Post
by alshu » Wed Nov 14, 2012 3:24 pm
Аз съм гледал документални филми за HMS Erebus и HMS Terror.
Единият просто разказваше историята, легендите (вкл. свидетелства втора ръка на местни жители) и развиваше теории, какво точно се е случило (
- Spoiler: show
- е обичайното, студ, глад, скорбут, отровени с олово консерви, масова психоза, канибализъм и пр. и пр.
).
Другият описваше как някакви любители на силни усещания (май англичани) се опитват да пресъздадат условията и да преживеят част от трудностите на които са били изложени екипажите.
Интересно как тази съвсем реална история може да бъде разказана с хорър-мистични елементи
- Spoiler: show
- от ескимоската култура
.
Освен това:
- Spoiler: show
Никой не оцелява, а Терор и Ереб не са намерени.
Но оцелява една от лодките. При това е открита сочеща в "грешната посока".
Любопитно какво е обяснението в книгата.
Но пък не съм фен на Дан Симънс.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
