Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Подхванах на Майкъл Скот първата от Тайните на безсмъртния Никола Фламел - Алхимикът. Доста симпатично издание и приятно четиво за сега.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
И аз си помислих, че има нещо такова.beliefcontrol wrote:Ами феномена е следния - втората книга в оригинал е също около 700 страници, но инфото по онлайн сайтовете е грешно.
Специално гледах, във "Full bibliographic data" и двете книги да са в един и същи форматАмериканското и британското издания са тотално различни като формат, така че е нормално.
Иначе мерси за превода на "dragonfly" и "falling", нужен ни беше Wink
Що се отнася до блестящия ми превод, просто демонстрирах ллингвистични умения, за да покажа колко странно ми се струва заглавието на втората книга
. Казвайте, ако има нужда пак ще помагам 
.-
beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Американското и английското издание са съвсем различни като формати.Member wrote:Специално гледах, във "Full bibliographic data" и двете книги да са в един и същи формат :wink
В Щатите е излизал само tarde paperback - големият формат с меки корици, горе долу размера на повечето фентъзи издания на Бард. Страниците са около 470.
Английската версия е само в малкия (джобен) формат, съответно страниците са към 680. Ако си гледал информацията за нея в BD, там е грешна.
Обемът се влияе от още много неща - шрифт, страниране, междуредия... Отделно превода от един език на друг също е от значение.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Дал съм за пример английските издания на книгите и ,да, там наистина са сбъркали броя на страниците на втората, като гледам и на третата книга от поредицата, но не са сбъркали самия размер на книгите.beliefcontrol wrote:Американското и английското издание са съвсем различни като формати.Member wrote:Специално гледах, във "Full bibliographic data" и двете книги да са в един и същи формат :wink
В Щатите е излизал само tarde paperback - големият формат с меки корици, горе долу размера на повечето фентъзи издания на Бард. Страниците са около 470.
Английската версия е само в малкия (джобен) формат, съответно страниците са към 680. Ако си гледал информацията за нея в BD, там е грешна.
Обемът се влияе от още много неща - шрифт, страниране, междуредия... Отделно превода от един език на друг също е от значение.
Прав/а си за всички неща, които определят обема на книгата, но наистина ми се стори странно, книга, която в оригинал, уж, е 320 страници, преведена да близо 650. Просто съм се подвел от грешката в буукдепозитъри, но важното е, че вече мистерията е разгадана
.
Започнах "Neuromancer" на William Gibson. Засега не е зле.
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''
few years ago Stephen King - an award nominee this afternoon - spoke at the National Book Awards where he was being acknowledged for his life's work, and he lambasted a glittering crowd for not adequately honoring popular fiction. He said, "I have no patience with or use for those who make a point of pride in saying they've never read anything by John Grisham, Tom Clancy, Mary Higgins Clark..."
That same day, Shirley Hazzard, who had just won the National Book Award, disagreed, saying she had too little time left to live and read, that she would focus on Shakespeare and Conrad. She said, "I want to say in response to Stephen King, I don't think giving us a reading list of those who are most read at this moment is much of a satisfaction."
Both writers are people I respect and I will cravenly say here that I think both are right. Because, and this is the point, these are decisions that we all make for ourselves. We all assess what we value, how we want to spend our leisure time, or even if we want to call reading 'leisure time' - as opposed to necessary oxygen - and there is no formula, no rule.
This brings me back to Jim Rigney, Robert Jordan. On the Locus website I noted, in preparing these remarks, that he was never in his life nominated for a World Fantasy Award, for a Nebula, for a Hugo. Those encompass judge awards, peer awards and fan balloting.
I will not stand here and argue - nor am I in a position to assess - whether this is appropriate or not. What I can say, what I'd like you to consider, is that a mature, increasingly important genre has a need - a defining need - for literary work and for the entertaining bestsellers.
And - further - that the popular successes are central to any genre's emergence at the centre of a culture. From 1990 forward, Robert Jordan produced bestsellers. Jokes were made about forests destroyed for the print runs. He brought innumerable readers to fantasy; for better or worse he consolidated the template of the multi-multi-volume series. He became the New York Times bestseller list face of fantasy. Whatever one thinks of that, every person in this room can rattle off, as easily as I can, the writers who followed and even those who preceded Jordan, who gained a significant boost from the success of his work - and from his personal generosity in offering support to their books. George Martin has said as much in print. I can affirm that response myself: his generosity as a reader towards work very different from his own. And is there anyone here who'd want to deny that J.K. Rowling built upon his entrenching of the ongoing saga in shaping - and selling - her own?
We need to be large enough as a genre to acknowledge this without condescension. To note that editors and writers and publishers in this field flourish today because of Jordan's impact, that readers of fantasy find their favored genre centered in the culture now, and that the very recent, untimely passing of a profoundly important figure is worth remembering at the outset of a celebration.
