
Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Както казах, без #comment-... накрая
Пробвай с http://www.goodreads.com/review/show/14 ... ype=review 


Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Прав си, защото единствената подготовка за тази книга беше каквото знам по история за Джазовата епоха, но предпочитам първо сам да си изградя (колкото и аматьорско и фрагментарно) впечатление и след това да потърся анализи.RRSunknown wrote:Както всяка класика и тази не става за четене ей, така неподготвен.
Един съвет към всички които за някъкъв норматив или любопитсво четат класики - поинтересувайте се предаварително, преди да почнете да четете - има достатъчно анализи в интернет. Така се избягват много фрустрации.
Онтопик, почти на финала съм на Капан за върколаци (на английски Wolfsangel) и съм съгласен с мнението на Mindcrime в Upcoming Books че тая книга на места е страхотна на места като диалог и стил, а на други е пълна дупка. В смисъл, щом в превода се усеща... Иначе обновената концепция за рунната магия и рандъм инфото за норвежката митология е най - малко интересно, но една птичка пролет не прави. Ако до края не сервира някакво изненадващо развитие, не знам дали ще си купя Фенрир.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Дивна
Автор: Светлини сред Сенките
Издателство: Човешката Библиотека
Цена: 11 лв.
Всяка секунда живот уврежда непоправимо вашето здраве!
-надпис в мегаклуба на трошачите.
Дивна е написана преди продължението на Монетата, и по мое мнение много по-добра от него във всяко отношение. Около светлинките се шумеше в началото. После реших, че ще са чудо за три дни, но те упорито продължават да пишат. Това уважавам в тях. Имат мечти и упорството да се борят за тях. А както пишат в настоящата книга - Всеки човек е длъжник на мечтите си.. И стигаме до тук. Досега не бях възхитен от творчеството на светлинките, но само досега.
Дивна е нещо различно. Докато досегашните романи на светлинките бяха по-скоро упражнения по писане, без някаква добра идея, спояваща ги, Дивна е нещо много по-завършено, и най-важното - обмислено.
Започваме със сюжета. В близкото бъдеще Земята е унищожена от неименуван катаклизъм. Единственият спомен от нея са двата астероида - Ромео и Жулиета, останки от колапсиралата Луна, но обречени от орбитите си на сблъсък някъде в неуточненото бъдеще. Оцелелите хора живеят на станции, пръснати из Слънчевата система. И това не е само един пълнеж за увода. Катаклизмът е променил човечеството, така, както не бях очаквал, че светлинките ще успеят да опишат убедително. Е, успели са. Най-добре мога да опиша бъдещето в Дивна със следния цитат от книгата:
Ако не се внедрим в системата, тя ще ни изплюе! На четиринайсет сме. Време е да пораснеш, Дивна.
Да, това е поредната метафора за нашето днес. В бъдещето децата влизат в Академията на 14, а всеки пълнолетен възрастен е и полицай. Дивна и приятелите й трябва да се оправят с живота си в Академията, балансирайки уроците при Снейп с приключенията в Лигата на Дъмбълдор. А един Координатор се опитва да наложи пълен контрол, но не защото е зъл, а защото мисли на-доброто на човечеството. Няма да разказвам нататък, само ще кажа, че сюжетът не е най-силната страна на романа, запазена марка на светлинките
Силната страна е в героите. Имам едно подозрение. Вместо да измислят реалистични герои, светлинките са взели себе си и съучениците си и са ги преписали в Дивна. Не съм сигурен дори за себе си дали това е плюс или минус за романа. Но е факт. Героите са реалистични до степен да си ги представям в училище(е, вече не съм ученик, но достатъчно отскоро). Всички до един са правилните тийнейджъри. И не правилни защото ме кефят. Правилни, защото тийнейджърите са такива и разсъждават така. Дивна(защо най-досадните герои винаги имат най-много странично време), емоционалната тийнейджърка, която си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Питър, загадъчния талантлив и добър тийн, който си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Марти, вечния център на купона, който прикрива вътрешния си мир с маска, и който ---||---. Сташек, братът на Дивна, който зубри до главоболие и все повече се озлобява срещу сестра си(браво, мой човек), незнам, може би защото тя го играе Хари Потър, никакво учене и ядосва възможно най-много зли-гадни-бяхСиУчилПък!!!! учители на квадратен метър на учебен час. Има и много други герои, някои дори интересни, но няма да задълбавам, прочетете си ги сами.
Възрастните бяха може би, малко по-разбиращи мисленето на децата си отколкото е нормално, но можем да го препишем на променената психика в бъдещето(или, но това не сте го чули от мен, на възрастта на авторите.).
Атмосфера - пречупена през призмата на Дивна, т.е. силно емоционална. Все пак ми хареса достатъчно, че да ви я хваля.
Език и писане - много на място. Нищо специално, но нямаше никакви сериозни издънки, освен много редките грешки, които хванах на две-три места. Трошачите използват свой сланг - уличен език, достатъчно често, че да се направи пойнтът, че са се развили по-различен начин от учените академици, но не толкова изпълнен с измислени думички, че да пречи на четенето.
Черно на бяло - Корицата, всъщност, ми хареса, въпреки злеташкия шрифт и нулевата обработка. Илюстрациите са два вида. Хубави(няколко ми харесаха достатъчно, за да оправдавам поставянето им в книгата) и ... не хубави(лица, spooky взиращи се в очите ти). Най-големия фал оставям за последно. В моето издание, което си взех от Панаира на книгата, десет страници бяха съсипани от печатащата машина(напечатани са две различни страници идна върху друга) и нечетими. Едва ли съм пропуснал нещо, което да ми смени мнението кардинално, но е проблем.
+Интересни и пълнокръвни герои.
+Интересен и реалистичен свят
+Доста дребни добри идейки, пръснати из нея
+Имаше и малко нелош екшън.
+Напечатана е на рециклирана хартия - тематично се връзва с водещата тема в романа.
+Continuity има и много му се радвам.
?Пълна с интересни one liner-и. За мен са плюс, но някой може да не си пада по псевдофилософия.
?Героита са откраднати от училище СОУ "Insert Name Here".
-Отново си личи възрастта на авторите, но този път е feature, а не bug.
-Сюжетът не е нищо особено.
-Точно, когато един непознат герой помогна на един познат(оправдавайки тази си постъпка с услуга, която ще поиска от познатия в бъдеще) реших, че историята ще се поусложни в продължението. Достави ми се лека доза разочарование, когато този непознат герой беше убит след две страници.
-Следва Продължение...
Крайна оценка 7/10
Ако изобщо имате някакъв интерес към светлинките, точно това е книгата, която трябва да прочетете.
Автор: Светлини сред Сенките
Издателство: Човешката Библиотека
Цена: 11 лв.
Всяка секунда живот уврежда непоправимо вашето здраве!
-надпис в мегаклуба на трошачите.
Дивна е написана преди продължението на Монетата, и по мое мнение много по-добра от него във всяко отношение. Около светлинките се шумеше в началото. После реших, че ще са чудо за три дни, но те упорито продължават да пишат. Това уважавам в тях. Имат мечти и упорството да се борят за тях. А както пишат в настоящата книга - Всеки човек е длъжник на мечтите си.. И стигаме до тук. Досега не бях възхитен от творчеството на светлинките, но само досега.
Дивна е нещо различно. Докато досегашните романи на светлинките бяха по-скоро упражнения по писане, без някаква добра идея, спояваща ги, Дивна е нещо много по-завършено, и най-важното - обмислено.
Започваме със сюжета. В близкото бъдеще Земята е унищожена от неименуван катаклизъм. Единственият спомен от нея са двата астероида - Ромео и Жулиета, останки от колапсиралата Луна, но обречени от орбитите си на сблъсък някъде в неуточненото бъдеще. Оцелелите хора живеят на станции, пръснати из Слънчевата система. И това не е само един пълнеж за увода. Катаклизмът е променил човечеството, така, както не бях очаквал, че светлинките ще успеят да опишат убедително. Е, успели са. Най-добре мога да опиша бъдещето в Дивна със следния цитат от книгата:
Ако не се внедрим в системата, тя ще ни изплюе! На четиринайсет сме. Време е да пораснеш, Дивна.
Да, това е поредната метафора за нашето днес. В бъдещето децата влизат в Академията на 14, а всеки пълнолетен възрастен е и полицай. Дивна и приятелите й трябва да се оправят с живота си в Академията, балансирайки уроците при Снейп с приключенията в Лигата на Дъмбълдор. А един Координатор се опитва да наложи пълен контрол, но не защото е зъл, а защото мисли на-доброто на човечеството. Няма да разказвам нататък, само ще кажа, че сюжетът не е най-силната страна на романа, запазена марка на светлинките

Силната страна е в героите. Имам едно подозрение. Вместо да измислят реалистични герои, светлинките са взели себе си и съучениците си и са ги преписали в Дивна. Не съм сигурен дори за себе си дали това е плюс или минус за романа. Но е факт. Героите са реалистични до степен да си ги представям в училище(е, вече не съм ученик, но достатъчно отскоро). Всички до един са правилните тийнейджъри. И не правилни защото ме кефят. Правилни, защото тийнейджърите са такива и разсъждават така. Дивна(защо най-досадните герои винаги имат най-много странично време), емоционалната тийнейджърка, която си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Питър, загадъчния талантлив и добър тийн, който си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Марти, вечния център на купона, който прикрива вътрешния си мир с маска, и който ---||---. Сташек, братът на Дивна, който зубри до главоболие и все повече се озлобява срещу сестра си(браво, мой човек), незнам, може би защото тя го играе Хари Потър, никакво учене и ядосва възможно най-много зли-гадни-бяхСиУчилПък!!!! учители на квадратен метър на учебен час. Има и много други герои, някои дори интересни, но няма да задълбавам, прочетете си ги сами.

Атмосфера - пречупена през призмата на Дивна, т.е. силно емоционална. Все пак ми хареса достатъчно, че да ви я хваля.
Език и писане - много на място. Нищо специално, но нямаше никакви сериозни издънки, освен много редките грешки, които хванах на две-три места. Трошачите използват свой сланг - уличен език, достатъчно често, че да се направи пойнтът, че са се развили по-различен начин от учените академици, но не толкова изпълнен с измислени думички, че да пречи на четенето.
Черно на бяло - Корицата, всъщност, ми хареса, въпреки злеташкия шрифт и нулевата обработка. Илюстрациите са два вида. Хубави(няколко ми харесаха достатъчно, за да оправдавам поставянето им в книгата) и ... не хубави(лица, spooky взиращи се в очите ти). Най-големия фал оставям за последно. В моето издание, което си взех от Панаира на книгата, десет страници бяха съсипани от печатащата машина(напечатани са две различни страници идна върху друга) и нечетими. Едва ли съм пропуснал нещо, което да ми смени мнението кардинално, но е проблем.
+Интересни и пълнокръвни герои.
+Интересен и реалистичен свят
+Доста дребни добри идейки, пръснати из нея
+Имаше и малко нелош екшън.
+Напечатана е на рециклирана хартия - тематично се връзва с водещата тема в романа.
+Continuity има и много му се радвам.
?Пълна с интересни one liner-и. За мен са плюс, но някой може да не си пада по псевдофилософия.
?Героита са откраднати от училище СОУ "Insert Name Here".
-Отново си личи възрастта на авторите, но този път е feature, а не bug.
-Сюжетът не е нищо особено.
-Точно, когато един непознат герой помогна на един познат(оправдавайки тази си постъпка с услуга, която ще поиска от познатия в бъдеще) реших, че историята ще се поусложни в продължението. Достави ми се лека доза разочарование, когато този непознат герой беше убит след две страници.
-Следва Продължение...
Крайна оценка 7/10
Ако изобщо имате някакъв интерес към светлинките, точно това е книгата, която трябва да прочетете.
There are no rules! I'm gonna get you!
Препрочитам първите осем тома на Малазанска книга на мъртвите, преди да започна девети и десети том. След Лунните Градини и Дверите на Скъбния Дом мога да кажа, че сега разбирам автора по - добре, чета с по - голямо удоволствие от първия път и светът не е толкова чужд и странен. Първото прочитане беше с усещане, че това е сън, извънземен свят, но сега ми е близък. Много силни образи има във втората книга с похода на Колтейн
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
"books should be written for all the people. "Razaelski wrote:Не съвсем. По-скоро идиотски ревюта на читатели олигофрени...Trip wrote:Ниски оценки на заслужили класики или високи оценки на незаслужили класики?
http://www.goodreads.com/review/show/14 ... t_46295435
Това трябва да си мегатъп, че да го направиш. Коментарите надолу са толкова епични, че си изплюх кафето от смях докато ги четох.
Както и да е. Стига оффтопик. Почти приключих със "Дом на Края на Света". После се захващам с Хоук и Фишер на Грийн и Перла в Черепа на Муркок - първите две дето са в едно. Прочетох първите страници, но още не ми е ясно защо всичко се случва в Европа и как хората са я докарали до там.Kasia Tom wrote: "I guess it goes a bit beyond Harry Potter and therefore difficult for some to comprehend....."
Има два типа гениално писане - писане, което всеки да може да разбере или писане, което никой не може да е сигурен, че е разбрал
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
След като по магически начин се сдобих с Колелото на времето, реших най-после да седна да чета тази поредица.
Прочетох първите три книги и определено ми харесват, особено втората и третата. Предполагам 90% от вас вече сте ги чели преди години и няма да ви занимавам с похвали, критики и анализи, просто искам да отбележа ъпдейта си
Скоро ще подхвана и четвъртата. Чувам, че в някакъв момент нивото спадало, но се надявам да не го усетя така
Прочетох първите три книги и определено ми харесват, особено втората и третата. Предполагам 90% от вас вече сте ги чели преди години и няма да ви занимавам с похвали, критики и анализи, просто искам да отбележа ъпдейта си

Скоро ще подхвана и четвъртата. Чувам, че в някакъв момент нивото спадало, но се надявам да не го усетя така

But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
За мен четвъртата е най-добрата в поредицата. Там се разкрива мащаба на света в целия си разкош. Пета и шеста също са мега яки. От 7-ма на там почва запада като осма и девета са падение, а десета копае направоDr. Horrible wrote:След като по магически начин се сдобих с Колелото на времето, реших най-после да седна да чета тази поредица.
Прочетох първите три книги и определено ми харесват, особено втората и третата. Предполагам 90% от вас вече сте ги чели преди години и няма да ви занимавам с похвали, критики и анализи, просто искам да отбележа ъпдейта си
Скоро ще подхвана и четвъртата. Чувам, че в някакъв момент нивото спадало, но се надявам да не го усетя така


Няма да съжаляваш де, аз ще си направя един препрочит преди да излезе последната. Ти тъкмо навреме си почнал

Повечето смъртни понякога престават да вярват на разни части от себе си. С изключение на Круппе, разбира се, чиято заслужена самоувереност е абсолютна.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6584
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Съжалявам, че ти го казвам така, но ще го усетиш. Всичко, което се случва в деветата и десетата, взети заедно, може да се събере в стотина страници, а двете книги общо са почти две хиляди. Иначе докъм пета-шеста изживяването е страхотно, всъщност.Dr. Horrible wrote:Скоро ще подхвана и четвъртата. Чувам, че в някакъв момент нивото спадало, но се надявам да не го усетя така
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Понеже ми се четеше някое епично фентъзи, което хем да е супер увлекателно и четивно, хем да е интелигентно и кадърно написано, започнах да чета "Гласът на острието" на Абъркромби. Надявам се да не остана разочарован.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Аз за Колелото продължавам съвсем напълно и изцяло сериозно да твърдя, че трябва да се прочетат книги 1-6, а останалото, писано от Джордан - на синопсиси в Уикипедия. И после хоп - на Сандерсън. Честно, не преувеличавам, не хиперболизирам - това са часове и дни, които никога няма да мога да си върна.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests