Не, просто ми се набиваше в очите, не съм бил предварително нагласен, ако това имаш предвид?Това общото положение със смъртта, дето го обясняваш - през тая призма ли го гледа филмчето?
Целта за посплашване точно не проработи при мен (нека отбележа, тъй като вече станаха няколко поста, че не доглегах филма, а това рядко го правя; просто не можех да го изтрая; тоест, да ясно, нямам пълна представа), а точно ме раздразни колко клиширано беше показано (ако разбираш какво имам предвид) Cигурно онези 3 неща нищо не ти говорят нищо, защото не мога да се изразя добре (наистина не мога, опитвам се) или защото не съм дал примери; макар, че за захаросаност не виждам какво трябва да се обяснява - ясно е, че е субективно и варира при всеки. За мен захаросаност е "нещо", което за цел е било поставено да бъде cute/touching, а всъщност излиза претруфено/преиграно (в по-големи количества от нужните и зле представено).
Ако достойнството му е само да бъде визуално изобретателен, тогава добре (ма зе мен това не е достатъчно). Иначе не го оспорвам този факт. Тогава се разочаровам, че само това са му били амбициите - да е визуално красив/stunning. Ако тук пък тръгна да се дефинирам, сигурно съвсем ще се оплета и усещам, че някой ще каже, че това е единствената цел на изкуството (става ми прекалено абстрактно).
Филмът, който ти дадох да гледаш (Mary & Max) за мен също е visually stunning (но не това му е главната сила; даже в този случай повечето хора сигурно ще предпочетат Коралайн). Давам го за пример, защото той успява да бъде touching без да ми е захаросан, демек успял е да намери точно тази честота, през която да комуникира идеите си, така че да индуцира силен емоционален отклик/симпатия (?) в мен към всеки нов добавен елемент и с течение на филма (без да ме дразни) това чувство ескалира и кулминира с душевен оргазъм (бтв, това изречение бая се мъчих как да го направя, така че да изразя какво точно имам предвид, дано се разбира)
Коралайн ме дразни, изкуствен ми е, не е мой тип филм. Красивият арт ми е напълно недостатъчен, за да го харесам.
) бойната хореография, доколкото има такава е смях в залата, експлозиите завършват с fade to white.
). А самият Влади с тая мазна коса и тая слаба игра и тоя пикняно жърт филтър на камерата ми беше най-нетърпимата част от филма(естествено той имаше два пъти повече екранно време от всички останали актьори, взети заедно).
и даже можеше да става за гледане.
по-скоро не смятам да го гледам, пък и киномания има уж...
