Насилието в училище
Moderator: Moridin
Амикае, вероятно говориш за психолога на училището (ако имат такъв). Иначе педагог е всеки учител.
А след като детето е 7 клас, най-доброто (макар и не незабавно) решение е да си даде малко зор и да влезе в добра гимназия, където децата ще си гледат умствения багаж, а не мускулите.
Иначе, за твоето училище - разбери, в повечето други училища не е така.
А след като детето е 7 клас, най-доброто (макар и не незабавно) решение е да си даде малко зор и да влезе в добра гимназия, където децата ще си гледат умствения багаж, а не мускулите.
Иначе, за твоето училище - разбери, в повечето други училища не е така.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
А дано, но като се има предвид, че моето училище беше може би най-реномираното, то не знам по-надолу какво е положението.Morwen wrote:Амикае, вероятно говориш за психолога на училището (ако имат такъв). Иначе педагог е всеки учител.
А след като детето е 7 клас, най-доброто (макар и не незабавно) решение е да си даде малко зор и да влезе в добра гимназия, където децата ще си гледат умствения багаж, а не мускулите.
Иначе, за твоето училище - разбери, в повечето други училища не е така.
А иначе психолози май бяха. Педагози, психолози... wth ?!


JaimeLannister, дай насоки или дай скайп да ти го пращам.

Разбира се, че си въобразява. Не е неговото най-реномираното. Not even close
))))

Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Май аз съм единствения родител на тийн тук, та ще обясня как стоят нещата от гледна точка на моя опит.
През миналата учебна година телефонът ми звъни и ме викат спешно в училище - при сбиване синът ми се оказва бутнат в стъклена врата, в следствие на което кракът му е разрязан и има нужда от шевове. Пристигам в училището му бясна и готова на кръвопролития, но след като той ми разказва как се подигравали с едно по-едро момче и то, съответно го бутнало, нямаше какво друго да кажа, освен "Сори, изпросил си си го, а ще се наложи и да се извиниш". Факт, че той си се чувстваше и без това гилти, ама едно публично извинение сериозно ще те накара да помислиш некст тайм като решиш да се водиш по акъла на безмозъчните си съученици.
Тази учебна година ме викат пак в училище - синът ми поступал бая някакво момче от горния клас. Разпитвам отново и се оказва, че въпросното момче забило шамар на някаква рандъм съученичка и синът ми решил да се намеси. Ами сори, ама в случая не намерих причина да ръся поучения, напротив.
Мисълта ми е, че за съжаление сбиванията в училищата са част от ежедневието и всеки родител рано или късно се сблъсква с подобни проблеми, а и е нормално - хлапетата се мъчат да си намерят мястото. Не намирам това за кой знае колко притеснително, намирам за притеснителни неадекватните реакции на родителите в отделните ситуации или още по-лошо - отсъствието на такива. Но, от друга страна, ние родителите също променяме отношението ни към много неща, сблъсквайки се с реалната среда, в която учат децата ни. Например на сина ми в първи клас му беше забранено да се бие без значение на обстоятелствата, във втори снижих забраната до "не удряй пръв и никога, ама никога не удряй момиче или по-малко дете", просто защото ми беше писнало все той да го отнася и това си е в сила и днес.
Anyway, мисля че за дете, гледано в дом без насилие, тези неща са комън сенс и то самото рядко проявява презпричинна агресия, а също така съм убедена, че за хлапе, свикнало да бъде зачитано в дома си и личното му пространство и мнение да се уважават от родителите му, би било по-нетипично да допуска да го тъпчат и в училище.
През миналата учебна година телефонът ми звъни и ме викат спешно в училище - при сбиване синът ми се оказва бутнат в стъклена врата, в следствие на което кракът му е разрязан и има нужда от шевове. Пристигам в училището му бясна и готова на кръвопролития, но след като той ми разказва как се подигравали с едно по-едро момче и то, съответно го бутнало, нямаше какво друго да кажа, освен "Сори, изпросил си си го, а ще се наложи и да се извиниш". Факт, че той си се чувстваше и без това гилти, ама едно публично извинение сериозно ще те накара да помислиш некст тайм като решиш да се водиш по акъла на безмозъчните си съученици.
Тази учебна година ме викат пак в училище - синът ми поступал бая някакво момче от горния клас. Разпитвам отново и се оказва, че въпросното момче забило шамар на някаква рандъм съученичка и синът ми решил да се намеси. Ами сори, ама в случая не намерих причина да ръся поучения, напротив.
Мисълта ми е, че за съжаление сбиванията в училищата са част от ежедневието и всеки родител рано или късно се сблъсква с подобни проблеми, а и е нормално - хлапетата се мъчат да си намерят мястото. Не намирам това за кой знае колко притеснително, намирам за притеснителни неадекватните реакции на родителите в отделните ситуации или още по-лошо - отсъствието на такива. Но, от друга страна, ние родителите също променяме отношението ни към много неща, сблъсквайки се с реалната среда, в която учат децата ни. Например на сина ми в първи клас му беше забранено да се бие без значение на обстоятелствата, във втори снижих забраната до "не удряй пръв и никога, ама никога не удряй момиче или по-малко дете", просто защото ми беше писнало все той да го отнася и това си е в сила и днес.
Anyway, мисля че за дете, гледано в дом без насилие, тези неща са комън сенс и то самото рядко проявява презпричинна агресия, а също така съм убедена, че за хлапе, свикнало да бъде зачитано в дома си и личното му пространство и мнение да се уважават от родителите му, би било по-нетипично да допуска да го тъпчат и в училище.
VMITW!
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Тоя съвет по-добре не го давай. Първо: "те" очевидно са няколко човека. Трима? Четирима? Двама ми е малко невероятно, но и двама стигат. Второ: те са по-силни от него. Иначе нямаше да се хванат да го бият. Трето: те първи са посегнали. Приели са, с други думи, риска да им отвърне. Хващам се на всякакъв бас, че са го оценили по-добре от някой, с когото той е чатил час или два.Amikae wrote:В крайна сметка ще му кажа, ако някой го закача и се заяжда с него, просто си засилва дясната ръка и го шибва в мутрата. Може и да го набият 2-3 пъти. Аз виждам, че го е страх, но ще се наложи да се стегне, а и като знаят, че всеки път ще им отвръща, предполагам, че ще престанат да го закачат. В крайна сметка не може да очаква аз или някой друг да отидем и да почнем да раздаваме шамари на възмездието. Ще се стегне, има го в себе си, виждам го.
Просто не виждам как да свърши добре тая история, ако той им отвърне. Най-много да го набият и да му се смеят, че отвръща, което тотално ще го довърши. Единственият добър вариант е някой учител да му види синините и да се намеси, но тъй като ти ще дадеш съвета чак след като учителите не са успели да направят нищо, и тая възможна полза изчезва...
Бе да се оплаква там, а ако никой нищо не направи да си изкара хубави оценки на изпитите след няколко месеца и да отиде в училище, където има достатъчно свестни хора, че да няма такива истории. Пък и в моя опит до седми клас е най-лошото, тия, дето аз ги виждам, след това пораснаха...
Като четях на Ади поста, се присетих за самата себе си.
Когато тръгвах в детската градина, заветът на нашите беше: "не посягай да се биеш първа, но ако някой те удря, няма да му се оставяш". Това ми го набиваха постоянно. Вероятно и двамата са имали вземане-даване с агресивни съученици и са били наясно, че няма никаква файда да седиш и да си траеш, докато те млатят. Аз си бях рядко кротко и миролюбиво дете и не врагувах с никого. Докато стигнах трета група и разбих носа на Десислава, за което до ден днешен си спомням с голяяям кеф.
Тя беше представител на оная група хора, от които винаги ме е втрисало. Злобно и конфликтно хлапе, което сее интриги, налита на бой и забърква каши от всякакъв сорт. И ако някой нещо реагира, пристига Мамчето (една изключително едра руска тетка), което оревава орталъка, понеже някой се осмелил да се оплаче, че ненагледная моя пак го опердашила. Е в единствения случай, в който си позволи да се закачи с мен, си носи носа вкъщи в шепичка.
После набих един съученик, който се спрягаше за каратист. Това беше първо в трети, а после в четвърти клас. Мисля, че го отучих да си търси боя. Следващото беше в шести клас, когато разревах Ивайло (с цяла глава по-високо от мен биче). Още ме гледа с респект.
Изброих всички случаи, в които съм търсила физическа саморазправа. Просто е страшно важно да не си оставяш магарето в калта и да не позволяваш на разни келеши да те тъпчат. В тоя живот никой не ти прави път, така че сам трябва да си го проправиш. Налагало се е и на директори да се оплаквам, и до други такива инстанции да стигам, но не съм си мълчала, когато разни плужеци с половин мозъчна клетка, че и увредена, са се опитвали да си избият комплексите отгоре ми.


После набих един съученик, който се спрягаше за каратист. Това беше първо в трети, а после в четвърти клас. Мисля, че го отучих да си търси боя. Следващото беше в шести клас, когато разревах Ивайло (с цяла глава по-високо от мен биче). Още ме гледа с респект.

- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Сложна тема. Не бих се наел да давам съвети защото както това да си луд и да се опънеш помага понякога, така и може да си навлечеш причакване от "бандата " след часовете и разфасоване (в преносния и буквалния смисъл). На една ученичка от класа на майка ми и вкарали химикал в окото и едвам я оправиха с операции. И какво може да направи учителката - нищо. Дори и приемем че насилието става пред нея (а по-често тормоза става извън часовете и училището) единствено може да направи забележка- а на забележката се реагира точно по нулев начин. Главно щото на родителите им е през центъра за забележката на ученика им. Ако се скараш на някой - пак резулатата е нулев. Цинично казано ученика може да си извади оная работа и да се изпикае на бюрото и нищо не могат да му направят законово. Ако го ударят или обидят - на другия ден е по телевизията и директора обяснява виновно как учителя си е превишил правата.
Ученици никой не изключва защото нали знаете - училището се издържа от делегирани бюджети , което означава че се плаща на парче (ученик).
А знаете ли какво става като родител идва да бие учителя защото не му допада оценка или това че учителя се скарал на ученика?
Иначе моя опит беше - скатавка ако и другите скатават , луд ако се наложи. Имал съм случай да хващам кофата с водата и със всичка сила в главата на тоя дето се е мъчил да ме гаври но съм имал и случаи в които съм правил лицеви опори защото ми се е струвало безумно да се опълчвам на 20 човека. Просто трябва да се преценява от конкретната ситуация. Принципно за да стартира тормоза поначало трябва насилниците да набележат потенциална жертва затова е много важно какво впечатление създаваш.
Ученици никой не изключва защото нали знаете - училището се издържа от делегирани бюджети , което означава че се плаща на парче (ученик).
А знаете ли какво става като родител идва да бие учителя защото не му допада оценка или това че учителя се скарал на ученика?
Иначе моя опит беше - скатавка ако и другите скатават , луд ако се наложи. Имал съм случай да хващам кофата с водата и със всичка сила в главата на тоя дето се е мъчил да ме гаври но съм имал и случаи в които съм правил лицеви опори защото ми се е струвало безумно да се опълчвам на 20 човека. Просто трябва да се преценява от конкретната ситуация. Принципно за да стартира тормоза поначало трябва насилниците да набележат потенциална жертва затова е много важно какво впечатление създаваш.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6590
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
На един преди време му изритах няколко зъба от устата...The Dragon wrote:А на един познат когато беше на 15 го викаха в полицията понеже родителите на негов съученик бяха подали жалба за лека телесна повреда ( насинено око). кошмар ...
Това каква ли телесна повреда е?
Бтв, сбиванията в училище са си нормално нещо, наистина, но човек над определена възраст може да се научи да ги избягва. Най-малкото защото обикновено са борба за престиж и власт. Трябва да намериш начин да покажеш, че това не те интересува, без да се показваш слаб. Не бих казал, че знам как - зависи прекалено много от ситуацият, но е възможно.
А ако ще си разправяме бойните подвизи, да взема да ви кажа как се губи двубой по най-левашкия възможен начин, а? Седя си кротко и преписвам нещо от дъската в междучасието. Идва някакъв и започва да ми пъха хартии във врата. Не го знам кой е тоя, нито какъв е, не е от класа ми. Обръщам се, кресвам му нещо и му забивам един тупаник. Юмрукът ми потъва в лицето му като чук в масло. Онзи пада по гръб, а аз се обръщам отново към дъската и продължавам да си преписвам. Там ми беше грешката. Онзи се изправя и притиска главата ми към стената до чина. Не мога да направя нищо. Добре, че класът ме отърва. Когато онзи си излиза, ми хвърля заплашителен поглед, давайки ми шанс да видя, че юмрукът ми се е отпечатал доста ясно върху бузата му. Ако не го бях изпуснал от поглед, сигурно щях да го сплескам от бой тогава. След това не посмя да ми се отвори, обаче.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Понеже речникът ми е беден, мога да изразя степента си на изумление само с нецензурни изрази. Затова смятам да ви ги спестя - обаче съм много изумен от разказаните истории. Може би трябва да излизам повече, знам ли :)
От друга страна, от доста време знам, че е пълно с идиоти. Вероятно просто трябва да преразгледам оценката си за техния процент в посока увеличаване.
P.S. Изритване на няколко зъба от устата е най-вероятно средна телесна повреда (чл. 129 - "избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето"), съответно "лишаване от свобода до пет години". На практика в съда почти сигурно нещата биха стояли по-различно.
От друга страна, от доста време знам, че е пълно с идиоти. Вероятно просто трябва да преразгледам оценката си за техния процент в посока увеличаване.
P.S. Изритване на няколко зъба от устата е най-вероятно средна телесна повреда (чл. 129 - "избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето"), съответно "лишаване от свобода до пет години". На практика в съда почти сигурно нещата биха стояли по-различно.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6590
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
При положение, че противникът преди това ми направи веждите доста интересни на цвят и ако му бях оставил възможност, щеше да ме потроши от бой, пък и бях на тринайсет, мисля, че съм действал опрадвано.bsb wrote:P.S. Изритване на няколко зъба от устата е най-вероятно средна телесна повреда (чл. 129 - "избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето"), съответно "лишаване от свобода до пет години". На практика в съда почти сигурно нещата биха стояли по-различно.
Ениуей, за да стигна до там тотално да спра със сбиванията в училище някъде около средата на осми клас, трябва да съм минал през доста такива. Иначе е трудно. Да се стигне до такова решение, де. Затова и казах, че ученикът може да се научи да ги избягва, ако реши.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Who is online
Users browsing this forum: Google [Bot] and 5 guests