Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
В случая с Анджела Картър 20 лв. са добра цена, при положение че преводът е качествен. По този въпрос не мога да се изкажа, тъй като не съм го чел, но преводачът е популярно име, така че съм склонен да вярвам, че текстът е добър. Подобна книга няма как да продаде много бройки, а в същото време качественият й превод е доста скъп за бг условията. Пък и оформлението беше яко, май. Затова трябва да се радваме, че изобщо е излязла.
Прочетох Пергаментът. Добра литература, интересни идеи в областта на митологиите, но много левичарство, много комунизъм, бре. Нищо против хомосексуалната част, но това, комунизмът, е пълна извратенящина ![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Ей така изведнъж ме прихвана нещо и си изтеглих Storm Front на Джим Бучър. Вече съм на 18-та глава което е показателно, защото принципно не чета на компа, още повече пък толкова много. Много як стил, интересен свят, но леко ме дразни че главният герой засега не е толкова корав пич колкото очаквах. Плюс някои изрази и думи които са по на място във някой картуун.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
За мен това беше най-слабата от всички книги на Пелевин. Автор, който инак много ми допада.Strelok wrote:Прочетох Върколашки метаморфози на Виктор Пелевин - интересна книга ...
Затова пък с удоволствие прочетох (всъщност изслушах на аудиокниги) "Метро 2033" и "Сумерки". А в "Рассказы о Родине", която слушам сега, Глуховский спокойно може да се мери по идеи, стил и изобретателност с Пелевин. Оставил съм си "Метро 2034" за десерт.
Завърших трилогията на Дейвид Гемел за Троя. Трябва да кажа, че Гемел ме разглези - вече никога няма да мога да се сетя за която и да е история, свързана с Илиада или Одисея, без да се сетя първо за неговата интерпретация. Може би това е най-радващото в книгите - всички легенди бяха обърнати с хастара навън - особено любим момент ми е Цирцея и прасетата. Колкото за героите, в началото на Повелителят на сребърния лък лееко ме дразнеше колко са черно-бели, после дразнението отмря и в края на Гибелта на царете отново се върна. Но бидейки епичен епос за епична битка, това като че ли е оправдано. Не мога да се сетя в книгите да има и един сив образ. Дори при Хеликаон - Хеликаон Златния, Хеликаон Подпалвача, това е само хвърляне от едната в другата крайност, което го прави герой от епичен епос, но не и сив. Това си е лично мнение, разбира се, може и да греша. В първата книга любимец ми беше Гершом - отчасти, защото в началото знаех твърде малко за него и бях любопитна и отчасти, защото в този момент Хеликаон ми беше леко дразнещ. В последствие много бързо разбрах кой е първообраза на Гершом, но пак си ми остана любимец.
Ако трябва да избера коя от трите книги най-много ми е харесала, ще трябва да избера Гръмотевичния щит. Защото в нея действието набира скорост и защото в нея се появява героят, който си остана мой любимец до края - Банокъл. Няма как да не харесаш тунелното му мислене, нито да не се хилиш на приказките му. Голяма изненада за мен беше, че харесах Хектор наравно с Банокъл. Хектор е може би най-идеализираният от всички герои /до колкото си спомням всички/ и логиката повелява, че би трябвало да ме дразни като бръмчене на комар. Обаче не е така. Мистерия, мистерия.
Гибелта на царете довежда историята до логичния й край.
Ако трябва да избера коя от трите книги най-много ми е харесала, ще трябва да избера Гръмотевичния щит. Защото в нея действието набира скорост и защото в нея се появява героят, който си остана мой любимец до края - Банокъл. Няма как да не харесаш тунелното му мислене, нито да не се хилиш на приказките му. Голяма изненада за мен беше, че харесах Хектор наравно с Банокъл. Хектор е може би най-идеализираният от всички герои /до колкото си спомням всички/ и логиката повелява, че би трябвало да ме дразни като бръмчене на комар. Обаче не е така. Мистерия, мистерия.
Гибелта на царете довежда историята до логичния й край.
- Spoiler: show
The good face pain. But the great - they embrace it.
- ninja_senso
- Scholar
- Posts: 109
- Joined: Tue Aug 31, 2010 8:36 pm
Гемел ми е един от любимите автори и също негово, което препоръчвам, пак нова идея за митологията, е Камъните на силата (ако не се лъжа беше така заглавието)
Прочетох антологиите на Бард за 30г ДАУ, имаше някои неща дето ще ги запомня и ще търся същия автор или поредицата от която са взети разказите.
Сега ще започна най-вероятно препрочитането на Песен за Огън и Лед![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
Прочетох антологиите на Бард за 30г ДАУ, имаше някои неща дето ще ги запомня и ще търся същия автор или поредицата от която са взети разказите.
Сега ще започна най-вероятно препрочитането на Песен за Огън и Лед
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
cordelia , нали се сещаш за малката иконка Spoiler, която се използва при подобни коментари. Хубаво, че са ти харесали книгите, но не е готино да отнемаш на другите удоволствието сами да видят какво се случва.
Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем, ни в ясно време, ни в буря. Идем да убиваме под слънце и луна. Какво зората?
Започна Последната империя от поредицата Мъглороден.
Ибахти якото, за отрицателно време опатках 100 страници и съм тотално зарибен, дано нататък да е също толкова яко.
Ибахти якото, за отрицателно време опатках 100 страници и съм тотално зарибен, дано нататък да е също толкова яко.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests