Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Черният Дом на Стивън Кинг успя да ме уплаши като възрастен човек, за тези 20 години сериозно е напреднал
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
"До ада и назад", български хорър разкази. Голям смях пада. Все още не съм прочела всичко, но единствените разкази, които струват са "Декември" на Петьо Ангелов и "Червеният жерав" на Божидар Грозданов. "Декември" е покъртителен и прекрасно написан! Другите, които прочетох или са средна работа или са зле. Поне се посмях от сърце на места, а някои направо ги зарязах по средата! Не, че нямат талант и въображение момчетата, но им трябват работа, работа, работа и доста конструктивна критика. А вероятно и повече жизнен опит.
Продължавам да дочитам, може и да открия още нещо интересно. Дано
Продължавам да дочитам, може и да открия още нещо интересно. Дано
Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
няма да се уплаша от зло;
Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.
Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
няма да се уплаша от зло;
Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Аз самият се вслушвам в препоръките тук, Тъмната кула така я купих Въпросът е, че човек трябва да се вслушва и в своя разум. А има други места, като Замунда, където понякога е задължително да вземеш филм с лоша оценка от зрителите и той се оказва добърTrip wrote:Дай тогава никога да не се вслушваме в никакви препоръки за нито една книга?
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Ъ. Това, което аз обикновено правя (и което, струва ми се, би било естествено за всеки човек), е да си изграждам с времето представа за вкусовете на различните хора, за предпочитанията им, за приликите и разликите между техните и моите предпочитания - и съответно, с времето все повече и повече да мога да "пречупвам" мнението на всеки даден човек (с когото съм си контактувал сравнително дълго време) през призмата на сравнението между моя и неговия вкус - и така да си изграждам поне някаква база за очаквания.
Да, малко сложно го казах; става дума за неща като "харесва го, ама така и така той харесва подобни неща, та не е ясно"; "не го харесва?! ама той харесва подобни неща, странно, може би действително е слабо"; "харесва го?! той?! това?! ихааа, значи си заслужава да се погледне поне" и т.н.
Да, малко сложно го казах; става дума за неща като "харесва го, ама така и така той харесва подобни неща, та не е ясно"; "не го харесва?! ама той харесва подобни неща, странно, може би действително е слабо"; "харесва го?! той?! това?! ихааа, значи си заслужава да се погледне поне" и т.н.
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Не разбирам какъв е проблема и защо спамиш, то и чалга-музиката е изкуство, но аз на никого и никога няма да я препоръчам, въпреки че се харесва на масата българи. Тук става въпрос за това кой, какво чете и дали го харесва, а не за това изкуство ли е литературата или наука. Щото изкуство без наука е имало в първобитнообщинния строй. А днес, на изкуството без наука му се вика любителско. И това не е случайно! Повече няма да пиша по тоя въпрос за да не спамя, така че може да не ми отговаряш.raylight wrote:Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.
Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
няма да се уплаша от зло;
Имах предвид, че литературата не е салам да се отреже, в такъв смисъл не е наука. Не можем да я измерваме лесно, по - сложно е от математиката заради субективния фактор, а че има наука в нея, не мога да отрека / иначе най - добрият ми приятел, който е филолог ще ми се разсърди /Bernar wrote:Не разбирам какъв е проблема и защо спамиш, то и чалга-музиката е изкуство, но аз на никого и никога няма да я препоръчам, въпреки че се харесва на масата българи. Тук става въпрос за това кой, какво чете и дали го харесва, а не за това изкуство ли е литературата или наука. Щото изкуство без наука е имало в първобитнообщинния строй. А днес, на изкуството без наука му се вика любителско. И това не е случайно! Повече няма да пиша по тоя въпрос за да не спамя, така че може да не ми отговаряш.raylight wrote:Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
По празниците прочетох Питър Хамилтън - Звездата на Пандора -част 1 и 2 от сагата за Федерацията.Много ми хареса,а и от доста време ми се четеше нещо от този род и сега бягам към книжарницата да си взема двете части на Освободения Юда:).Прочетох също Черния магьосник на Труди Канаван - хареса ми,макар че е доста клиширано и наивно,но....
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests