Споделете пак

[Morwen]

Между другото, не виждам какво се оплаквате. В началото на седмицата имаше 10 см нов сняг на Витоша.

[thunder]

Между другото, не виждам какво се оплаквате. В началото на седмицата имаше 10 см нов сняг на Витоша.

Не се оплакваме, а снега още е там

[armageddon]

Напълно подрепям идеята за снега Би било просто чудесно!

[Amikae]

Не знам какво е доказано, между другото, но при мен нещата са обратни. Слънцето ме депресира тежко, а облаците ме карат да релаксирам и да се чувствам добре. Особено депресиращи са ми изгревите и залезите. Затова там Амелиа, като пускаше едни зимни снимки от Канада и взеха да ми текат лигите. Облаци, бури, виелици и тъмнина. Точното място, на което бих живял с преголям кеф. Форкс също би бил перфектен за мен!

[Xellos]

Марш в Сибир ;р Земи и Коцето

Искам си едни постоянни 25 градуса при средна влажност и рехава облачност колкото да не пече съвсем постоянно и леко да преръсва преди изгрева примерно. Амаааа... нема.

[armageddon]

Мен онези снимки на Амелия ме втресоха леко Чак с 3 педи сняг не ми се ще, но мрачно, облачно с чести превалявания и слънце отвреме на време, т.е като последните седмица две софийски метеорологични условия, ми идва много добре.

[Amikae]

Просто не е реално колко гъст и всепоглъщащ страх изпитах преди малко.

[tigermaster]

Какво те уплаши?

[Morwen]

Марш в Сибир ;р Земи и Коцето

Искам си едни постоянни 25 градуса при средна влажност и рехава облачност колкото да не пече съвсем постоянно и леко да преръсва преди изгрева примерно. Амаааа... нема.

Именно.

Амикае, защо?

[Amikae]

Ще ми се смеете. Това ми се е случвало и преди, но не с такава сила. Дремех си на леглото полузаспал. Преди ми се е случвало с периферното зрение, при затворени очи, да видя как някаква сянка преминава през стаята. Просто си минава, не ми обръща внимание. Виждам само очертанията и, и сякаш носи нещо на рамо. Веднъж опитах несъзнателно да я погледна, както съм си със затворени клепачи. Погледнах и тя се обърна към мен и замахна с тая странна чикийка, която носеше(сърп ли беше?) и се събудих с див страх.

Днес за първи път тази гадина е свързана конкретно с мой сън и ми обръща конкретно внимание. Ако щете вярвайте, но сянката не беше сън, тя се появява винаги след сънищата, когато съм полубуден, точно преди да се събудя. Няма да ви казвам какво точно сънувах(такива нещица си ги пазя, като основи за разказчетата, които пиша ), но да речем, че в съня ми задаваха въпроси едни хора, май им трябвах за нещо, но човека, който ми задава въпросите не остана много доволен от отговорите, които получи. И към края на съня ги подслушвах как ме обсъждат. Отварям скоба да кажа, че всички герои от този сън съм ги сънувал и преди, като семейство са. Едното момче нещо се застъпваше за мен пред баща си, който беше недоволен. Казваше, че вижда нещо в мен. И баща му измънка нещо на себе си от сорта на - "хм... а дали няма да стане?". В този момент сънят свърши и в този миг сянката се появи, надвеси се над мен и заби лицето си в моето. Бях легнал на лявата си страна, а тя се надвеси и залепи за дясната ми. Не можах да видя лице, нали съм със затворени очи , но видях очертанията на сянката - имаше нормална по размер глава(!) и сякаш две ръце с по 3 пръста.

Но по дяволите не сънувах, бях почти буден. И в стаята е тъмно, а това като се надвеси пред клепачите ми стана от тъмно на черно. И нито можех да мръдна, нито да си отворя очите. Тялото ми беше в спазми. И се страхувах, както никога преди в живота си(дори в сравнение с предишни пъти, в които съм виждал тая сянка). Сянката изчезна, след 10 секунди успях с мъка да се помръдна и да отворя очи, но веднага ги затворих. До такава степен бях в съзнание, че преди да си отворя очите и да стана реших да не бързам. Спрях се понеже реших, че трябва да го споделя това. И помислих, че ако сянката разбере тези ми мисли, ще се върне и ще ми вземе животеца. Затова насила си наложих да мисля, че няма да кажа на никой и чак тогава станах.

Дали не е болно това? Мисля да направя една нощна тази вечер, че нещо ми се отспа. Ще си изгледам сериалите, на които изоставам. Отивам да се запася с прясно мляко.

Edit: Да! Успях да постна коментара. До последно се опасявах, че точно преди да кликна "Submit" ще ми се случи нещо.

[Morwen]

Не, че нещо, но точно днес осъзнах, че със затворени очи виждам тъмна стая с много очи в нея:) Мисля, че е нормално да виждаш неща със затворени очи. Възможно ли е нещо да те притеснява? Или да не си спал много? В смисъл, на мен ми се е случвало в напълно будно състояние да получавам кратка халюцинация при едно епично писане на курсова. Не казвам, че твоето е халюцинация, просто много силно усещане, което по-лесно може да е измамно. И това, че е тревожно най-вероятно значи, че тревожността се е взела отнякъде. Да, това беше дилетантски опит за психоанализа, но все пак... има ли нещо?

[Amikae]

Не, че нещо, но точно днес осъзнах, че със затворени очи виждам тъмна стая с много очи в нея:) Мисля, че е нормално да виждаш неща със затворени очи. Възможно ли е нещо да те притеснява? Или да не си спал много? В смисъл, на мен ми се е случвало в напълно будно състояние да получавам кратка халюцинация при едно епично писане на курсова. Не казвам, че твоето е халюцинация, просто много силно усещане, което по-лесно може да е измамно. И това, че е тревожно най-вероятно значи, че тревожността се е взела отнякъде. Да, това беше дилетантски опит за психоанализа, но все пак... има ли нещо?

То това е най-страшното от всичко. Щото аз съм човек, който обича да се рови и да обмисля почти всичко, което прави или му се случва(което ми е и проблем всъщност, прекарвам прекалено много време в това). И определено никога не ме е било страх от тъмното, като изключим, когато съм бил дете. Не, няма причина да ми се случи нещо такова. В прекрасно ментално състояние съм. Днес приключих успешно с един курсов проект, играх билярд, играх тенис на маса и ми мина добре деня.

Винаги се е случвало ет рандъм, като винаги се е увеличавал интензитета. За първи път ми се случи преди година може би. Една сутрин, както си се въргалям блажено полубуден и ме обзе панически страх. Само за няколко тежки секунди и изчезна. Отварям очи аз и гледам, че в стаята си е светло, температурата е нормална и няма нищо обезпокояващо. Просто блажено облачно утро. Следващият път, когато ме обзе този страх, беше когато видях сянката. Сякаш се виждаше от далече и само си минаваше, но ме изпепели от страх. За 3-ти път ми се случи, като я погледнах(не трябва да е в женски род май ) и гадината ме забеляза. Сякаш не очакваше да я видя, изненада се нещо. Замахна с чикийката и се събудих с още по-голям уплах. И последен 4-ти път е това преди час и нещо. Просто е неописуемо гадно. Като се качвах до горе да си стопля мляко и да му сложа малко 3в1, нацъках всички лампи. Просто ме побиваха тръпки да стоя в шибаната тъмница.

4 пъти за около 1 година и нито веднъж не е имало обяснима причина. А и аз принципно не съм човек, който се стресира лесно. И това последното беше пряко свързано с този сън, който сънувах моменти преди това. Беше страшно реалистичен, а този разговор, в който ме обсъждаха точно преди да ме навести сянката... Побиват ме тръпки, като си го спомня. Сякаш дойде от тях, да види дали наистина съм това, което им трябва.

Надявам се... не, сигурен съм, че подсъзнанието ми си играе с мен. Такива мистицизми не могат да са истински. Иначе до сега някоя сутрин просто щяха да ми вземат душата, а на леглото да намерят една празна черупка.

Аз си ги записвам и запомням сънищата. Имам толкова много вече, а все ми липсва време да пиша по тях. На края просто ще станат толкова много, че ще ги вплета в една фентъзи/сай фай новела.

[RRSunknown]

Случва се - от очите е .

[dellusion]

Get rid of the ring, they are out to get you.

[Marfa]

Amikae, прилича ми на полутипичен случай на сънна парализа. Имаше ли усещането, че нещо легнало на гърдите ти и буквално те смазва?