Харесаха ми няколко неща в разказа. Като начало е грамотно написан, което се оказа не чак толкова често явление. Описанието на битката е емоционално, а жестокостта й е показа косвено, а не с някое изречение в стил "битката беше жестока и главите хвърчаха непрекъснато". Въобще силно начало.
Има и вложена доста фантазия в разказа - битката между хора и магически същества, описанието на нимфите, които не са толкова тривиални. Също така описанията са живи и с детайли, а не само някакви общи формулировки.
Това, което ти убягва, обаче, е балансът. В смисъл, описателността е хубаво нещо, но аз имам чувството че поне три четвърти от разказа са описания, които наистина допринасят за атмосферата, но не строят скелета на самата история. Цялата история на мен много ми напомня за частта с Том Бомбадил във Властелина. Която е много колоритна, но е до голяма степен пълнеж.
Понякога разказваш нещо, след което вероятно за да го подчертаеш или за да покажеш, че и героят го е разбрал, го повтаряш в резюме. Примерно подробно описваш как Тал е срещнал нимфите, които са му помогнали, след което пишеш:
В спомените му изплуваха детските приказки за чудните създания от горите, за приказните феи и веселите джуджета, за мъдрите дракони и грижовните елфи. Дори за сините езерни хора, живеещи отвъд планините. Сам той седеше сега сред тези чудни езерни хора, речни нимфи, както се наричаха, и техният образ си оставаше непроменен. Тъй странни му се струваха те тогава, приседнал край топлото огнище. И ето ги пред него, с блеснали очи и студени ръце, напоили го и излекували раните му. И той седеше сред тях, прост войник, излязъл на бой срещу света, който не разбира.
Ние вече знаем, че той седи сред тях и те са го напоили и са излекували раните му, както и че са с блеснали очи и т.н. Разбирам, че изразяваш учудването му от това, но все пак е един малко търде дълъг начин за изразяване на учудване. И това не е голям проблем, но под една или друга форма се повтаря не само на това място в разказа ти.
Също така описанията на магическите същества са малко купешки. Досега от разказа ти джуджетата и елфите са на практика обратното на весели и грижовни. Да, нимфите, може и да са такива, но защо това непременно се пренася и на другите същества? Бтв, в началото легендите са за добри магически същества, после се оказва, че той бил чувал, че са лоши. Изясни някак как се комбинират двете. Аз мисля, че разбирам какво си искала да кажеш - че някога е имало хубави легенди, а после военните са ги набедили, но все пак...
Друг недостатък е, че според мен се опитваш да наподобяваш други четени от теб неща със специфичен стил, което понякога е твърде хлъзгав похват.
Имам проблем и с идеята на разказа. Ако е просто за войник срещнал магически същества, това е малко постно. Ако искаш да е за войник, който открива заблуждението си за магическите същества - какво стана накрая? Дойде някакъв човек, разказа му две страници екшън с две реплики и добрите магически същества се оказаха победени. Малко ми убягва логиката, но ако разчиташ на липсата на хепиенд, защо в героя това не предизвиква поне някаква тъга?
Въпреки тези критики, разказът всъщност по-скоро ми хареса. Малко е труден за четене, но като цяло има потенциал и показва, че знаеш как се пише.