Кой какво чете, part IV

[Martix]

До средата на Пергаментът съм и не мога да опиша колко феноменална е тази книга. Дори да не ви хареса, най-малкото има уникален стил, който трябва да се види. Друга книга не е постигала такова изместване на фокуса. Малко като ЕС - единство в многообразието.
Четенето ми върви бавно, защото човек трабва да прочита текста, не само да минава по диагонал,иначе може да се ропусне някой важна подробност, а такива има много нахвърляни на най-неочаквани места, но е наистина завладяваща.

[RRSunknown]

Изчетох всичко за Вещера - доста ми харесаха последните три книги и особено края.

[Claymore]

Радвам се за теб. На мен ми беше силно ВТФ, дори и след като Lazy обясни че става дума за

Spoiler: show

Авалон

.

[RRSunknown]

Това не беше е в края а в началото на последния том и си беше просто заигравка. Под край имам предвид края на войната, последствията и решаващата битка с последвалите разкрития които ме изненадаха доста.

[Claymore]

Аз говоря за баш края с

Spoiler: show

лодката

. Иначе войната беше яка верно, както и разкритията, само че аз се самооспойлих в Уичър уики че

Spoiler: show

Емхир вар Емрейс е Дани

.

[Dr. Horrible]

Аз най-случайно подхванах на Остатъкът от деня на Казуо Ишигуро.

Книжката е много малка, за два-три часа я преполових. Много ми харесва, много. Става дума за един британски иконом през 50-те и е доста стилно написана, изреченията просто носят радост. Разказана е в първо лице, което прави всичките заблуди на главния герой супер разбираеми и дори логични. И хем се чете лесно и бързо, хем казва разни неща между редовете. Въобще много е яка, препоръчвам.

[Ordo Malleus]

Пътят на кралете (том 1 и 2) - Брандън Сандерсън

Spoiler: show

Браво на Сандерсън, достави. Това е една от доста редките книги, в които авторът отговаря почти 100% на очакванията ми. Нито успя да се надскочи особено, нито слезе под очакваното ниво.

Рошар е свят на бури, опустошаван многократно в миналото от мистериозни същества, наричани Пустоносните. Всеки път срещу тях се са изправяли Вестителите и техните ордени на Сияйни рицари. Според легендите, последният сблъсък завинаги е отблъснал Пустоносните, а след това Сияйните са изоставили човечеството. Разбира се, от онези времена са изминали хиляди години и версиите са стотици. Имало ли е наистина Пустоносни и опустошения? Имало ли е Вестители и Сияйни рицари? Защо са ни изоставили? Нямало е нужда от тях? Уморили са се от безкрайните войни? Или може би ордените са предатели, провалили се в опит да заграбят властта?

В съвремието на романа, от Сияйните рицари са останали само изключително редки Брони и Мечове, даващи на притежателят си изключителни предимства в бой (особено ако са в комплект) - Броните те превръщат в почти неунищожим ходещ терминатор, а Мечовете минават през плът, камък и метал сякаш просто сечеш във въздуха. Естествено, мнозина са готови да убиват или да се разделят с цели кралства за да се докопат до тях.

Сюжетът започва с убийство на крал, война за отмъщение, план за дръжка кражба и някои притеснителни събития, които подсказват, че Пустоносните и Сияйните рицари не са просто приказки за малки деца, а забравена история, която може да се повтори с пагубни последствия.

Плюсовете:
+ свят и магическа система. Еми, може си го Брандън и това е. Оригинален е Рошар, оригинални са и силите, които го контролират. Има толкова добри идеи в романа, колкото някои фентъзи автори за цялото си творчество не са успяли да измъдрят.
+ хубав бекграунд. Тук голяма червена точка, това е едно от нещата, които малко ми липсваха в Мъглороден (макар да отбелязвам, че не бяха фокус там). Историята и текущото състояние на света са добре представени, а и доста интересни моменти тепърва ще се изясняват.
+ сносни герои. Моята дефиниция за "сносни" е - добре представени клишета. Нищо невиждано няма в мотивацията и разбиранията им, но в нито един момент не прекрачват границата на добрия вкус.
+ стегнато действие. Има някои наглед несвързани с главното действие интерлюдии, но иначе сюжетът се движи под контрол, непрекъснато върви напред и не чакаш двеста страница за да разбереш малоумния клифхенгър от последната глава. Рядко събитие в днешни дни (:
+ Страхотен завършек и удивително готин туист. Не си спомням кога последно съм видял/прочел нещо и съм се изкефил толкова искрено на "изненадата" в края. Въобще, силни последни глави, очаквам с нетърпение следващата част.

Минуси:
- Минусът е точно един и си е лично мнение. Брандън е средно ниво писател и не вярвам това да се промени. Просто... абе, занаятчия е човекът. Добър занаятчия, несъмнено, но си има граница, която те превръща в истински талант и (отново - лично мнение) едва ли Б.С. ще успее да я пресече. През цялото време четеш, забавляваш се, обаче едно тихичко гласче ти шепне колко по-шибано-яко можеше да е всичко това, ако попадне в ръцете на майстор на словото.

[Claymore]

Превода как е?

[Ordo Malleus]

Превода как е?

Не съм правил сравнения с английската версия, но не са ми и направили впечатление някакви полюции в нашенската. В темата за Брандън последните мнения са именно за превода (в частност - терминологията) и че е тъпо Shardblade да е преведено просто Вълшебен меч.

Всъщност, в превод почти навсякъде ги отбелязват просто като Мечове и Брони. За мен е ок, не държа да ми плямпат за отломъкоостриета през два реда . Понякога простият превод е най-добър, в крайна сметка става въпрос именно за Мечове, които секат през всичко. Дали ще е Меч, или Абрхил`анбром-тенадай ми е през центъра, ясно е за какво иде реч.

[Trip]

Ордо:
Бе има и такова нещо като гонене на атмосфера. Ся, Пустоносни, освен всичко останало (например, що трябва да е една дума непременно?), е и мощно неблагозвучно, както и Летописите на Светлината на Бурята.

Иначе Мечове и Брони и на мен би ми допаднало, едната главна буква стига - освен ако нататък не се окаже, че е важно да се наблегне на отломъчния елемент. Само дето тук са споменати и като Вълшебни Мечове, което е фейл, щото звучи като българска народна приказка и е доста куцо измъкване в очите на хората, които знаят как се казват тия остриета и брони в оригинал.

Desolations как е преведено бтв?

Иначе горе-долу същото ми е мнението като твоето, да не кажа почти съвсем. Само в края ме подразни влизането на сцената на оня горянин с огромния меч. Очевидно някак е свързан с нещата от Пролога, ама между двете има 1200 страници разстояние и някак объркващо действа, макар че очевидно цели ефект "ОМГ, баси колко се вдигнаха залозите!"

[Ordo Malleus]

Ордо:
Бе има и такова нещо като гонене на атмосфера. Ся, Пустоносни, освен всичко останало (например, що трябва да е една дума непременно?), е и мощно неблагозвучно, както и Летописите на Светлината на Бурята.

Иначе Мечове и Брони и на мен би ми допаднало, едната главна буква стига - освен ако нататък не се окаже, че е важно да се наблегне на отломъчния елемент. Само дето тук са споменати и като Вълшебни Мечове, което е фейл, щото звучи като българска народна приказка и е доста куцо измъкване в очите на хората, които знаят как се казват тия остриета и брони в оригинал.

Съгласен. Като се замислиш това shard наистина ще играе роля нататък, дано преводачът не си е вкарал автогол. Просто Меч и Броня ми бяха ок, а вълшебното се появяваше достатъчно рядко, че да не дразни особено. Пустоносни на мен ми звучи ок, но тук си опира да лично усещане за някои думи, предполагам (както едно време за Малазана някой спореше - Гуглата ми е точно толкова малоумно колкото Hood - еднакво селски за Древен Бог на Смъртта, нали). Но да, на второ четене сега като погледнах някои други "термини", можеше и повече да се понапъне г-н Борис Шопов.

Desolations как е преведено бтв?

Предполагам, че става въпрос за Опустошенията.

[Mindcrime]

Без да съм чел оригинала и да знам как са именувани нещата там смятам, че превода е напълно ОК. Мечове и Брони с главна буква както спомена и Трип са напълно достатъчни като определение на специалните оръжия и никъде не почувствах, че искам да се казват по-някакъв изкелефирчен начин който да ме накара да ги виждам по-могъщи и специални.

За мен най-дразнещият момент(но не и такъв който да ми развали цялостното усещане от книгата) са Страстите Каладинови ™ които бушуват докъм 800-ната страница, но слава богу след това приключват.

Последните стотина страници пък са много добри - има адски много плот туистове, а самата книга си има някакъв завършек и не те оставя с горчивото чувство, че нищо не се е случило и трябва да чакаш една камара време за да си изясниш нещата които са се случили.

[Ordo Malleus]

Без да съм чел оригинала и да знам как са именувани нещата там смятам, че превода е напълно ОК. Мечове и Брони с главна буква както спомена и Трип са напълно достатъчни като определение на специалните оръжия и никъде не почувствах, че искам да се казват по-някакъв изкелефирчен начин който да ме накара да ги виждам по-могъщи и специални.

Тъй де, сите сме на това мнение. Или просто споделяш?

[Morin]

Нямам идея какъв е преводът, освен беглото споменаване на някои творения, между които примитивно-наивистичните "Вълшебни" брони и мечове, говорещи за преводач-лаик във фентъзи световете, или претупана работа, но shard е най-важният от термините с оглед бъдещите книги и цялостната космология на световете на БС. Всъщност там нещата са дотолкова важни и взаимосвързани, че ако не са изпипани както трябва ще станат бомба със закъснител за представянето на цялата поредица на български. Повече тук:
http://www.17thshard.com/forum/index.ph ... ,90.0.html
и разбира се тук:
http://stormlightarchive.wikia.com/wiki/Shardblade
А bw преведен ли е подробният речник от края на книгата, където се дава кратко обяснение на термини като: Voidbinding, Lashing, Soulcaster, Spanreed?

[Trip]

Ха, да, и тези ми е интересно как са преведeни, разните Surgebinder-и, Lashings и тем подобни, но може би ще мина през някоя книжарница да ги погледна.

Така или иначе обаче, встрани от съдържанието, това е най-адекватно оформената фентъзи-книга на българския пазар.