Тишината помежду ни пронизваше сърцето ми като отровна стрела. Небето беше замъглено болката, която изпитвах вътре в себе си. Не, сигурно е бил само моят поглед... Странно е, че когато една искра угасне предизвиква не само тъмнина, но и тишина... просто липса на каквото и да е.стрела, тишина, искра, болка, небе
Игра на думи
Moderators: Trip, Random, Marfa
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Той се качи в колата и включи на скорост. Направи обратен завой и подкара към пустинята. След няколко минути тъжната маска на лицето му бавно се смъкна и се разтопи в лъчезарна усмивка. Отвори прозорците и увеличи радиото до край. Леко тактуваше с ръце по кормилото и караше по скалистото плато с пълна скорост без да се страхува, че може да срещне някого. Запя заедно с музиката. А после кръстоса дланите си зад главата и със същата широка усмивка изгледа полета си в пропастта.усмивка, радио, скорост, ключ, пустиня
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
На лицето му грееше налудничава усмивка. Пясъкът в обувките му скърцаше, а по дланта му, здраво стиснала скоростния лост се стичаше горчива пот. Беше вперил поглед в целта и не смееше да се озърне, за да не изпусне момента. Пръхтенето на гадините се чуваше дори през надутото радио. Бяха готови на старта. Но нямаше да я бъде тяхната. Щеше да им покаже на копеленцата къде зимуват раците. Щеше да им покаже кой е най-добрият. Стисна ядно зъби и тогава чу пукота. Завъртя бясно ключа и колата излетя напред в пустинята. Няколкото камили протегнаха апатично вратове и я погледаха, докато се стопи на хоризонта, а арабинът поклати глава, чукайки с пръст по слепоочието си.
This is it. Ground zero.
Вратата се отвори с жален хленч и той влезе в опустялата стая. Уморена усмивка се мерна за миг на лицето му когато усети парфюма й - едва доловима сянка, останала затворена тук, за да му напомня, че някога това място е изглеждало слънчево и уютно. Хвърли ядно ключа срещу пустинната картина на евтиния тапет насреща му и острите метани зъбци раздраха една безобидна на вид камила, следваща посестримата си през дюните. Отпусна се тежко в изтърбушеното кресло пред прозореца, вдигна крака на перваза и изгледа злобно раздрънканото радио, оставено самотно на балкона отсреща да разпръсква овехтели летни хитове в самотната тишина на застиналия следобед. Някакъв мотор мина на скорост долу и бесният му шум сякаш преряза възела, стегнал гърдите му, и болката от загубата безмилостно предяви своите претенции към него.усмивка, радио, скорост, ключ, пустиня
Юда, егоист, луда и wow-холик 
Пустинята няма усмивка, няма ключ към сърцето й, всичко прави със своя скорост и цел, и е по добре да не заставаш на пътя... Ебати радиото.Tais wrote: усмивка, радио, скорост, ключ, пустиня
Няма ключ към сърцето на пустинията. Обещава тя своята песен на пътника, като тиха усмивка или изключено радио. Безмълвно или с бури, с пълзене или скоростно, тя ще дойде сама.
Last edited by Xellos on Wed Feb 02, 2005 10:32 am, edited 1 time in total.
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
Завъртя ключа и потегли с бясна скорост, оставяйки пустинята зад гърба си. Наведе се през волана и включи радиото - кънтри. Разбира се, още бе рано да влезе в извънредните новини. Спомни си изненадата на кмета, когато усети ножа в слабините си. Зловеща усмивка плъзна по лицето му и той наду музиката.
Tais - 80 lvl, human mage
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
Guild: Contaminated
Realm: Zenedar
сансезманхам - туй де нови от тва дет е пред мене ;р
идеал, форум, клише, мисъл, баница.
Зяпам форума, а клиширани идеали се леят без никва организационна мисъл. Бе не е луд тоя дет яде баницата...
идеал, форум, клише, мисъл, баница.
Зяпам форума, а клиширани идеали се леят без никва организационна мисъл. Бе не е луд тоя дет яде баницата...
Last edited by Xellos on Wed Feb 02, 2005 12:48 pm, edited 1 time in total.
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Пешо ядеше баница и си четеше из форума на Shadowdance. "Eй к'ви клишета пишат па тия"- възкликна и отхапа поредното парче баница. Малко сирене падна по клавиатурата и замаза мислите от новия му post...
Edit: Забравих идеалите...
Edit: Забравих идеалите...
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
Той седеше и слушаше как ораторът бълваше клише след клише от трибуната на форума, претендирайки, че открива големите идеали. Усети как скуката и възмущението се надигат в него, докато накрая не приеха материалния израз на летяща към лицето на оратора мазна баница. Тя го перна през носа и сиренето се разхвърча из първите редове. "Жалко, че нямаха крем пити" тъжно си помисли мъжът.идеал, форум, клише, мисъл, баница.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
идеал, форум, клише, мисъл, баница
Гладът заби острите си зъби в мислите ми и започна зловещо да шепне своето име в съзнанието ми. "Глад, глад, глад...". Стиснах решително устни, казах си едно небрежно и неадресирано "няма пък" и се върнах към поредния доклад, изпълнен с клиширани високопарни слова, от които всеки идеал повяхва и губи цвят и плътност. "Как ги пишат тези работи хората, как да им ги превеждам", дивя се аз, докато раздразнено трия последното си творение, а проклетият глас продължава да шепне като ехо: "глад... глад... гладееееееен.....". Изкушението започна да припява на Глада, но споменът за кантара се стовари на сцената и аз стреснато пренасочих своето внимание към играта във форума. Където дебнеше Тя - Баницата. Тъкмо си представях златистия й топъл аромат и вкус, когато умът ми услужливо пресметна калориите и аз внезапно загубих апетит.
Гладът заби острите си зъби в мислите ми и започна зловещо да шепне своето име в съзнанието ми. "Глад, глад, глад...". Стиснах решително устни, казах си едно небрежно и неадресирано "няма пък" и се върнах към поредния доклад, изпълнен с клиширани високопарни слова, от които всеки идеал повяхва и губи цвят и плътност. "Как ги пишат тези работи хората, как да им ги превеждам", дивя се аз, докато раздразнено трия последното си творение, а проклетият глас продължава да шепне като ехо: "глад... глад... гладееееееен.....". Изкушението започна да припява на Глада, но споменът за кантара се стовари на сцената и аз стреснато пренасочих своето внимание към играта във форума. Където дебнеше Тя - Баницата. Тъкмо си представях златистия й топъл аромат и вкус, когато умът ми услужливо пресметна калориите и аз внезапно загубих апетит.
Юда, егоист, луда и wow-холик
уф покапах се и аз след горното 
Нови - и гадни
злато, път, среда, планина, сняг
- Злато злато злато...
- Злато злато злато...
- Не бе тва е припева - каза ниския силует.
- Хуу де колко път минахме и де ли сме сега? - прегърбения висок силует.
- По средата на планината, малко под линията на вечния сняг и пред една пропААААААааааасс...
Нови - и гадни
злато, път, среда, планина, сняг
- Злато злато злато...
- Злато злато злато...
- Не бе тва е припева - каза ниския силует.
- Хуу де колко път минахме и де ли сме сега? - прегърбения висок силует.
- По средата на планината, малко под линията на вечния сняг и пред една пропААААААааааасс...
Last edited by Xellos on Thu Feb 03, 2005 11:25 pm, edited 1 time in total.
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest