трудещите се. Защитавайки бизнеса, дясната идея в крайна сметка защитава хората, защото без бизнес няма нито работа, нито доходи, нито държавни помощи и услуги.
Бизнесът всъщност са хората, защото всеки бизнес се притежава или прави от хора. Дясната идея стимулира хората да бъдат предприемчиви, ученолюбиви и трудолюбиви и по този начин създава проспериращи личности, а не социално слаби индивиди. А едно благоденстващо общество много по-лесно и успешно би помогнало на истински нуждаещите се от помощ, например инвалидите и временно безработните, и би им осигурилo не подаяния, а достоен живот.
Лявата и дясната идеология си поставят една и съща цел - хората да живеят по-добре. Разликата е в това, че лявата идеология поставя каруцата пред коня. Тя се бори със следствието, а не с причината. Най-добрият начин да се помогне на бедните не е само да им се дават социални помощи, което често ги прави завинаги зависими от държавата, а да се съз­дадат условия да няма бедни. Левите управления създават бедност и си я отглеждат. Така те имат достатъчно голяма група хора, която поради зависимостта си от държавата подкрепя тези, които им обещават социални помощи. В известен смисъл лявата политика наистина се грижи за бедните - грижи се да има бедни. Защото, ако няма бедни, няма да има за кого да се грижи. А грижата за бедните е дълбоко заложена в лявата философия.
Антисоциалният характер на лявата идея се доказва и от българската икономическа история. Няколко десетилетия ляво управление доведе до огромна разлика в жизнения стандарт на хората от социалистическите страни спрямо тези от капиталистическите. Левите български правителства, включително и последното (на Жан Виденов), се провалиха не случайно и не заради човешкия фактор. Това са провали на лявата идеология, на намесата на държавата в икономиката. Лявата идея във вида, в който тя се разпространява в момента в България, а и по света, всъщност е олекотена версия на познатия в България социализъм и централизирана икономика, в която политици и чиновници изземват с решенията си функциите на пазара. Като по-олекотена версия на командната икономика съвременният ляв модел предизвиква по-малки поражения, но все пак води до поражения. Олевявянето предизвиква големи проблеми не само в България, но и в развитите европейски държави (например във Франция и Германия, където безработицата вече е съвсем близо до нивата в България). Да създаваш бедност и висока безработица не е социално.

МИТ 2
Големите държавни разходи защитават бедните и беззащитните

Голямото държавно преразпределение означава, че политиците отнемат чрез данъците по-голяма част от доходите на хората и ги раздават на избраници, включително на себе си и на близките си. Независимо че много хора не го осъзнават, данъци плащат всички. При всяка покупка човек плаща косвени данъци (ДДС, а за някои стоки и акцизи), които са най-тежките (като бреме) данъци. Парите от данъците обаче политиците разпределят за поддържане на огромна чиновническа маса, която да администрира преразпределението, пряко или косвено финансират своите партии и предизборни кампании и не на последно място - финансират собствения си бизнес (например чрез т.нар. обществени поръчки, които отдавна са символ на корупция), който на практика функционира извън конкурентната пазарна среда. За бедните и беззащитните остават дребни помощи, които напълно ги маргинализират. На тях може да помогне истински само дясно икономическо управление, което съз­дава равни условия на всички да бъдат богати.
Пенсионер в България е почти синоним на беден. Пенсионерите са може би най-ощетената от леви управления част от обществото. Те са напълно зависими от държавата. Не разполагат със собствени средства, трупани през трудовия период. Внасяните от тях задължителни осигуровки са потънали в държавните финанси, а пенсиите им пряко се финансират от задължителните осигуровки на заетите в момента. Това прави размера на пенсиите силно зависим от икономическото развитие и от доходите на работещите сега. Ако се игнорира популизмът, единственият източник за увеличаване на сегашните пенсии е растежът на икономиката и доходите. А това става с дясна икономическа политика.

МИТ 3
Големите държавни разходи водят до качествени публични услуги

Големите разходи могат да водят до качествени услуги, но най-често не е така. Държавата по презумпция харчи неефективно и непродуктивно. Носителят на Нобелова награда за икономика Милтън Фридмън обяснява това така: „Ако харчиш собствените си пари за себе си, загрижен си колко и как харчиш. Ако харчиш свои пари за някой друг, все още те интересува колко харчиш, но в някаква по-малка степен те е грижа как се харчат тези пари. Ако харчиш парите на някой друг за себе си, не се интересуваш много колко харчиш, но е много важно как ги харчиш. Ако обаче харчиш парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш.“
Българската държава е сред най-прахосническите в света според класация на Световния икономически форум, поставяща България на 83-о място (заобиколена от Никарагуа и Хондурас) от 104 държави по ефективност на държавните разходи. Държавата всяка година харчи огромни средства за здравеопазване, образование, сигурност, за ремонт и изграждане на пътища. Данъкоплатците обаче не получават добри здравни услуги, образованието е напълно неадекватно на съвременните изисквания на бизнеса, полицията и съдебната система не гарантират сигурност на хората, а пътищата... както казва във вица Радио Ереван, „пътища в България не видяхме, но страната е проходима с джип“. Всяка година сумите, които харчи правителството в тези области, се увеличават (за последните седем години бюджетните разходи са скочили почти двойно), но качеството на услугите не е мръднало, или поне не в положителна посока. Данъкоплатците освен данъците плащат допълнително за здравното си обслужване, за частни уроци и училища, за застраховки срещу кражба и охрана на автомобили и недвижимо имущество, за ремонти на автомобили заради дупките по пътищата, за бързо и качествено обслужване от администрацията, за справедлив изход от съдебен спор. Ако всички тези разходи се включат към данъците, вероятно ще се окаже, че реалното данъчно бреме силно надхвърля половината от спечелените доходи и може би България би повела класацията по високи данъци в Европа.

МИТ 4
Бюджетните дефицити стимулират икономическия растеж

Този мит е сред най-опасните. Може би защото в по-краткосрочен период (до една година) бюджетният дефицит е възможно да подейства положително на икономиката. Това, което обикновено левите формации прикриват, когато говорят за него, е какво всъщност представлява бюджетният дефицит и какви са негативните му последици. Бюджетният дефицит означава, че правителството харчи повече пари, отколкото събира от данъците и другите бюджетни приходоизточници. И както хората, които харчат повече, отколкото са им възможностите, задлъжняват, така задлъжнява и държавата. Но личното задлъжняване не обременява другите, докато държавното е задлъжняване на всички. Чрез него с допълнителни разходи се натоварват идващите поколения, защото дълговете трябва да се връщат, и то заедно с лихвата, което води до по-високи данъци в бъдеще. Задлъжнялостта на държавата освен това води до по-ниско доверие у инвеститорите. Те ще искат по-голяма премия за риска, който поемат, инвестирайки или заемайки пари, независимо дали става дума за държавен или частен проект. Този повишен риск води до по-високи разходи на бизнеса за заемане на капитал, което пречи на растежа, и до по-високи разходи на хората за изплащане на жилищен или потребителски кредит, което намалява жизнения им стандарт. В крайна сметка несигурният краткосрочен положителен ефект от бюджетния дефицит е помрачен от дългосрочни отрицателни ефекти, които не просто неутрализират положителния ефект, а силно го надхвърлят. Показателна за това е бюджетната статистика, която показва, че бюджетните дефицити от 1992 г. до 1996 г. са между 5.6% и 10.9% от БВП на страната. Средногодишният икономически спад за периода 1992-1997 г. е 3.5%. От 1997 г. до 2004 г. бюджетът е широко балансиран (от 1.2% дефицит до 1.5% излишък). Средногодишният растеж на БВП за 1998 - 2004 г. е 4.2%.

МИТ 5
С голямо преразпределение и високи данъци се постига висок растеж на икономиката и доходите

Когато се говори за преразпределение на пари от държавата, един от основните въпроси е кое е голямо и кое е малко. В България с известни условности може да се каже, че държавата отнема от хората и изразходва през бюджета над 40% от доходите им. Вместо хората да използват иззетата част от доходите си за харчене, спестяване и инвестиране, парите минават през държавата, без да произвеждат обещания продукт - добро здравеопазване, образование и т.н. В същото време едва ли има икономист в света, който би отрекъл, че високото преразпределение на доходите от държавата намалява стимулите на хората да работят, да създават богатство, да инвестират и оттам намаляват икономическият растеж и растежът на доходите им. Това се доказва и от изследванията на Heritage Foundation и The Wall Street Journal в съвместното им издание „Индекс на икономическата свобода“. Този индекс сочи, че страните с високи данъци и преразпределение имат по-нисък растеж от страните с ниски данъци и ниско преразпределение. Най-актуалните положителни примери за това са Ирландия и прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония. Няма държава в света, която да е постигнала техния икономически растеж с 40% и повече преразпределение. Ако България иска да се движи бързо към европейския стандарт на живот, очевидно трябва да последва примера им - ниски данъци, ниско преразпределение, ненамеса на държавата в икономиката, икономическа свобода.

МИТ 6
Справедливо е богатите да се облагат с по-високи ставки

Този мит съществува донякъде заради неразбирането на данъка върху личните доходи от повечето хора и донякъде заради демагогията на левите политици.
Лявата идея възприема равенството като изравняване, доколкото е възможно, на доходите, с което нарушава принципа за равенство пред закона. Тя се опитва да толерира хората с по-ниски доходи за сметка на хората с по-високи. Равното третиране означава, че ако един служител печели 300 лв., а друг 600 лв., при 10% данък първият дължи 30 лв. данък, а вторият - 60 лв. Вижда се, че при него за два пъти по-висок доход се плаща два пъти по-висок данък, т.е. по-богатите плащат по-високи данъци. За лявата идеология обаче това не е достатъчно. Според нея държавата трябва да облага хората с по-високи доходи още по-силно. При това всички независимо от плащаните данъци имат възможност еднакво да ползват публичните услуги. Това очевидно не е справедливо. То е и вредно, тъй като насърчава мързеливите и пасивните, които без съмнение получават по-ниски доходи от останалите. И едновременно с това наказва работливите, предприемчивите, образованите, квалифицираните.
Защо все пак лявата идеология подкрепя подобна идея? Отговорът дава Джордж Бърнард Шоу: „Правителството, което ограбва Питър, за да плати на Пол, винаги може да разчита на подкрепа от Пол.“ Може да се добави и това, че правителството може да спечели и Питър на своя страна, ако той е лаик в областта на данъците и не разбере, че е ограбен.

МИТ 7
Диференцираните ставки по ДДС са в интерес на бедните

Диференцираните ставки по ДДС означават, че част от стоките се облагат с различни, по-ниски ставки от основната. Обикновено стоките, радващи се на преференциално отношение, са хлябът, лекарствата, храните. Аргументите на левите идеолози са, че бедните хора харчат по-голяма част от парите си за стоки от първа необходимост и ниската ставка за тези стоки би облекчила чувствително разходите им. На пръв поглед това е убедителен аргумент, който се подсилва от факта, че почти в цяла Европа има диференцирано ДДС за определени стоки. Единната ставка обаче е едно от големите постижения на българската данъчна система. Експертите от цял свят определят различните ставки като „несъответстващи на най-добрата световна практика“ в областта на ДДС. От преференциалното ДДС се ползват и най-богатите, тъй като и те потребяват същите стоки. Резултатът от различните ставки ще бъде намаляване на данъчните приходи. В същото време различните ставки силно увеличават административните разходи, които се финансират с по-високи данъци. Нетният ефект за бедните в крайна сметка е отрицателен. Много по-рационално би било запазване на единната ставка и използване на част от данъчните постъпления за подпомагане на най-бедните не само чрез директни плащания на социални помощи, а и чрез финансиране на програми за тяхното обучение и квалификация, за да си намерят подходяща работа и да се чувстват пълноценни хора.

МИТ 8
Отделни сектори на бизнеса имат нужда от държавна помощ

Това също е един от най-опасните митове. Той минава през т.нар. отраслови приоритети на държавата, която се заема да насърчава, облекчава, стимулира, подпомага избран бизнес. Точно това е мисленето, което по времето на централизираното планиране предизвика най-големите икономически загуби за страната. Странни заводи, изпълняващи петилетката предсрочно, но всъщност трупащи загуби или крепящи се на криворазбраната солидарност в СИВ (икономическата организация на социалистическия блок по време на студената война), се появяваха по „мъдрата“ преценка на някой чиновник или партиен активист без всякаква икономическа логика. Какво означава провъзгласяването на един сектор за приоритетен? Първо, че държавата (политици и чиновници) се обявява за „по-умна“ от пазара, т.е. от всички останали хора (защото пазарът е отражение на търсенето и предлагането от хората), включително и от бизнеса. А обявяването на приоритет, независимо в какво се изразява (данъчни облекчения, субсидии и т.н.), в крайна сметка представлява държавна намеса на пазара. Второ, че държавата поставя определени сектори в по-неблагоприятна позиция от останалите, при това никога не казва кои са неприоритетните сектори. Всички сектори обаче, които не са поставени сред приоритетните, на практика губят от намесата на държавата.
Често партиите с лява идеология поставят толкова много приоритети, че на практика всички сектори се оказват приоритетни. Целта е всеки сектор да открие себе си в партийните обещания и да подкрепи съответната партия. Резултатът от подобни приоритети е силно оскъпяване на администрацията. Така, вместо да помогне, държавата пречи на всички сектори, защото повече разходи означават и повече данъци.

МИТ 9
Валутният борд е пречка за растежа на икономиката

Успехът на валутния борд в България е трън в очите не само на българските, но и на световните леви идеолози. Валутният борд е в пълно противоречие с лявото убеждение, че държавата трябва да се намесва в икономиката (защото трябва да се бори с икономическата цикличност и в периоди на спад трябва да насърчава икономиката чрез засилено рефинансиране на банките и допълнително бюджетно харчене). Спазването на правилата на валутния борд лишава държавата от мощни механизми за намеса в икономиката. Тъй като очевидно за всички валутният борд в България създаде условия за относително висок, и което е особено важно - устойчив икономически растеж, единственото, което левите можаха да измислят, е безпочвеното твърдение, че този растеж можело да бъде по-висок без валутния борд. Този мит до такава степен е влязъл в съзнанието на хората, че дори лидери на наричащи себе си десни формации обявяват борда за спирачка на растежа. Това, което те забравят, е фундаменталната икономическа истина, че най-важното и задължително условие за растеж е стабилната икономическа и финансова среда. Всеки новосъздаден или разрастващ се бизнес иска стабилност и предвидимост на средата. Държавната намеса на практика представлява един от големите рискове за правене на бизнес. Всъщност бордът не само не е пречка на растежа - той е основната предпоставка за растежа. Той даде достатъчна сигурност на български и чуждестранни инвеститори да правят бизнеса си в България.

МИТ 10
ЕС и МВФ са гаранция, че в България не може да се води опасна лява политика

ЕС, МВФ и валутният борд, както и сегашната структура на българската икономика до голяма степен са гаранция, че кризата от 1996 г. не може да се повтори със същата сила. Това обаче не означава, че евентуална лява политика няма да предизвика нова криза. Като опасна може също да се определи и тази политика, която, вместо да увеличава икономическия растеж и доходите с 8%, ги увеличава например с 1%. И вместо да изравни доходите на българите с тези на европейците след 20 години, няма да ги изравни никога.
Лявата пропаганда полага огромни усилия да насади в съзнанието на хората мнението, че ЕС и МВФ предпазват страната от опасни политики. Нещата обаче съвсем не са така, ако се разгледат по-детайлно. Първо, споразумението с МВФ изтича след около година, след което няма да има споразумения, т.е. „ограничението МВФ“ скоро отпада за българските политици. Споразумението освен това може да бъде прекратено „в интерес на хората“ и преди да изтече, което се случи при предишното ляво управление в България. Второ, ЕС не поставя никакви горни граници на преразпределението и ако лявото управление реши, може да преразпределя например 70% от доходите на хората. Вижда се също, че в ЕС на практика не действа заложеното правило бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, което означава, че няма ограничения за бюджетните дефицити. Валутният борд може лесно да бъде премахнат частично (да се разреши рефинансирането на банките от централната банка) или напълно (да се премахне фиксираният курс на лева към еврото), още повече че ЕС няма изисквания по отношение на него.
В крайна сметка се получава така, че ако икономическата политика е добра, България може бързо да настига ЕС, а ако е лоша - може да предизвика нова икономическа и финансова криза. Това означава, че има голямо значение кой управлява и каква икономическа политика води.

Ето и линк:
http://games.bg/forums/viewtopic.php?t=17725

[Demandred]

Аз като крайнодясно настроен икономически съм естествено съгласен със статията, макар и да е леко едностранчива и опростенческа, но като за предизборен период си е направо обективна.

Сега видях в същия форум пак свързано с БСП нещо много забавно - вижте това:

Въпреки, че съм с твърде аполитически натюрел, ще си позволя да ви предложа няколко предизборно-програмни бисера в бесепарската корона. Надявам се, не са блеснали вече:

Цитат:
На първо място стои въпросът за оцеляването на човечеството и на живота. На дневен ред се поставя въпросът за създаване на нов мирен световен ред. Изчезват видове растения и животни. Все повече нараства опасността от трайно нарушаване температурата на земната повърхност.


Цитат:
Ние искаме радикална икономическа реформа. Никой не може да спре прогреса. Съвременният свят е пълен с опасности, включително и апокалиптични.


Цитат:
Идеите на социализма се формират постепенно. Те имат родствена връзка с древните свободолюбиви идеали на гръко-римската култура. Българската социалистическа партия е основана на 2 август.


Цитат:
Изворите на социализма в България са чисти.


Цитат:
България беше изостанала и неразвита страна. Управляващите буржоазни партии не успяха да я изведат от това състояние. Тази задача се падна на нашата партия. Извършена бе ускорена индустриализация.


Цитат:
Авторитарната политическа система не функционираше демократично. България трябва да се насочи по пътя на съзиданието
.

Цитат:
Осмислянето на провала на източноевропейския авторитарен социализъм, на разпадането на бившия Съветски съюз и съветското общество е много трудна познавателна задача. Тя не може да бъде решена еднократно. Нужно е развитие на обществената мисъл. Истината може да бъде постигната в резултат на изследвания. А също така - на анализи.


Цитат:
Държавата трябва да бъде подпомагана с благотворителност. Гръбнакът на престъпността в България трябва да бъде пречупен, докато не е станало късно.

[Alexis]

Аз също съм съгласна, макар че ако сме реалисти laissez-fair икономиката на Адам Смит (мразя да греша) е малко (да не кажа доста) нереалистична в настоящето (хей, аз не искам да плащам цените на тока, които една такава икономика би наложила). Но виж монетаристичните възгледи са точното нещо. Само дето са неприложими в БГ.

По отношение на цитата: no comment.