Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Много, много моля, не четете Конан на български
За справка: ТАЗИ ТЕМА
Е, вярно, там се говори за най-кошмарните случаи, но и от изданията на "Бард" не съм във възторг. Основният им проблем беше, че всяка книжка имаше различен преводач и качеството варираше от що-годе прилично до едва поносимо. За съжаление, дори и по-свестните преводачи не бяха успели да уловят добре поетиката в стила на Хауърд. Да не говорим, че всеки си имаше собствено мнение за това как трябва да звучат имената на български.
За справка: ТАЗИ ТЕМА
Е, вярно, там се говори за най-кошмарните случаи, но и от изданията на "Бард" не съм във възторг. Основният им проблем беше, че всяка книжка имаше различен преводач и качеството варираше от що-годе прилично до едва поносимо. За съжаление, дори и по-свестните преводачи не бяха успели да уловят добре поетиката в стила на Хауърд. Да не говорим, че всеки си имаше собствено мнение за това как трябва да звучат имената на български.
Заповядайте в Клуб за фантастика и фентъзи "Соларис" - гр. Пловдив
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Това е от книжка на някой друг автор, не на Хауърд. Тях не съм ги чел в оригинал и нямам представа от качеството на преводите. Но пък Конан-имитациите са си доста посредствени по принцип, така че трудно биха могли да се влошат много.
П.П. Сега се сетих, че в една от книжките се споменаваше за "миньони", като явно се имаха предвид "minions"
П.П. Сега се сетих, че в една от книжките се споменаваше за "миньони", като явно се имаха предвид "minions"
Last edited by Vankata on Thu May 12, 2011 12:19 pm, edited 1 time in total.
Заповядайте в Клуб за фантастика и фентъзи "Соларис" - гр. Пловдив
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ммм... не съм съвсем съгласен. Да, бяха приятни за четене, но по никакъв начин не можеха да се мерят с оригиналите на Хауърд. Нито като стил, нито като атмосфера, нито като разнообразие на историите.
Заповядайте в Клуб за фантастика и фентъзи "Соларис" - гр. Пловдив
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Ъъъ... книгата е по филма, а не обратното.
А причините да не се използват оригинални истории на Хауърд за филмиране са много: повечето истории са твърде кратки, много неща в тях влизат в разрез с днешната политическа коректност, не дават достатъчно възможности за зрелищни ефекти, освен това повечето американци са свикнали с образа на Конан от комиксите и не биха одобрили представянето му като социопат и бандит, да не говорим за изобилстващите садо-мазо елементи... Ако се замисля, сигурно ще се сетя за още нещо, но и тези са предостатъчни.
П.П. Май оспамихме темата, така че ако имаш желание да продължим тази дискусия, ще е по-добре някой модератор да отцепи последните постове.
А причините да не се използват оригинални истории на Хауърд за филмиране са много: повечето истории са твърде кратки, много неща в тях влизат в разрез с днешната политическа коректност, не дават достатъчно възможности за зрелищни ефекти, освен това повечето американци са свикнали с образа на Конан от комиксите и не биха одобрили представянето му като социопат и бандит, да не говорим за изобилстващите садо-мазо елементи... Ако се замисля, сигурно ще се сетя за още нещо, но и тези са предостатъчни.
П.П. Май оспамихме темата, така че ако имаш желание да продължим тази дискусия, ще е по-добре някой модератор да отцепи последните постове.
Заповядайте в Клуб за фантастика и фентъзи "Соларис" - гр. Пловдив
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Събираме се всеки петък от 18:00 пред книжарница "Литера" на Джумаята.
Прочетох "Ерик", спрямо другите неща на Пратчет - доста не ми хареса.
Бтв, стилът на предишния му художник Джош Кирби...отвратителен е (в Ерик, имам предвид). Нито една рисунка не ми хареса, на кориците седи що-годе добре, но само защото е малък формат. Толкова гротескно рисува, че чак ти става неприятно.
Всъщност има някои доста добри корици, сега ги прегледах, но "Ерик" е едно от най-грозните неща, до които съм се докосвал. Като сравнявам офромлението и рисунките на "Последния герой", просто....
Бтв, стилът на предишния му художник Джош Кирби...отвратителен е (в Ерик, имам предвид). Нито една рисунка не ми хареса, на кориците седи що-годе добре, но само защото е малък формат. Толкова гротескно рисува, че чак ти става неприятно.
Всъщност има някои доста добри корици, сега ги прегледах, но "Ерик" е едно от най-грозните неща, до които съм се докосвал. Като сравнявам офромлението и рисунките на "Последния герой", просто....
Last edited by Dante on Wed May 18, 2011 3:11 pm, edited 1 time in total.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Корици като тези рулират много:
http://www.artists.neherielart.com/uplo ... img_07.jpg
http://www.fortunecity.com/rivendell/rh ... kj0162.jpg
Аз също много се кефя на някои корици.
Ама само разгледай илюстрациите на "Ерик". Просто ми идва твърде много гротеската.
http://www.artists.neherielart.com/uplo ... img_07.jpg
http://www.fortunecity.com/rivendell/rh ... kj0162.jpg
Аз също много се кефя на някои корици.
Ама само разгледай илюстрациите на "Ерик". Просто ми идва твърде много гротеската.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
дочетох
Адските машини за желания на доктор Хофман.
Много ми е трудно да я коментирам. Точно това е книга, за която бих казал, че Е нещо особено.
Имам само две оплаквания като и двете са въпрос на личен вкус и в никакъв случай не са минуси за книгата предвид целта й и годината, в която е писана.
Първото оплакване е, че писателката е яростна феминистка ...
Това го приемам като духа на 60-те. Притежавайки стил на писане сравним с природна стихия, авторката е сътворила такива епични и дълбоки гаври с женственото, че да се зачуди човек, как изобщо жените са оцелели до днес.
... фройдистка - това е второто.
Сексуалните желания нека си управляват света, но
Това btw е пример за свободата, на която се радват писателите. Ако описаното в книгата бъде изобразено във филм или игра, страните в които въпросният продукт нямаше да бъде баннат се броят на пръстите на стругар алкохолик.
back 2 the book
Като изключим тези лично мои предпочитания книгата е нещо огромно.
Героите карат митологичните богове да изглеждат някак жалки. Засенчват Слънцето, Луната и всичко друго, което може или не може да бъде засенчено.
Стила е не като някакво си романче. Книгата е като философски труд. Отдавна не ми се беше случвало да срещна толкова много непознати думи. Не само, че книгата изисква втори прочит, но докато я четях много изречения го изискваха.
Буквално всяка страница гъмжи от страхотно формулирани форми на речта. Аналогиите са невероятно образни. Книгата е съкровищница за интелигентния читател.
Докато например от Джонатан Стрейндж е доста по трудно да се извадят устойчиви афоризмни цитати, които да ловят съзнанието и извън контекста, то Адските машини гъмжи и от такива. На всяка втора страница се среща описание или аналогия, която ти се иска веднага да споделиш с някого, а по-добре с всички.
И да продължим сравнението между двете. Докато Джонатан Стрейндж е някак перфектна. Създава илюзия за константност. Написана е точно така, както трябва и не може да промениш и една думичка без да развалиш хармонията.
В Адските машини е обратното. Всичко в книгата носи духа на хаоса. Това не е книга, а буря, разярен океан. Вечно в движение. И дори съм сигурен, че на втори прочит книгата няма да е същата. Думите са вече напечатани. Редът им е избран. Но посланието ще бъде друго.
Книгата със сигурноста няма да се хареса на всеки. Но и не е това целта й. Ако имаше списък от книги, които всеки трябва да е чел. Бих я сложил в него. Дори най-вероятно сред първите 300.
За финал малко цитати от първа глава(да не спойля много), че много къс ми се види поста. Съвсем случайно подбрани:
Адските машини за желания на доктор Хофман.
Много ми е трудно да я коментирам. Точно това е книга, за която бих казал, че Е нещо особено.
Имам само две оплаквания като и двете са въпрос на личен вкус и в никакъв случай не са минуси за книгата предвид целта й и годината, в която е писана.
Първото оплакване е, че писателката е яростна феминистка ...
Това го приемам като духа на 60-те. Притежавайки стил на писане сравним с природна стихия, авторката е сътворила такива епични и дълбоки гаври с женственото, че да се зачуди човек, как изобщо жените са оцелели до днес.
... фройдистка - това е второто.
Сексуалните желания нека си управляват света, но
- Spoiler: show
Това btw е пример за свободата, на която се радват писателите. Ако описаното в книгата бъде изобразено във филм или игра, страните в които въпросният продукт нямаше да бъде баннат се броят на пръстите на стругар алкохолик.
back 2 the book
Като изключим тези лично мои предпочитания книгата е нещо огромно.
Героите карат митологичните богове да изглеждат някак жалки. Засенчват Слънцето, Луната и всичко друго, което може или не може да бъде засенчено.
Стила е не като някакво си романче. Книгата е като философски труд. Отдавна не ми се беше случвало да срещна толкова много непознати думи. Не само, че книгата изисква втори прочит, но докато я четях много изречения го изискваха.
Буквално всяка страница гъмжи от страхотно формулирани форми на речта. Аналогиите са невероятно образни. Книгата е съкровищница за интелигентния читател.
Докато например от Джонатан Стрейндж е доста по трудно да се извадят устойчиви афоризмни цитати, които да ловят съзнанието и извън контекста, то Адските машини гъмжи и от такива. На всяка втора страница се среща описание или аналогия, която ти се иска веднага да споделиш с някого, а по-добре с всички.
И да продължим сравнението между двете. Докато Джонатан Стрейндж е някак перфектна. Създава илюзия за константност. Написана е точно така, както трябва и не може да промениш и една думичка без да развалиш хармонията.
В Адските машини е обратното. Всичко в книгата носи духа на хаоса. Това не е книга, а буря, разярен океан. Вечно в движение. И дори съм сигурен, че на втори прочит книгата няма да е същата. Думите са вече напечатани. Редът им е избран. Но посланието ще бъде друго.
Книгата със сигурноста няма да се хареса на всеки. Но и не е това целта й. Ако имаше списък от книги, които всеки трябва да е чел. Бих я сложил в него. Дори най-вероятно сред първите 300.
За финал малко цитати от първа глава(да не спойля много), че много къс ми се види поста. Съвсем случайно подбрани:
- Spoiler: show
There are no rules! I'm gonna get you!
А знаеш ли колко струва?Claymore47_Fen wrote:Чудех й се дали съм достатъчно умен за да я схвана, но след такива отзиви ще си я взема при всички случаи. Феминизма ще го изтърпя, пък фройдизма ме кефи соу... ще й дам шанс.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests