Четвърти конкурс: Водни кончета

[Shin-Ra]

Та реших и аз да пробвам Да не товарим само журито, ами и другите да ги поизтормозим малко с творческите си напъни
Та ето го и разказа:


Ксел - махнат по молба на автора...

[Shin-Ra]

Ще ви постна и малко от критиката, която си изядох вече от други хора, да видим дали и вие, тъй де, който се навие да прочете, ще се сагласите с нея

Spoiler: show

Непоследователен стил, прекалено много описание, не достатъчно вникване в историята и прекален патос на края Толкоз досега, надявам се и нещо ново да чуя

Е, сега ше пусна и малко извинения за отегчените - не обичам да пиша къси разкази, не мога да се развихря в такъв малък обем Иначе, като за първи опит по моя преценка маааааалко се поизложих

[Drigan]

Имам слабост към военно фентъзи, така че в много отношения разказът ми беше приятен На места правиш силни описания, но наистина е някак непоследователно, леко накъсано... Мисля, че има и стилистични слабости, погрешно употребени думи, които накъсват ритъма, но собственото ми ниво не е достатъчно високо за по-конкретна критика... На сюжетно ниво според мен е добро, идеята и посланието са универсални и никога не остаряват. Но би могло да се реализира и по-убедително. Най-простият начин е да се набуха супер много предистория, но това ще разтегли обема излишно... Според мен решението е да предадеш по-силно мислите на героя, образът му остава леко двуизмерен. Някои от описанията ти са наистина красиви, но не придобивам усещането, че са от негова гледна точка. Ако успееш да му изградиш силен, убедителен начален образ, във финалната сцена би могла да предадеш посланието си с един ярък контраст в начина по който той гледа на света (примерно).
В заключение, харесва ми, но пак казвам че имам слабост към този стил и собствени (не твърде успешни) опити:) Личи си, че имаш талант, продължавай напред!

[Shin-Ra]

Много благодаря Точно твоето мнение се надявах да чуя Напълно съм съгласна и с критиката, героя не съм го развила като хората - нито подходът е правиният, нито е изпълнен кат хората Следващият път може да се постарая повече...
БТВ надявам се скоро да публикуват твоя разказ

Цялостното ми усещане след този конкурс е, че човек като седне да пише, особено кратък разказ, добре е да се вмести в рамките на един ден, пък после да редактира. Щото иначе ей го резултът - накъсана история, различен стил всеки ден И после иди слагай кръпки тук и там.

Наздраве!

[gfstoilov]

Хубаво фентъзи. Битката е добре описана. А и приказното в историята си е наистина приказно. За мен единствената слабост е, че наистина не е за къс разказ, а се нуждае от още пространство за да стане пълна историята.
Може би е нужно продължение?

[Shin-Ra]

Ахаха, нее Тоз разказ си остава така, повече хич не ми се занимава с него

[gfstoilov]

Ахаха, нее Тоз разказ си остава така, повече хич не ми се занимава с него

Но го запази и ако някой ден размислиш, ще имаме едно чудесно продължение!

[Morwen]

Харесаха ми няколко неща в разказа. Като начало е грамотно написан, което се оказа не чак толкова често явление. Описанието на битката е емоционално, а жестокостта й е показа косвено, а не с някое изречение в стил "битката беше жестока и главите хвърчаха непрекъснато". Въобще силно начало.

Има и вложена доста фантазия в разказа - битката между хора и магически същества, описанието на нимфите, които не са толкова тривиални. Също така описанията са живи и с детайли, а не само някакви общи формулировки.

Това, което ти убягва, обаче, е балансът. В смисъл, описателността е хубаво нещо, но аз имам чувството че поне три четвърти от разказа са описания, които наистина допринасят за атмосферата, но не строят скелета на самата история. Цялата история на мен много ми напомня за частта с Том Бомбадил във Властелина. Която е много колоритна, но е до голяма степен пълнеж.

Понякога разказваш нещо, след което вероятно за да го подчертаеш или за да покажеш, че и героят го е разбрал, го повтаряш в резюме. Примерно подробно описваш как Тал е срещнал нимфите, които са му помогнали, след което пишеш:

В спомените му изплуваха детските приказки за чудните създания от горите, за приказните феи и веселите джуджета, за мъдрите дракони и грижовните елфи. Дори за сините езерни хора, живеещи отвъд планините. Сам той седеше сега сред тези чудни езерни хора, речни нимфи, както се наричаха, и техният образ си оставаше непроменен. Тъй странни му се струваха те тогава, приседнал край топлото огнище. И ето ги пред него, с блеснали очи и студени ръце, напоили го и излекували раните му. И той седеше сред тях, прост войник, излязъл на бой срещу света, който не разбира.

Ние вече знаем, че той седи сред тях и те са го напоили и са излекували раните му, както и че са с блеснали очи и т.н. Разбирам, че изразяваш учудването му от това, но все пак е един малко търде дълъг начин за изразяване на учудване. И това не е голям проблем, но под една или друга форма се повтаря не само на това място в разказа ти.

Също така описанията на магическите същества са малко купешки. Досега от разказа ти джуджетата и елфите са на практика обратното на весели и грижовни. Да, нимфите, може и да са такива, но защо това непременно се пренася и на другите същества? Бтв, в началото легендите са за добри магически същества, после се оказва, че той бил чувал, че са лоши. Изясни някак как се комбинират двете. Аз мисля, че разбирам какво си искала да кажеш - че някога е имало хубави легенди, а после военните са ги набедили, но все пак...

Друг недостатък е, че според мен се опитваш да наподобяваш други четени от теб неща със специфичен стил, което понякога е твърде хлъзгав похват.

Имам проблем и с идеята на разказа. Ако е просто за войник срещнал магически същества, това е малко постно. Ако искаш да е за войник, който открива заблуждението си за магическите същества - какво стана накрая? Дойде някакъв човек, разказа му две страници екшън с две реплики и добрите магически същества се оказаха победени. Малко ми убягва логиката, но ако разчиташ на липсата на хепиенд, защо в героя това не предизвиква поне някаква тъга?

Въпреки тези критики, разказът всъщност по-скоро ми хареса. Малко е труден за четене, но като цяло има потенциал и показва, че знаеш как се пише.

[Shin-Ra]

Мерси за критиката Ще ми е отполза неминуемо!
Колкото до разказа, е явно в крайна сметка си проличава кат човек почне да пише с мисълта "Бе дай да видим какво ще се получи" без предварително да си е решил какво всъщост иска като резултат Толкоз за опитите ми с кратките разкази
А иначе до стиловете - все пак книгите няма как да не окажат влияние върху човек, решил да се занимава, макар и любителски, с писане (туй прозвуча много просто ) Там, ако е имало забежки към др автори като стил, не е било умишлено поне. Аз така си говоря попринцип
Мм, и верно е малко тежичко за четене, и мен ме озорва да го чета наново, затова избягвам...
Жалкото наистина е, че не ми се случва за първи път хотата да не ме разберат какво искам да им кажа Оу, дъ треджиди!!
Както и да е, мерси за отделеното време

[Morwen]

Това със неразбирането на читатели какво е искал да каже авторът според мен е почти неизбежен проблем. И лесно се оправя като разказът се даде на страничен човек (най-добре добър редактор), който ти посочи къде на какво да наблегнеш.

[presly3]

Да върна жеста.
Разказчето ми хареса - има картинност, която особено ценя в писането.
Имаше една думичка "летем", която много ми допадна.
Идеята на разказа, според мен, е ясна: След като нимфите му помагат и т.н. вероятно отношението му като цяло към всички вълшебни същества вече няма да е като към животни и как беше... зверове, нещо в него ще се промени... Но за да се разбере това по-добре е хубаво да са описани нещата, които чувства той...Нещо такова.
Кажи, ако греша.
В началото има едни дълги изречения, на които им губя смисъла, докато ги прочета. Добра проверка за това е, ако си четеш написаното на глас.
Темата също е доста позната, но аз смятам че не е важна толкова темата, колкото начина на поднасянето й, гледната точка, думите които си употребил, за да го направиш.
Успех!

[Scheherazade]

И аз бих искала да кажа някои неща по темата.

Не, не се чете трудно - ако се хванеш да го четеш на глас, като се абстрахираш от смисъла - звучи на места дори песенно, което за мен е много важно при писането - да има мелодия, да не дращи.

Описанията са наистина много. Част от тях нямат касателство по темата. Следовеателно са излишни. Наистина е трябвало да задълбаеш в чувствствата на героя, за да показваш нещата изцяло от негова гледна точка, в гората да опишеш дилемита му - защото дилема има - той стига до някакъв извод в крайна сметка.

Харесва ми, че волно или неволно си персонализирала речта на войнците и героите ти звучат различно и по речта им можеш да ги различиш.

Краят пък е страхотен - водните кончета, но посланието ти остава малко неясно, точно защото скриваш чуствата на героя отново.

Все си мисля, че може би целта ти е била да накараш читателя да се усети на мястото на войника без да описваш чувствата и преживяванията на героя, но ако е това - не се е получило.

Но като цжяло разказът е наистина хубав.