Не знам що СОПА не се обсъжда тук - все пак е предния чудесен продукт на дъ ленд ъф дъ фрий енд хоум ъф дъ брейв.
Затова пък аз смятам да ви разкажа за тоталния ташак, който се случва с упражненията ни по химия в момента. Начи, построиха ни нова сграда. Кат слънце! Няква супер селф-състейнабъл, еко, грийн и прочее постройка, дето цялата е в стъкло, ползва като енергиен ресурс слънце, вятър, тевтонични движения и мидихлориани, рециклира всяка молекула дето се произведе в нея и изобщо, сериозната работа.
Та, първото ни упражнение е определяне на твърдост на вода. Т.е. идеята е да си вземем чешмяна вода и да измерим количеството калций в нея с титруване. И миналия семестър, когато почват да ползват сградата за пръв път изведнъж се оказва, че в чешмяната вода там няма никва твърдост!
Щото, разбирате ли, сградата си правела сама водата от стопен сняг, валежи и прочее. И сега, на връхта на този технологически прогрес ние или ще трябва да слагаме калций във водата, за да стане изобщо това упражнение, или ще трябва да влачим бидонища с чешмяна вода от някоя от другите сгради. Култец!
Другата убергениална гениалност е това, че всички стени са от стъкло. Начи, от улицата още могат да те видят кво правиш. И на това стъкло не им е хрумнало, че ще трябва да се сложи черна или бяла дъска, за да пишем по нея. Понеже сме в 21 век, трябва да сме хип и фънки и да правим презентации. След големия квик от миналия семестър, че все пак е НУЖНО от време на време да се напише некоя буква пред тея деца и само с презентация не става, са ни докарали дребни стъклени, полупрозрачни дъсчици на колелца. Те са с височината и широчината на закачалка и са разделени на две през средата с няква плоскост, на която да оставяш маркерите и изтривалката. Т.е. тая площ от тях, в която може да се пише е малкият квадрат, който се оформя в горната част на дъската след разделянето й по тоя начин. Отдолу също има такъв квадрат, но за да пишеш в или да четеш от него, трябва да легнеш на пода. И понеже нещото е направено от полупрозрачно стъкло, почти не се вижда кво пиша с маркера по него. Баси, все едно Епъл са я проектирали тая лаборатория, заклевам се!
Другото ми любимо наблюдение от тази седмица е това как модерният капитализъм ни поставя в условия, дето и в развиващите се страни не са толкова зле. Начи, имам група с 40 студента в нея. Това по своему е абоминация - дори прародителите ни по времето на комунизма рядко е трябвало да учат по 40 деца в един клас. Аз на тия 40 деца мога да им дам по 1/40 от вниманието си. ТОВА получават те след неквите бесни хиляди, които са платили за образованието си.
На всичкото отгоре са ми дали стая, в която има чинове и столове за максимум 39 от тях. 40-ото явно трябва да седне в нечий скут или да ми се качи на раменете, не знам. Може би гледат кубатурата на стаите за тея неща - колко слоя ученици можеш да поместиш във височина, някви такива работи. Та въпросната стая е няква душегубка, под земята, която като се напълни със студенти, всеки от тях със стандартния си за Калгарианската зима скафандър + огромната, съпровождаща го раница, БУКВАЛНО не остава място да се стъпи. Сигурна съм, че и в най-изпадналите райони на Африка, Индия и Латинска Америка е по-добре от това. Аз мога да се движа само латерално пред дъската, като някъв блокиран робот от тея дето чистят пода.
Ходихме да се разправяме с шефката и от следващата седмица дано сме в някви по-нормални стаи вече.