
А когато намериш в друг език формален еквивалент на инхоативно-итеративното:
Настане вечер, месец изгрее
звезди обсипят свода небесен
- ела ми се обади

Moderator: Moridin
Събрах ги на листче на миналата страница.Moridin wrote:
айде събери ги на листче изключенията
и аз пък продължавам да твърдя, че няма по случаен и гаден откъм мн. число език. и не, падежите не се броятако ние имахме падежи, можехме да имаме тая бройка правила и изключения за всеки падеж. тогава кво??? тия двете са ортогонални концепции и не си влияят.
Братче, месецът почти свърши, айде другия!Moridin wrote:Искам да ми обещаеш, че през този месец поне веднъж ще видиш хиперболизирано, но надъхващо твърдение и ще кажеш ЙЕ БЕЙБЕ, а няма да спориш. Иначе няма подарък за рождения ден от НИКОГО!
Добре, бе, Жоре, много ме дразни като си говорим с гръмки фрази, а не с факти.Омг естествено че не ги събра! Изброените от теб са някакъв ГИГОМЕРНО мизерен процент от наличните, дори в цитираното от мен са изброени толкова.
Е, вече ме отказа. Значи няма да се надъхвам заради нещо, а защото то се обяснява надъхващо? Така действат сектите, дюдИма доста надъхващо в това езикът ти да е случаен генератор, де, Валери го е обобщил принципно надъхваемостта бтв не се корени в СЪДЪРЖАНИЕТО, а във ФОРМАТА, колко точно пъти трябва да си го повтаряме това
Не, за бога, не трябва да се мери за единица падеж (макар да не съм сигурна дали някой от тях не сравним с българския). Ако искаш да говориш правилно руски трябва да знаеш множествените числа на всичките падежи. Ако искаш да знаеш български - само множествено число. Толкова е просто.НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА обаче съм убеден, че дори при по-разнообразното (заради падежите) формообразуване като цяло, руският пак е с по-малко изключения и по-малко правила (на единица падеж, както вече обясних що трябва да се мери ;р)
Валери каза, че е най-близо от славянските езици, ако не се лъжа и нищо чудно да е прав.Падежи няма и във всички съвременни романски езици, а в латинския е имало. И те ли са близо до английския? (всъщност са по-близо, щото английският е толко фрашкан с латински и френски, че няма нагде)
Ти романските ги остави, профанизирана версия на латинския. Това за субстрата е само хипотеза, естествено. Но и теорията за „балканския езиков съюз” не издържа много. Турският е аглутиниращ, освен това те горките и форми за род си нямат (нищо, че езикът ни е фрашкан и с турцизми, това е отделно). Гръцкият си е предимно падежен (димотики по-малко, катаревуса – съвсем). Румънският е измислен в XVIII в., за да си заличат българския корен, отстъпниците му. Строго погледнато, в Европа има няколко езика: български, гръцки, латински, германски и малко угро-фински. Въобще езиковото влияние е въпрос главно на исторически обстоятелства: ако бяха канонизирали Сердикийския събор и ако бяхме опухали франките, Ватикана можеше да е в София, а англичаните да пеят „Питат ли ме дей зората” и да играят „Дайчовото”.Moridin wrote:Валерката как пък го закова най-близо до английскияче и от всички европейски езици
Според мен най-разпространената теория за отпадането на падежите е т.нар. балкански езиков съюз (бати тъпото определение бтв), т.е. влиянието на гръцки, турски, албански и румънски върху нашия език.
Падежи няма и във всички съвременни романски езици, а в латинския е имало. И те ли са близо до английския?(всъщност са по-близо, щото английският е толко фрашкан с латински и френски, че няма нагде)
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests