Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Снощи завърших "Момичето, което можеше да лети" на Виктория Форестър. Приятно съм изненадана.
Впечатленията ми странно съвпадат с коментара на Стефани Майър от задната корица Наистина книгата е за подрастващи, но според мен е приятно четиво и за възрастни (или аз съм си някъв недорасляк).
Има изобилие на холивудски и да не кажа Дисниевски моменти. Като цяло започва доста силно и за съжаление както повечето книги, на които попадам напоследък, някъде около средата горивото започва да свършва. За съжаление това важи не само за авторката, ами и за българския редактор/коректор - грешките от средата натам са повечко. Хубавото е, че нямаше някакви тотални изцепки.
След всичкото това, предполагам е странно че ми е харесала, но книгите, които успяват да ме просълзят са малко, така че - ако нямате алергия към някои от гореспоменатите недостатъци ви я препоръчвам.
Започнах "Стъклени къщи" на Рейчъл Кейн. Все още съм пред дилема дали да купувам книги на Ибис, заради разочарованията ми с преводите им , но...
Та книгата засега е много приятна. Започва обещаващо леко и интересно за четене. Вампирският елемент, поне докъдето съм прочела, се различава от напоследък издаваните "вампирски книги" и е по-скоро "old school" (докъде я докарах - да се радвам на "оригиналността" на класическите постановки). За момента не се дразня на превода, печатните грешки са малко... Надявам се книгата да се задържи на това ниво.
Впечатленията ми странно съвпадат с коментара на Стефани Майър от задната корица Наистина книгата е за подрастващи, но според мен е приятно четиво и за възрастни (или аз съм си някъв недорасляк).
Има изобилие на холивудски и да не кажа Дисниевски моменти. Като цяло започва доста силно и за съжаление както повечето книги, на които попадам напоследък, някъде около средата горивото започва да свършва. За съжаление това важи не само за авторката, ами и за българския редактор/коректор - грешките от средата натам са повечко. Хубавото е, че нямаше някакви тотални изцепки.
След всичкото това, предполагам е странно че ми е харесала, но книгите, които успяват да ме просълзят са малко, така че - ако нямате алергия към някои от гореспоменатите недостатъци ви я препоръчвам.
Започнах "Стъклени къщи" на Рейчъл Кейн. Все още съм пред дилема дали да купувам книги на Ибис, заради разочарованията ми с преводите им , но...
Та книгата засега е много приятна. Започва обещаващо леко и интересно за четене. Вампирският елемент, поне докъдето съм прочела, се различава от напоследък издаваните "вампирски книги" и е по-скоро "old school" (докъде я докарах - да се радвам на "оригиналността" на класическите постановки). За момента не се дразня на превода, печатните грешки са малко... Надявам се книгата да се задържи на това ниво.
Колкото и да е бедно резюмето ми откъм вампирски книги, няма как да не се съглася с теб. Доста е добра за жанра си, пък и Рейчъл Кейн пише увлекателно.Ashlie wrote:Започнах "Стъклени къщи" на Рейчъл Кейн. Все още съм пред дилема дали да купувам книги на Ибис, заради разочарованията ми с преводите им , но...
Та книгата засега е много приятна. Започва обещаващо леко и интересно за четене...
По темата: Трета книга от "Темерер" на Наоми Новик.
Aз напоследък съм в много разпиляна и чета всякакви книги едновременно:
Последно изетох Ruby Slippers, Golden Tears - антология от приказки за възрастни под редакцията на Елън Датлоу и Тери Уиндлинг. Някой от разказите вътре бяха много добри, други откровено крийпи и също така силни, трети са средна работа.
В момента чета "Туп" - всъщност преводът е доста по-добър отколкото очаквах. Приятно ми е да си припомня книжката. Не е най-любимата ми, но пък Стражата и Ваймс винаги се котират.
Освен това преполовявам "Златното руно" от Робърт Грейвз. Много се кефя, а на моменти се смея с глас. Романът е базиран на легендата за Язон, но всички фантастични моменти са обяснени с реализъм. Не мисля, че авторът е търсил хумор, но просто е неизбежно, когато знаеш легендата и ти дават сташно прозаични обяснения за събитията. Пък и героите на моменти са толкова... наивни и кокошкарско хитри едновременно, че не мога да не се изхилия.
Последно изетох Ruby Slippers, Golden Tears - антология от приказки за възрастни под редакцията на Елън Датлоу и Тери Уиндлинг. Някой от разказите вътре бяха много добри, други откровено крийпи и също така силни, трети са средна работа.
В момента чета "Туп" - всъщност преводът е доста по-добър отколкото очаквах. Приятно ми е да си припомня книжката. Не е най-любимата ми, но пък Стражата и Ваймс винаги се котират.
Освен това преполовявам "Златното руно" от Робърт Грейвз. Много се кефя, а на моменти се смея с глас. Романът е базиран на легендата за Язон, но всички фантастични моменти са обяснени с реализъм. Не мисля, че авторът е търсил хумор, но просто е неизбежно, когато знаеш легендата и ти дават сташно прозаични обяснения за събитията. Пък и героите на моменти са толкова... наивни и кокошкарско хитри едновременно, че не мога да не се изхилия.
Last edited by shannara on Fri Aug 27, 2010 10:29 am, edited 1 time in total.
"Закуска в Тифани" на Капоти - незнам какво толкова и е великото, просто приятна новела посветена на готина жена и нищо повече
"Спасителят в ръжта" - води се емблематичен роман за младежкото бунтарство и неподчинение и има защо. Главният герой е някакъв тотален хейтър на всичко възможно около него .. способен да вижда само отрицателните черти на хората
И в момента чета автобиографията на Антъни Кийдис от Ред Хот Чили Пепърс - "Scar Tissue". Невероятна книга, но съм голям фен на групата, така че може и да съм пристрастен
"Спасителят в ръжта" - води се емблематичен роман за младежкото бунтарство и неподчинение и има защо. Главният герой е някакъв тотален хейтър на всичко възможно около него .. способен да вижда само отрицателните черти на хората
И в момента чета автобиографията на Антъни Кийдис от Ред Хот Чили Пепърс - "Scar Tissue". Невероятна книга, но съм голям фен на групата, така че може и да съм пристрастен
Мен ме изкефи и аз без да знам защо.Може би защото описва някои състояния в които аз съм бил.Имам предвид без причина да ми стане тъжно или да се ядосам на всичко живо.zktc wrote:
"Спасителят в ръжта" - води се емблематичен роман за младежкото бунтарство и неподчинение и има защо. Главният герой е някакъв тотален хейтър на всичко възможно около него .. способен да вижда само отрицателните черти на хората
В момента препрочитам систематично всичките си фентъзи поредици, минах за 10-и път през Джордан, сега съм на Фийст. По принцип книгата, която най - много ми повлия тази година беше Махалото на Фуко на Умберто Еко. От много време никоя книга не беше успяла да ме достигне емоционално по този начин и да ме депресира успешно, дори Записките от Подземието на Достоевски навремето не ме бяха нацелили така добре. Авторът е много сериозен писател, независимо от буйстващия си религиозен атеизъм. Всички книги на Еко за мен тежат повече от цялата Американска класика и Енциклопедия Британика взети зедно
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Преполових "Отново и отново". Петият роман на Саймък, който чета.
Колко е велик този човек от 1 до 10, а?
Колко е велик този човек от 1 до 10, а?
- Spoiler: show
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Кой негови съвременници ти харесват повече?
Аз съм му чел най-доброто "Градът", "Резерватът на таласъмите", "Гробищен свят", "Всичко живо е трева" и сега "Отново и отново". Доста разпитвам преди да започна някоя книга, но предполагам, че не всичките му 20 и няколко романа издавани на български са на същото ниво.
Аз съм му чел най-доброто "Градът", "Резерватът на таласъмите", "Гробищен свят", "Всичко живо е трева" и сега "Отново и отново". Доста разпитвам преди да започна някоя книга, но предполагам, че не всичките му 20 и няколко романа издавани на български са на същото ниво.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Всичкият, дори съм му загубил бройката. Може и повече от 10 пъти да е. Аз съм си доста едър и обичам дебели книжкиGhibli wrote:Ама всичкия Джордан ли си го изчел 10 пъти?... Надявам се, че неraylight wrote:минах за 10-и път през Джордан
Махалото на Фуко е много свястна, да.
Махалото на Фуко на мен ми беше емоционално много тежка книга. Не бива да се смесва с алкохол и наркотици
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest