Споделете пак

[Ghibli]

Кое?

[thunder]

Кое?

връх Каменица все пак

[Cruelty]

Добрах се вкъщи след 2 седмици смилане от нечовешки кеф. Искам пак!!!

[RRSunknown]

Официално съобщение към дистрибуторите (включително и нас) от една фирма занимаваща се с цифрова сателитна телевизия на територията на страната

Заглавие на документа:
Автоматично подаване на заявки и аварий.

От днес системата ни подържа модул за автоматично подаване на заявки за включване на нови абонати и аварий от всички служители включително и дистрибуторите. В системата се пише единствено и само на кирилица! Начина на работа е следния:

За аварий:

Подаването на авария става от абонатното меню. Натискате бутона търсене на клиенти, пишете номера на картата, след като се уверите че абоната има платена такса и приемника му е включен, натискате бутона "Аварии".

По нататък няма смисъл да продължавам но човека си кара с Аварий до края. Интересното е че въпреки че пред него стои бутона с правилното наименование той явно си упорства.

[Mushu]

Най-вероятно си мисли, че той го пише правилно, тоя бутон е надписан от някой неграмотник

[Morwen]

Коя фирма това?
Бтв, това Тея го откри и преди теб, проблемът е и че са много малки:)

[Marfa]

Една колежка ме помоли да й помогна с презентацията, дето трябва да я прави за един изпит. За тази цел се наложи да сканирам част от някои редки и ценни книги - старопечатни, ръкописни, някъв средновековен Коран и всякакви други такива интересни неща. И точно сядам да сканирам, нали, когато влиза една възрастна жена. Иска от мен да й наберя някакъв адрес в интернета, щото сама не можела. Когато някой се обърне към мен с подобно искане, обикновено заставам нащрек, понеже в 99% от случаите ми се носи някакъв мейл вместо уеб-адрес. Естествено, този случай се оказа именно такъв. едисикво@абв.бг

Въздъхнах тежко и започнах да декламирам урока си:
- Това е електронна поща, госпожа. Тя е личната пощенската кутия на човек или на организация. За да вляза в нея, ми трябва парола. Предствете си, че влизате в един вход с наредени заключени пощенски кутии. За да отворите нечия кутия, ще ви трябва ключ. Паролата е именно този ключ. Аз не го знам, така че не мога да вляза в това, което се нарича имейл адрес.
- Ама те са написали, че тук ще публикуват списък с резултатите!
- Вероятно не сте разбрали, госпожо. Може би са имали предвид, че ще ви пратят резултатите по пощата или нещо такова. Но ако ги качат в имейла си и искате да видите какво пише там, ще ви трябва парола.
- Добре... Добре! ДОБРЕ! Ще отида да видя и ще ви покажа!

Изфуча от стаята, а аз се заех със сканирането. Или поне го започнах. Защото тя връхлита пак, но тоя път въоръжена с някакъв вестник.

- Ето на! Казах ви! Ето какво пише тук!!!
Зачитам и съответно прочитам, че организаторите на конкурса за фантастичен разказ "Златен Кан 2010" приканват всички желаещи да участват да пратят разказите си на въпросния имейл. Това пише. Ни повече, ни по-малко - това. Въздъхнах тежко.
- Госпожо, хората са си написали адреса на пощата, на който да можете да си пратите разказа. Не пише нищо, че ще слагат резултати точно в пощата си, нито пък някъде са указали, че дават право на трети лица да им отварят пощата.
- Добре де! Тя дъщеря ми пък влиза там!
- Къде, в пощата им?
- Не! Пише там "Златен Кан" и то излиза!
Аха. Имаме поне някаква отправна точка. Пиша в гугъла Златен Кан и намирам въпросния сайт. Там обаче към момента са публикувани единствено имената на миналогодишните печеливши. Явно за тази година още не са си обявили резултатите. Тями висва над рамото и почва да чете петте изрчения. Чете. Чете. Чете. Чете. Чете. Чете. Чете. Чете... Чете, чете и чете. Буквите ли броя, какво прави, не разбрах. Окашлях се. При което се започна отново:
- Ами вие все пак напишете тоз адрес (имейла, бел. ав.) да видим какво ще стане!
- Госпожо, това е адрес на пощенска кутия. На електронна поща. И да го напиша тук горе в адресната лента, нищо няма да стане. Това е все едно вместо да си влезете в апартамента, да се опитвате да се напъхате в пощата си. Не става.
- Вие пък все пак го напишете!
АААА!!!
Написах го. Познайте, нищо не се отвори. Изненадани ли сте? Тя се разпуфтя.
- Ама дъщеря ми влиза!
- Госпожо, тя едва ли влиза в пощата. Вероятно влиза в сайта да проверява.
- Ми влезте в сайта де!
В това време се намеси колежката ми:
- Ами нали досега сайтът седя отворен и вие го четохте?
- Нищо де, пак го отворете!
Да де, вероятно за изминалите две минути са публикували резултатите от конкурса в сайта си. Отворих го.
- А, да...
И пак го зачете.
- Госпожо, извинете, ако няма друго...
- Добре де, как дъщеря ми влиза тогава в тоз адрес: shаdowdance.info?
Опа.
- Това вече е уеб-адрес.
- Щото и те имаха конкурс за разказ, пък си обявиха резултатите!
- Да, те очевидно са други, не са същите като от Златен Кан. Сега, ако няма друго...
- Не, не, все пак се опитайте да напишете пак тоз адрес горе. (имейла, да уточня).
- Госпожо, вече ви обясних. Имейл-адресът представлява пощенска кутия. Той не се пише в адресната лента. В нашия случай трябва да влезете в сайта abv.bg, да напишете адреса, да въведете паролата и чак тогава можете да влезете в пощенкста им кутия. А можете от вашата поща да пратите писмо до тяхната поща.
- Ами що не го напишете това нещо без абв-то накрая?
- Защото, за да се отвори някакъв уеб-адрес, той трябва да има резширение, което може да е ком, бг, инфо, еу или каквото там още ви е угодно. Уеб-адрес, който да се състои само от една дума без разширение, няма!
- Ми вий все пак го напишете пък!
Написах го. Пак изненада - нищо не излезе.
- Хм, вероятно нещо не правите какво трябва.
Нататък леко ми се губи, но когато вече беше на вратата я замерих с химикалката. За неин и за мой късмет точно в тоя момент тя затвори, та химикалката издрънча в затворената врата. Иначе сигурно щях да давам обяснения как ръката ми случайно се изметнала и съм изтървала химикала, който по прищявка на съдбата е прелетял къде 2-3 метра.

А.Р.Г.Х.

[thunder]

...

Марфе знам, че не ти е смешно сега сигурно, но случката е просто култова След време ще и се смееш де, споко. Пусни си го в блога, като най-добре направи там секция "The client is (not) always right"

[Ghibli]

Марфе, ти защо им уйдисваш на тия така наречени клиенти? Да не би да сте длъжни да съдействате на лица с умствени увреждания по някакъв европейски проект? Иначе не си го обяснявам.

[Marfa]

Шефовете настояват. Ама то щото седят през девет държави та в десета от тях, затуй.

[thunder]

Вече виждам е и в блога

[ifadriana]

Марфе, ревах и цвилих 20 минути от смях!

[JaimeLannister]

Вярно е разбиващо
Ама виж хората знаят shadowdance

[Marfa]

То днеска имахме друг инцидент, ама тоз път без мое участие.

Значи, един, дето е редовен читател от поне една година като минимум, ма младо момче, 80-ти набор, явно днес не си беше пил хапчетата.

В нашта библиотека читателите нямат картони като едно време, ами всичките им данни са вкарани в компютъра. Имат си читателска карта, дето се минава на скенер като в супермаркет и после се въвежда кога са влезли, кога са излезли, какви книги и за колко време са си взели. Като си върнат книгите, това съответно пак се маркира и ако някой реши да търси при нас кой читател какво е чел, няма да може. По-голяма защита на неприкосновеността - здраве му речи.

Та днес тоз оръфляк решава, че не иска да бъде маркиран в компютъра. Иска, цитирам, картон за механично въвеждане на данни. Бре, в чудо се видяха хората с него. Махна се чак след като заплашиха да викат полиция, но то стана след 40 минути (без преувеличение, толкова беше) разправия. Нe щял в компютъра да му въвеждат данните, щото това противоречало на закона за защита на личните данни и въобще много страшна била работата. Иска да го записват на хартишка. Въобще голям фън беше.

[JaimeLannister]

Абе, Марф, каква е тая библиотека? Много модерно звучи...
Да няма частни библиотеки вече?