At Jewish weddings a glass is always shattered to affirm that one remembers loss amid joy. Whether you raise a glass in your mind's eye, or break one in remembrance, I invite you to take a moment to remember Robert Jordan.
G.G.Kay
http://www.brightweavings.com/ggkswords/wfc2007.htm
That same day, Shirley Hazzard, who had just won the National Book Award, disagreed, saying she had too little time left to live and read, that she would focus on Shakespeare and Conrad. She said, "I want to say in response to Stephen King, I don't think giving us a reading list of those who are most read at this moment is much of a satisfaction."
Both writers are people I respect and I will cravenly say here that I think both are right. Because, and this is the point, these are decisions that we all make for ourselves. We all assess what we value, how we want to spend our leisure time, or even if we want to call reading 'leisure time' - as opposed to necessary oxygen - and there is no formula, no rule.
This brings me back to Jim Rigney, Robert Jordan. On the Locus website I noted, in preparing these remarks, that he was never in his life nominated for a World Fantasy Award, for a Nebula, for a Hugo. Those encompass judge awards, peer awards and fan balloting.
I will not stand here and argue - nor am I in a position to assess - whether this is appropriate or not. What I can say, what I'd like you to consider, is that a mature, increasingly important genre has a need - a defining need - for literary work and for the entertaining bestsellers.
And - further - that the popular successes are central to any genre's emergence at the centre of a culture. From 1990 forward, Robert Jordan produced bestsellers. Jokes were made about forests destroyed for the print runs. He brought innumerable readers to fantasy; for better or worse he consolidated the template of the multi-multi-volume series. He became the New York Times bestseller list face of fantasy. Whatever one thinks of that, every person in this room can rattle off, as easily as I can, the writers who followed and even those who preceded Jordan, who gained a significant boost from the success of his work - and from his personal generosity in offering support to their books. George Martin has said as much in print. I can affirm that response myself: his generosity as a reader towards work very different from his own. And is there anyone here who'd want to deny that J.K. Rowling built upon his entrenching of the ongoing saga in shaping - and selling - her own?
We need to be large enough as a genre to acknowledge this without condescension. To note that editors and writers and publishers in this field flourish today because of Jordan's impact, that readers of fantasy find their favored genre centered in the culture now, and that the very recent, untimely passing of a profoundly important figure is worth remembering at the outset of a celebration.
At Jewish weddings a glass is always shattered to affirm that one remembers loss amid joy. Whether you raise a glass in your mind's eye, or break one in remembrance, I invite you to take a moment to remember Robert Jordan.
G.G.Kay
http://www.brightweavings.com/ggkswords/wfc2007.htm
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Да не би следващите да не стават?Roland wrote:Да, тя като цяло си е ок
''За мен това малко момченце, застанало пред бронзовия кораб на пустинята , постепенно започва да се превръща в символ на човека, изправен пред монголоидните очи на вечността. Зад тях, безнадевдна и безкрайна, се сивееше вълнообразната пустиня. Възможно е и ние с вас да сме там някъде!...Не настоявам!''
стават и теUntitled wrote:Да не би следващите да не стават?Roland wrote:Да, тя като цяло си е ок
въпркеи че не са на нивото на първата чак пак са си доста добреПрочетох половината от The Orphan's Tales: In the Night Garden, мега е! Ето така трябва да се разказват приказки
В началото ми беше малко странно да я чета - начинът по който е написана с всичките истории в историите е доста сложен и се накъсва действието като резултат. Човек има опасност да се "загуби" и да не се ориентира се случва в този момент. Обаче как историите са разказани и една по една се допълват взаимно компенсира повече от достатъчно Така че ако я четете - на по-големи порции е по-добре - не я оставяйте и зарязвайте често. Като я дочета ще пиша още естествено (книгата е разделена на две половини)
Last edited by thunder on Mon Jan 17, 2011 11:55 am, edited 1 time in total.
Scalpel. Sponge. Magic Wand!
Завърших Острият кинжал. Тая поредица прогресивно се засилва.
Маже...
Маже...
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
-
Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Умряли сте от кеф?!? Аз така да се депресирах (сигур защото съм отявлена романтичка 
)... Иначе много хубава поредица, трябва някой ден да се закупи, щото за момента я има само сестрата 
Иначе се точа на последния Мъглороден да си го взема другата седмица и междувременно чета разни чиклити ирландски... реално не е много чиклит това, което чета май всъщност, ама... http://www.amazon.co.uk/Place-Called-He ... 0007198906
)... Иначе много хубава поредица, трябва някой ден да се закупи, щото за момента я има само сестрата Иначе се точа на последния Мъглороден да си го взема другата седмица и междувременно чета разни чиклити ирландски... реално не е много чиклит това, което чета май всъщност, ама... http://www.amazon.co.uk/Place-Called-He ... 0007198906
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 0 guests