
Иначе, аз не знам несъвместими как може да значи "поставени в опозиция"

И ето точно в това се корени причината на хората да им е приятно да общуват с мен, но не и с теб.Silver wrote:Амелия,
Спорът е изключително прост, с точно една правилна позиция (моята) и никога не трябва да е семантичен, така както ходенето при лекар не трябва да води до семантични главоблъсканици. Всеки нормален човек в 21 в. трябва да има същата позиция.
Аз ти правя услуга всъщност, обяснявам ти как с чиста съвест можеш да си се пишеш атеистка.Не е нужно да вярваш в тази неизвестна "сила" или квото е "там" (колкото и да ме дразни думата "сила" употребена така), ние всички знаем, че такава има, щото все пак тоя свят го има и ние не го познаваме целия. Обаче спираме дотук - "непозната сила", и точно щото е непозната не я кичим нито с функции на сътворител, нито на източник на морал, нито на пръст в живота ни, нито на гарант за вечно съществуване в рая.
Ся аз разбирам, че "атеист" е натоварено с някви негативни нюанси от рода едва ли не, че всички такива са роботи на въглеродна основа, без способност на чувства, и сигурно там се корени това залитане "абе аз съм си атеист, ама вярвам, че има нещо...". Това всъщност трябва да се чете "харесвам изкуството (и Спартакъс), способна съм да обичам, да се възхищавам на цялата сложнотия на природата" и т.н. Guess what - и аз. Това, че знам какво точно се случва в мозъка ми когато гледам филм, или слушам музика, или обичам, и знам защо се случва всичко това, не ме прави по-неспособен на тези усещания. Нямам нужда от извинения.
Няма смисъл да се говори за този Бог по какъвто и да е друг начин, освен като за герой от зле написана художествена литература.Trip wrote:А що се отнася до Бог като обективна реалност, мисля, че ясно казах, че няма смисъл да се говори за Него по тоя начин въобще.
Е не... се едно водя спор с десетгодишната ми братовчедка... whatever.Amelia wrote:@делюжън: Думите са безкрайно силно нещо, но трябва да знаеш как да боравиш с тях. Ще те оставя сам да търсиш разликите между моето мнение и това, което ти написа като перефраза на моето мнение. И понеже съм добър човек, ще ти подскажа малко - трикът е в "може да".
Сравнението ти ще стане коректно в момента, в който Пешо от "Пешовата къща" започне да се ползва като аргумент.Trip wrote:А да кажеш, че няма смисъл да се "въвежда" Бог, е все едно да кажеш, че няма смисъл да се въвежда героят Пешо в романа "Пешовата къща".
Знам, че не даваш оценка на тези морални предписания, но, отново, по-важното е не това, че ги има, а какви са те и до какво са довели.Това е вечният риск от всяко що-годе кохерентно писание, особено с малко по-ясно изразена морална позиция и предписания по някакви въпроси.
Тя религиозната принадлежност в България си е чиста инерция. След 45 години комунизъм никой вече не го ебе за религията и християнският ни бекграунд се изчерпва с това да преядем с яйца на Великден и с риба на Никулден, примерно. Някой от вас има ли познати на възраст по-малка от 70 години, които да ходят на църква в неделя, да постят, да се пречистяват и изобщо, да водят някакъв религиозен живот и да си вярват? Водим се православни християни по исторически и културни причини и си го слагаме като етикет, но колко хора наистина изповядват православното християнство като своя религия? Колко хора изобщо са чели Библията?Silver wrote: И за да не гледаме само отвъд океана - България е на едно от челните места в Европа по религиозна принадлежност (май само Турция ни бие). Ясно е, че в страна като нашата, повечето хора имат далеч по-големи проблеми от това да се замислят защо и до каква степен ценностната им система и представата за света се основават на литература, писана от някакви диваци преди няколко хилядолетия. Това обаче не пречи преди няколко години за малко да успеят да въведат час по религия в училищата (и добре, че всеки дърпаше чергата към себе си, та не успяха, иначе не знам...)
Users browsing this forum: No registered users and 30 guests