Споделете пак
Moderator: Moridin
Бях подложена на мъките да гледам поредното недоразумение на Слави, наречено някак много погрешно "Умна и красива", при положение, че доста по-коректно би било да е "Лоботомирана и гримирана".
На трудния въпрос, кой е създал първата българска легия, костите на Левски и Ботев бяха вдигнати и разбъркани с тези на Раковски. А когато се питаха странични хора, изведнъж се сигна до съдателя на първия български "лагер". Освен това научих, че карането на кола е нещо, което се прави само през деня на светло и ако колата е "автомат".
На трудния въпрос, кой е създал първата българска легия, костите на Левски и Ботев бяха вдигнати и разбъркани с тези на Раковски. А когато се питаха странични хора, изведнъж се сигна до съдателя на първия български "лагер". Освен това научих, че карането на кола е нещо, което се прави само през деня на светло и ако колата е "автомат".
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Снощи от 18:00 до 00:00, 5 пъти ми спря интернета. ПЕТ! След всяко спиране чинно си заставам на опашка от 5-10 минути за да се логна с сървъра ми на SWTOR. Тази сутрин ставам в 9:15, оправям се, закусвам и сядам да играя. Още не съм пуснал играта и в 10:04 ми спира интернета пак. Отварям Youtube и клипове над 360p едвам зареждат, а 360p зарежда, колкото да не е да чакам. Мразя БТК и мразя да живея в България, държавата без алтернативи и конкуренция. Където съпорт ми казва, че нета ми бил стабилен през последния половин час и бил спирал за месеца само около 20 пъти. THE FUCK ?!
Ей т'ва е. Най-голямата ми мечта е да имам интернет, който не спира за по 10-15 секунди. Втората ми най-голяма мечта е да чукам дъщерите на членовете на борда на директорите на БТК, във всички отверстия.
Ей т'ва е. Най-голямата ми мечта е да имам интернет, който не спира за по 10-15 секунди. Втората ми най-голяма мечта е да чукам дъщерите на членовете на борда на директорите на БТК, във всички отверстия.

- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
http://www.stevepavlina.com/articles/ef ... -usage.htm
Пазете се! Фастването не действа дълготрайно
Определено трябва да има повече belly-to-belly contact.
Пазете се! Фастването не действа дълготрайно

Мисля, че светът наистина е на прага на нова епоха. Днес сутринта таксиджията при сметка от 2,70-80 ми взе 2,20, защото само толкова събрах, а иначе според него не било честно, че имал да ми върне само до 4. В смисъл, аз дори бях навита. Това след една поредица много неприятни таксиджии напоследък и някак връща вярата в човешкия род, едва ли не.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Днеска мисля да изкарам на няколко ябълки, след тия свинщини по коледа и факта че намерих яко брашно за хлебопекарната и си върви по кило на ден топъл топъл не е добре... 

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
- Misting
- Posts: 338
- Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm
Събудих се с крейвинг за KFC и умирах от глад. Знаех че ако си поръчам ще отидат и последните ми пари и никой няма да получи подаръци, но не ми пукаше (когато не правиш секс и няма наркотици, нещо друго трябва да поеме страстта). Звъня на KFC и си поръчвам Twister Take Away Box Meal (пикантен естествено) и усещам как докато чакам устнаха ми кухина ще се удави в слюнка и почва да ми се вие свят. И НЕЩАСТНИЦИТЕ ИСКАТ 30 МИНУТИ, ЗА ДА ТИ ДОКАРАТ ПИЛЕТО! КОГАТО КРЕЙВВАШ НЕЩО, ТРЯБВА ДА ГО ПОЛУЧИШ МОМЕНТАЛНО!
Най-сетне идва в 13:32 някъде и отварям вратата, шътвам я и изцвилвам и ръкопляскам (сам съм вкъщи естествено, сега ще ходя да крия кутията, мама да не ми се скара) ОТварям кутията, взимам пилешкото бутче и тиустъра и ги слагам в чинията; хващам царевицата (тя пък е 1/4 от истинска царевица, само да си почешеш зъбите с нея) и не мога да я отворя нормално, та я разпорвам с ножа (едно жълто пликче около нея, същия цвят като царевицата). Взимам и пюрето, което е още горещо заедно с бутилка кола (нея не я бях поръчал, просто съществуваше апропос; хубавото е, че обожавам Кола-Кола и мряза Пепси, но KFC = Pepsi и се получава леко объркване в главата ми, но го игнорирам) и най-сетне се занясам пред компа в стаята си.
Сега е най-мъчителният момент, в който трябва да избера дали да гледам South Park епизода, в който Cartman се пристрастява към KFC докато ям, или епизода с Ранди, в който той мастурбира докато гледа кукинг шоус по телевизията. Мъчителен е, защото вече наистина се давя от слюнка, а още не мога да почна да ръфам и да пъшкам без да съм избрал и нагласил плеъра. Все пак решавам да гледам кукинг шоу епизода (Сreme Fraiche - сезон 14, еп 14) и най-сетне първо леко набодвам туистъра (бутчето се пази за накрая естествено) със зъбките си само за да попие секретите с вода като за начало - демек форплейя. После вече се започва кръвожадното впиване в тесто, мръква и бързото посягане към лъжицата да глътнеш пюре преди да си сдъвчил нещо (нали знаете този момент, в който се опитвате да набутате колкото се може повече храна наведнъж преди да направите първото МЛЯС и да усетите как reward центърът бясно отговаря и едновременно качва прага за понататъчно стимулиране - няма нищо по-хубаво от първата хапка.... НЯМА!). Почва Ранди там да вика FUCK YEAH докато си завира главата в няква пуйка и аз се чудя как да интенсифирам вече достатъчно силното преживяване - в крайна сметка просто измучах пак.
Най-накрая като вече съм омел всичко и не мога дори да оближа солта от пръстите си, си затварям очите (Саут Парк вече беше паузиран) и се оставям на момента, в който крайният привкус на пиле гъделичка вкусовите ми рецептори и знам, че това е най-хубавият ми момент от месеци (Бъдни вечер беше шит, Коледа беше шит - няма подаръци, няма храна бе все едно) и че съжалявам всички от приятелите си, които не могат да се насладят така на храната и да изпитват страст чак до такава степен. Извод, няма НИЩО ама НИЩО по-приятно и награждаващо от един bout of self-indulgence, който да те накара да забравиш всички глупави проблеми, които ти бръмчат в главата, да се почувстваш безсмъртен и заедно с това да изпиташ усещане на автоеротицизъм без да се кълчиш или душиш.
Най-сетне идва в 13:32 някъде и отварям вратата, шътвам я и изцвилвам и ръкопляскам (сам съм вкъщи естествено, сега ще ходя да крия кутията, мама да не ми се скара) ОТварям кутията, взимам пилешкото бутче и тиустъра и ги слагам в чинията; хващам царевицата (тя пък е 1/4 от истинска царевица, само да си почешеш зъбите с нея) и не мога да я отворя нормално, та я разпорвам с ножа (едно жълто пликче около нея, същия цвят като царевицата). Взимам и пюрето, което е още горещо заедно с бутилка кола (нея не я бях поръчал, просто съществуваше апропос; хубавото е, че обожавам Кола-Кола и мряза Пепси, но KFC = Pepsi и се получава леко объркване в главата ми, но го игнорирам) и най-сетне се занясам пред компа в стаята си.
Сега е най-мъчителният момент, в който трябва да избера дали да гледам South Park епизода, в който Cartman се пристрастява към KFC докато ям, или епизода с Ранди, в който той мастурбира докато гледа кукинг шоус по телевизията. Мъчителен е, защото вече наистина се давя от слюнка, а още не мога да почна да ръфам и да пъшкам без да съм избрал и нагласил плеъра. Все пак решавам да гледам кукинг шоу епизода (Сreme Fraiche - сезон 14, еп 14) и най-сетне първо леко набодвам туистъра (бутчето се пази за накрая естествено) със зъбките си само за да попие секретите с вода като за начало - демек форплейя. После вече се започва кръвожадното впиване в тесто, мръква и бързото посягане към лъжицата да глътнеш пюре преди да си сдъвчил нещо (нали знаете този момент, в който се опитвате да набутате колкото се може повече храна наведнъж преди да направите първото МЛЯС и да усетите как reward центърът бясно отговаря и едновременно качва прага за понататъчно стимулиране - няма нищо по-хубаво от първата хапка.... НЯМА!). Почва Ранди там да вика FUCK YEAH докато си завира главата в няква пуйка и аз се чудя как да интенсифирам вече достатъчно силното преживяване - в крайна сметка просто измучах пак.
Най-накрая като вече съм омел всичко и не мога дори да оближа солта от пръстите си, си затварям очите (Саут Парк вече беше паузиран) и се оставям на момента, в който крайният привкус на пиле гъделичка вкусовите ми рецептори и знам, че това е най-хубавият ми момент от месеци (Бъдни вечер беше шит, Коледа беше шит - няма подаръци, няма храна бе все едно) и че съжалявам всички от приятелите си, които не могат да се насладят така на храната и да изпитват страст чак до такава степен. Извод, няма НИЩО ама НИЩО по-приятно и награждаващо от един bout of self-indulgence, който да те накара да забравиш всички глупави проблеми, които ти бръмчат в главата, да се почувстваш безсмъртен и заедно с това да изпиташ усещане на автоеротицизъм без да се кълчиш или душиш.
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
На този ден преди година си отиде моят син, Любо.
Беше с мен, когато правехме първите книги от "Колелото на времето", "Войната на разлома" и "Песента".
Отиде си нелепо. На 32. Скочи от високо.
Обичаше фантастиката, фентъзито и хеви метъла. Също и Висоцки, Окуджава и Любэ.
Моля да няма коментари по това.
Казвам го само в негова памет.
С мен си, Любак.
http://www.youtube.com/watch?v=5X6koGy9 ... re=related
Беше с мен, когато правехме първите книги от "Колелото на времето", "Войната на разлома" и "Песента".
Отиде си нелепо. На 32. Скочи от високо.
Обичаше фантастиката, фентъзито и хеви метъла. Също и Висоцки, Окуджава и Любэ.
Моля да няма коментари по това.
Казвам го само в негова памет.
С мен си, Любак.
http://www.youtube.com/watch?v=5X6koGy9 ... re=related
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Споделям, че последните уж празнични дни съм ги изкарала на работа докъм 7-8 вечерта всеки ден, направо ме смачкаха последните две седмици от бачкане 
От двата търга, които ми бяха на главата и заради които ме сгърчиха така, единия го предадохме, а другия го отложиха в последния момент. И сега се чувствам направо в безтегловност и още не мога да възприема мисълта, че няма да работя по празниците, и тепърва да търся варианти за прекарване на новата година...
... та някой да има да даде назаем малко коледен дух и празнично настроение?

От двата търга, които ми бяха на главата и заради които ме сгърчиха така, единия го предадохме, а другия го отложиха в последния момент. И сега се чувствам направо в безтегловност и още не мога да възприема мисълта, че няма да работя по празниците, и тепърва да търся варианти за прекарване на новата година...
... та някой да има да даде назаем малко коледен дух и празнично настроение?

- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
На връх Нова година получих по смс най-хубавия поздрав, получаван някога.
Гласи: „Chestita nova godinaaaaa
Neka novata 2012 ti donese mn zdrave i bezbroi povodi za usmivki i radost. Pregradki ot men i nazdrave!”
Прочетох го сутринта и се заинтригувах, защото номерът на адресата не съвпадаше с никой в списъка ми на близки, приятели и познати.
Позвъних няколко пъти и най-после ми вдигнаха. Поднесох си новогодишното поздравление и попитах от кого все пак имам честта да получа този мил поздрав. Отговори ми женски глас, на явно доловима възраст между 18 и 88 г. Оказа се грешка: Номерът бил старият на неин познат, преди аз да го получа с новия си договор с Глобул. Попитах все пак учтиво, дали посланието важи и за мен. Казаха ми „Не, то беше за друг човек.” Естествено. Как да пожелаеш безброй поводи за усмивки и радост на непознат?
Все пак ми остана повод за радост: Не ми обещават „преградки”.
Вече не съм сигурен колко е нужна буквата „Ъ” в българския.
Гласи: „Chestita nova godinaaaaa

Прочетох го сутринта и се заинтригувах, защото номерът на адресата не съвпадаше с никой в списъка ми на близки, приятели и познати.
Позвъних няколко пъти и най-после ми вдигнаха. Поднесох си новогодишното поздравление и попитах от кого все пак имам честта да получа този мил поздрав. Отговори ми женски глас, на явно доловима възраст между 18 и 88 г. Оказа се грешка: Номерът бил старият на неин познат, преди аз да го получа с новия си договор с Глобул. Попитах все пак учтиво, дали посланието важи и за мен. Казаха ми „Не, то беше за друг човек.” Естествено. Как да пожелаеш безброй поводи за усмивки и радост на непознат?
Все пак ми остана повод за радост: Не ми обещават „преградки”.
Вече не съм сигурен колко е нужна буквата „Ъ” в българския.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Ето календара на почивните дни за 2012г
Сайта е много готино организиран, имат си и онлайн форма за график на оптуските, само ти трябва безплатна регистрация
Не съм разцъкала сайта подробно де, само като видях колко почивни дни има, и се отплеснах в мечти
Сайта е много готино организиран, имат си и онлайн форма за график на оптуските, само ти трябва безплатна регистрация

Не съм разцъкала сайта подробно де, само като видях колко почивни дни има, и се отплеснах в мечти

Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests