Сега, ако ще си говорим за образователната ни система, по нея има толкова за промяна, че просто... Най-малкото трябва да се премахнат отсъствията и да се въведе определен брой задължителни присъствия за всеки учебен предмет - т.е. ако ученикът ги няма, да се яви на изпит. Да се елиминира цялата простотия с медицинските бележки, извинения, неизвинения, скандали и т.н. Ако си бил толкова болен/ангажиран, че да не си посещаваш часовете, сори.
Това с избираемите предмети е няма такава гнус, и аз да кажа. В десети клас имах доста сериозен скандал с класа, понеже поради малоумието на системата бях принуден да избера задължително един от двата предмета които най-много мразя - физкултура и география. Спойлер, че е дълго и няма много общо с темата.
- Spoiler: show
- Значи, трябваше всеки ученик да избере задължително два ЗИП-а, само че за да се осъществи съответният ЗИП, трябваше в класа задължително поне дванайсет човека да го искат. Е, да, ама... Всеки си казва предложението, нали, та да сформираме групите и да подадем молби. Казвам аз:
-В техническо училище сме, дайте да пишем нещо информатика, информационни, математика...
-НЕ! - отговарят ми, - това е трудно...
-Нали недоволствахте, че не учите достатъчно компютър бе? - питам, - Защо сега...
-НЕ! Нещо, което да си клатим краката и да минем лесно. `айде география.
Тук вътрешно вече беснея, понеже...
-Абе вие луди ли сте бе! При тая овца с отрицателно IQ аз ЗИП няма да карам по никакъв начин. Заради нея намразих предмета.
(Историята за това е дълга и широка, няма да я разправям сега...)
Продължавам:
-Добре де, дайте да е биология тогава, като искате такъв предмет. `ем лесно се минава, `ем и учителката е печена...
Освен това и предметът ми беше интересен по онова време. Идеята ми минава през известно обсъждане, даже малко остава да я приемат, ама накрая ми се дава избор за два от три ЗИП-а: литература, география, физическо.
-!@#$% класа! - кресвам, - Вие идиоти ли сте бе! Аз да не съм дошъл тука да си клатя краката! - и продължавам да меля в тоя стил още бая време. Продължих си и вкъщи по-късно.
Избрах литература и физическо. Аз, който в девети клас едва минах с три по тоя предмет. Само защото географката беше по-тъпа от клавиатурата, на която пиша в момента. И ми викаше "дългокоското", овцата му с овца!
Та така... По физическо на ЗИП-а имах 6, бтв.
Иначе аз лично бих махнал задължителните часове по рисуване, музика и спорт - за който наистина иска да се занимава с това, има достатъчно извънкласни занимания, а за който не иска, са само загуба на време. Мисля и че изучаването на правописа трябва да се промении из основи, понеже сега с разните морфеми и подобни простотии само се утежнява всичко. Така или иначе вече не помня какво е морфемата, а пиша по-добре от 90 процента от тези, които помнят.

И литературата трябва да се промени, и като материал, и като начин на изучаване. Отговор на литературен въпрос, сложни анализи, включващи изрази като "имплицитно" и "експлицитно", каквото и да означават, са брутално ненужни, още повече, че, както казва Морвен, вместо да помагат за разбирането на произведенията, пречат. Що се отнася до материала - липсва ми световната класика. Започнах да усещам това едва наскоро, де, и ще поработя над отстраняването на по-важните пропуски, но все пак трябва да се учи малко повече в училище. Ама не, блъскаме българска литература, докато тотално отвратим ученика от нея. Така или иначе, друго не се постига така. Разнообразие трябва. Може би да ни въведат и в жанровата класика - говорим за класики във фантастика, фентъзи, крими и т.н., но май вече искам твърде много. В осми клас имахме урок за фантастика и фентъзи, но единственият реален пример, който разгледахме, беше "Дамата с рентгеновите очи". Сега, сори, ама... Такова... Поне Азимов да бяхме взели...
И т.н. Спирам, че ме заболяха ръцете от писане.